/Поглед.инфо/ Макар засега ѝ автокефалията на националистическата псевдоправославна секта, именуваща се киевски патриархат, все още да не е предоставена, решението за свалянето от Денисенко на анатемата и връщането на сана му е грубо нахлуване на Фанар в юрисдикцията на Руската православна църква, която единствена има право да върне изгонения от църковните предели на неговия статут след поднесено покаяние.
Отмяната на указа от 1686 г. на Вселенския патриарх за прехвърлянето на Киевската метрополия в Московската патриаршия, от една страна, сякаш възстановява юрисдикцията на Константинополската патриаршия като майка за украинската православна общност, но от друга страна утвърждава бъдещия автокефален статус на истинската Всеруска православна църква и на територията на Украйна и на територията на Русия.
Русия в такъв случай става злонамерен завоевател, възползвал се, както пише в решението на синода, от обстоятелствата на това време“, за да въздигне незаконната си власт над руската православна общност на ново място - не в каноничен Киев с неговите светини и традиции, а в никому неизвестна Москва.
Разбираемо е, че когато анатемата бъде свалена (засега е само решено, че ще бъде свалена) и се състои връщането в сан, Константинополската патриаршия може да поиска предоставяне на автокефалия и тя ще бъде предоставена.
В тези събития има, освен очевидните и близките, още и отиващи далеч последствия. Понятно е, че от УПЦ на Московската патриаршия ще се изземе имуществото и паството с използването на насилие. Мисля, че повечето свещенослужители и редови миряни, за да избегнат кръвопролитията, първоначално ще предпочетат без съпротива ще преминат към разколниците. Те ще изхождат от представата, че основното все пак остава възможността за общуване с Христа в църковните стени, а политическите войни, благодарение на които църквата сменя юрисдикцията, просто ще трябва да се преживеят. Но няма да се преживеят.
Има голяма вероятност, че украинските власти ще отзоват регистрацията от УПЦ на Московската патриаршия, за да може на тази основа да я лишат от имуществото, предадено ѝ в постсъветския период. На това формално законно основание всички манастири и миряни могат да бъдат предадени на новообразуваната автокефалия, която когато получи регистрация ще стане и единствената легална православна църква. Това значи, че Московската патриаршия или ще трябва да премине в нелегално положение или изобщо да изчезне. Мисля, че няма да има никаква религиозна война, защото в Украйна до съвършенство са усвоили как да сподавят всяка несанкционирана активност с ръцете на нацистките хулигани и правоохранителните структури.
След като РПЦ е на практика обявена за неканонична организация с отмяната на указа от 1686 г., правото на управление на православните приходи на Русия се предава на украинската автокефалия. Клоуните от Киев неведнъж са демонстрирали как могат да използват лъжливата юрисдикция. Изхождайки от нея, те вече са назначили на длъжността глава на Кримската автономия и Донбаска област свои хора. Точно така Филарет ще започне да назначава архиереи на всички руски митрополии. В Украйна ще се появи паралелна структура на РПЦ, която разбира се, по пример на украинските чиновници с формално кримско или донбаско назначение е способна да провокира смут на подчинените територии, но самото наличие на брянския или на московския епископ в Киев ще формира отвратителното ехо на разкола.
Вселенският патриарх Вартоломей неизбежно трябва да се подложи на анатема, защото по църковния закон свещенослужителите, влизащи в отношение с разколници, сами стават пълноценна причина за схизма.
Прекратяването на църковното общуване с вселенската патриаршия е следващата крачка след решението за изключването на името на Вартоломей от списъка с главите на поместните църкви, споменавани по време на литургии.
Това ще послужи за очистване на христовата църква на всичко това, което смутните времена внесоха в чистите ѝ води – разколници, ейкуменисти и либерали. Така че в известен смисъл Фанар, провокирайки разделението на православия свят, му е оказал добра служба. Третият Рим е единственият хранител на канона и водачеството му сред православната общност става несъмнено. Очевидно е също така, че и повечето поместни църкви ще застанат на страната на РПЦ, макар в отсъствието на структурите на вертикално подчинение, както е при папския престол, но това обстоятелство няма да играе решаваща роля при възстановяването на всеправославното единство.
Превод: В.Сергеев