/Поглед.инфо/ Тъй като вчерашният текст за престоящата среща на Путин и Тръмп предизвика ужасни вопли (стигна се до това, че се наложи някои участници в дискусията да бъдат махнати от сайта завинаги), трябва да уточним отделните обстоятелства. Преди всичко ролята на самия Путин.

Преди всичко ще повторя, че неговите възможности винаги са били твърдо ограничени. В това число и възможността за внезапна смърт. И не е необходимо да се мисли, че това са фантазии – това не са фантазии. Важно е друго: сега се появи възможност за избор и тя трябва да бъде оценена правилно. Защо изборът се появи именно сега вече обяснявах, но остана въпроса, какъв именно избор е това.

Добра възможност за отговор на този въпрос дава теорията за глобалните проекти, разработена от Сергей Иванович Гавриленко и мен в началото на 2000-те, чиито основни положения можете да прочетете на нашия сайт. Същността се състои в това, че всяка страна, която претендира за нещо в света, трябва да формира свой собствен глобален проект (който в перспектива преминава в система на глобализация), или да се присъедини на по-слаби позиции към някакъв съществуващ проект. Защо на по-слаби? Защото всеки глобален проект има проектен елит и да се влезе в него просто така не се получава, това е описано подробно в „Стълба в небето“.

Така през 1991 година ние направихме опит да се присъединим към „Западния“ глобален проект. При това се отказахме да водим преговори за изработване на повече или по-малко приемливи условия за такова влизане. В резултат от това ние загубихме световните си пазари за много образци на високотехнологична продукция (например авиационна техника), получихме безумно падение на жизненото равнище. Но главното е, че се лишихме от възможността да формираме правилата и прогнозите за бъдещия си живот. Съответно икономиката на страната се срина в постоянно падение без какво и да било перспектива. Единственият период на ръст (2000-те години) беше вързан с гениалната парично-кредитна политика на Геращенко и рязката девалвация на рублата в края на 90-те години (дефолта от 1998 година беше именно следствие от политиката на либералите за отлагане на неизбежната девалвация). Този период вече свършваше след идването на Игнатиев в края на 2002 година, но нарастването на цените на нефта го поддържаше за известно време.

И когато цените на нефта паднаха, започна поредната криза. И след краткия „възстановителен“ ръст през 2010-2011 години, либералната политика накрая достигна до естествения резултат: от края на 2012 година икономиката на Русия се намира в състояние на постоянен спад. И да се излезе от него е невъзможно, защото икономическата политика на страната определя МВФ, главният икономически щаб на „Западния“ глобален проект, в който ние нямаме право на глас. Теоретично (за което именно и пишат коментаторите, обвиняващи Путин за това, че той всичко „е зарязал“ и в това, че той е искрен либерал, не само в икономически, но и в политически смисъл), може да се излезе от системата на управление на „Западния“ проект – но тогава какво ще правим с управлението на икономиката? Къде ще намерим необходимите ресурси?

Отдавна минаха времената, когато Русия (по-точно СССР) беше самодостатъчна в икономически план държава. И значи – във всеки случай са необходими съюзници, с които трябва да се съгласува позицията. До известно време Путин активно маневрира, като цяло оставайки в рамките на системата на управление на „Западния“ глобален проект, но днес той получи предложение от Тръмп. Предложение, от което може да се откаже – но трябва да се помисли, с какво заплашва това Русия.

Същността на предложението е ясна: Тръмп предлага съюз в дейността по разрушаване на организационната и управляващата структура на „Западния“ глобален проект, (тоест – сегашната световна, бретън-уудска финансова система). Тъй като Евросъюзът, който е главния търговски партньор на Русия, е управляван именно от дъщерния по отношение на елита на „Западния“ проект политически елит, такива действия неминуемо ще предизвикат сериозен колапс както в самия ЕС, така и в частта на доставките на необходимото на Русия оборудване и друга продукция (в това число под действието на новите санкции). За санкциите аз написах не напразно: предложенията на Тръмп неминуемо като допълнителни „бонуси“ за Путин включват различни геополитически аспекти от типа на „вземете си Украйна и правете там каквото искате“.

Путин има три основни варианта за поведение, които ясно се описват в рамките на теорията на глобалните проекти. Първият: да се откаже и да продължи взаимодействието със «Западния“ глобален проект. Това означава в частност необходимостта да даде Крим, да проведе пенсионната реформа, да ускори приватизацията на „Газпром“ и „Роснефт“ и прочие, и прочие. Не предизвиква съмнения, че в този случай дните на самия Путин на поста много бързо ще бъдат завършени, в това число и защото сриването на пазарите, съдейки по всичко, предстои скоро (иначе Тръмп не би бързал).

Вторият вариант: да приеме предложението на Тръмп и да влезе в коалиция с него не само в рамките на негативния средносрочен сценарий (тоест разрушаването на инфраструктурата на „Западния“ глобален проект), но и в рамките на построяването (реинкарнацията) на инфраструктурния „Капиталистически“ проект. Това не само ще позволи да се реши задачата, която възниква след ликвидирането (чрез Британия) на руските представители на световния елит през 1918 година, тоест повторно влизане на руски представители в световния елит, но и ще увеличи шансовете за подобряване на отношенията с Германия. В последната, след изчезването на инфраструктурите на „Западния“ проект ще се извърши тотална смяна на елита и на власт ще се върнат представителите на „старата“ аристокрация (наречена от Андрей Девятов „Черният интернационал“), която отдавна гравитира към „Капиталистическия“ проект.

Ще отбележим, че това ще създаде определени проблеми за РПЦ (Руската православна църква) тъй като главен координатор на „Черния“ интернационал е Ватиканът, но отказът на апарата на РПЦ от идеологическата работа и противодействие на политиката на „Западния“ проект и без това много силно намали авторитета на тази организация. При това в известен смисъл ще се повтори ситуацията от началото на XX век, при която елитът на всички страни от Запада са се сплотили срещу СССР. В новата ситуация в качеството на СССР ще бъде Китай. Като се има предвид, че ние граничим с Китай, не е изключено, че сценарият ще ни постави в положението на Полша от 30-те години, която сама се обяви за главна антисъветска сила и самата стана жертва на съответния процес. Условно: не е изключено новият елит на Капиталистическия проект да раздели Русия между себе си и Китай за да отложи пряката конфронтация.

И третият вариант: да влезе в тактическа коалиция със САЩ за разрушаване на „Западния“ проект, но да не създава стратегическо партньорство, а да изгражда собствена проектна конструкция, възможно на основата на „Червения“ проект. За такава възможност аз писах преди много години, желаещите могат да видят този стар текст: М.Хазин Съвременното състояние на нещата в света с идеология: анализ и прогноза“.

Тук ще отбележа само едно: в този случай ние трябва да изградим отношенията си с Китай, против САЩ. Впрочем има и още един вариант за ускорено изграждане на евразийско икономическо пространство с Япония и Турция, но това е мащаб на преобразования от 30-те години.

Ще отбележим, че вторият и третият варианти не искат твърд избор още сега. Тоест не е изключено, че Путин, съгласявайки се с Тръмп на средносрочно сътрудничество, няма да обяви окончателния си избор (даже ако вече го има). Путин има сериозен коз (наличие на алтернативна икономическа теория), той може да го използва, предлагайки на Тръмп да създаде на наша територия проектни институти за написване на нова икономическа стратегия в рамките на Капиталистическия проект и обучения на новия управляващ елит (старият целият е обучен по чертежите на либералните идеи и категорично не може да се използва), Но никой не може да забрани на Путин да създаде алтернативни центрове и след това, малко по-късно, вече след сриването на пазарите да направи окончателния избор.

Във всеки случай може почти без шансове да сгрешим да прогнозираме, че тази есен Тръмп ще започне операцията по ликвидиране на „Западния“ проект. Не е изключено впрочем, че разпадането на съответната инфраструктура ще започне „от само себе си“ и Тръмп просто ще върви след събитията. Но във всеки случай трябва да се готвим!

Превод: М. Желязкова