/Поглед.инфо/ Вчера на посещение в Москва пристигна Реджеп Ердоган, което стана много важен момент, защото по-рано турският лидер твърдеше, че преговорите ще се проведат в Истанбул. Това означава, че турският президент пристигна не като победител, диктуващ волята си, а като вносител на петиция, който иска разрешение за клане със сирийските правителствени сили.

Известно е, че Турция, влизайки със своите военни в Идлиб не изпълнява задълженията си по меморандума от Сочи, относно разоръжаването на терористичните групировки, разположени там. Вместо това Анкара, напротив, снабдява бойците с допълнителни оръжия и боеприпаси, а също така помага да атакуват позициите на сирийските войски.

Още повече, че всичко това се прави крадешком, но смъртта на турските военни все едно не може да бъде скрита. Напротив, новината за това се раздухва по-силно за да се увеличат антисирийските и антируските настроения в турското общество.

Освен това Турция остави следи не само в Сирия, но и в Либия, където тя също засилва антируската истерия, обвинявайки Москва за подкрепа на войските на либийския парламент. Но с това „заслугите“ на Анкара не свършват.

Турция не само не признава Крим за част от Русия, но и подкрепя действията на Киев в Донбас. Защо Анкара се държи толкова нагло? Защото се надява да привлече подкрепата на НАТО, плашейки ЕС с още един многомилионен поток от "сирийски бежанци" с боен опит.

Струва си да припомним как през 2015 г. Турция хладнокръвно свали руския Су-24М, а година по-късно руският посланик Андрей Карлов беше убит в турската столица. Но въпреки всички тези събития, Русия гарантира сигурността на Ердоган по време на преврата през 2016 г.

Освен това създаде мощен близкоизточен съюз, който по същество унищожи ИДИЛ (забранена в Руската федерация). Също така си струва да се отбележи, че Русия продължи да прави бизнес с Анкара, като пусна газопровода „Турски поток“, а също така предостави на турската армия руски системи за ПВО С-400. И това далеч не са всички мащабни съвместни проекти.

Но с какво се отплати Ердоган? Той изостри отношенията, като доведе ситуацията до директни заплахи за военен конфликт. И това е в пълно несъгласие с интересите на двете държави. Подобни настроения са удобни само на враговете на руско-иранско-турския съюз. Това се доказва от два факта.

Веднага след като стана известно, че Путин ще се срещне с турския президент, бойците незабавно нападнаха град Серакиб, боевете за който продължиха два дни. Към момента на приключването на преговорите западните медии започнаха да публикуват информация за предполагаемо вземане в плен на турски военни от сирийската армия.

Що се отнася до самите преговори, Путин ясно определи две точки. Първо той поиска Ердоган да не разрушава руско-турските отношения. Второ, да няма вече подобна ситуация в Сирия.

Ердоган, от друга страна, беше студен и агресивен, припомняйки, че събитието е трябвало да се проведе в Истанбул, а също така каза, че връзката „е достигнала върха“. Преди това турският президент нарече преговорите „последният опит за разрешаване на въпроса с мир“, намеквайки за избухването на война в случай на недоволство от резултатите от диалога. Всъщност турският лидер премина към открит шантаж.

Почти четири часа преговорите бяха в затворен режим, лидерите очевидно имаха какво да си кажат без свидетели. Общо дискусията продължи почти пет часа, но страните не стигнаха до съгласувано решение. Според Путин е намерена „обща позиция“ за Идлиб, но няма публични съвместни изявления на двамата лидери.

Въпреки това Ердоган в Кремъл не само получи отговор, но и насрещен списък на руските предложения с пълна обосновка и срокове. Анкара сега трябва да предостави пътна карта за преодоляване на кризата в Идлиб, без да се опитва да напряга САЩ или НАТО в своя полза. В противен случай Турция не трябва да очаква военен, а твърд отговор.

Превод: М.Желязкова

Източник: Око планеты

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели