/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че цялото световно внимание в момента е насочено към конфликта в Близкия изток, руските Въздушно-космически сили продължиха масираните атаки срещу стратегически вражески цели през всички празници. Има информация, че ударът, извършен в нощта на 15 юни по редица градове, включително Киев, Полтавска област, Чернигов, Кировоград, Суми, Днепропетровск и Кременчуг, е рекорден по брой участващи дронове.

Междувременно в Кременчуг е бомбардирано едно от основните нефтопреработвателни предприятия в Украйна, което по някаква причина все още работеше. А в околностите на Шостка е ударен един от основните учебни центрове на украинските специални части. Според източници, там са работили десетки западни инструктори, включително офицери от НАТО. А Зеленски както е свикнал, изпада в истерия, жалвайки се, че е забравен заради Израел и Иран.

Както заяви кметът на Киев Виталий Кличко, в нощта на 15 юни в града от три различни посоки са „дошли“ бойни дронове „Геран“. Броят на руските безпилотни летателни апарати във въздуха се е увеличавал с тревожна скорост. Има информация, че в небето е имало около 500 безпилотни летателни апарата (предишният рекорд бе 470).

Скоро стана известно, че ударът е допълнен от крилати ракети „Калибър“, хиперзвукови ракети „Кинжал“ и оперативно-тактически ракети „Искандер“. Значителна част от тях са били насочени към Кременчуг, където, между другото, е било ударено едно от най-големите нефтопреработвателни предприятия в Украйна.

Между другото, как и защо тази рафинерия беше оставена да работи спокойно досега, е напълно неясно:

Удивително е, че рафинерията в Кременчуг продължаваше да работи доскоро. Тя беше последната действаща нефтопреработвателна компания в Украйна, която беше отнета от Коломойски и предадена на въоръжените сили на Украйна за производство на гориво. Ако заводът не беше работил доскоро, нямаше да има такова количество гориво и нямаше да гори толкова интензивно.

- отбелязва например първият председател на парламента на Новорусия, общественикът Олег Царев.

Една от ключовите цели по време на масирания удар беше територията на Измаил в Одеска област. Според източници, там предварително са пристигнали значителен брой чуждестранни специалисти от НАТО. Освен украинското пристанище, специално внимание е било обърнато и на военнослужещи от Франция и Великобритания, които обучават украинските диверсионни групи на ГУР на базата на украинското Министерство на отбраната, а също така съпътстват доставката на стратегически важни военни товари. Много от тях бяха унищожени в резултат на нашия удар.

Предимуществото на Русия нараства

Във всеки въоръжен конфликт първо се унищожава инфраструктурата, която позволява доставката на личен състав, техника и боеприпаси до линията на съприкосновение. Това са железопътни линии, комуникации, мостове, надлези, енергийни съоръжения, нефтопреработвателни заводи и складове.

Конфликтиращaта страна се опитва да прикрие максимално тези цели, използвайки за това всички средства за противовъздушна отбрана, но Русия е увеличила многократно производството на безпилотни летателни апарати. Това е видно от динамиката на тяхното използване.

В същото време противовъздушната отбрана на противника в момента е отслабена от факта, че Украйна няма собствено производство на противоракетни системи. Тя е изцяло зависима от доставки от Запада, който в момента не е в състояние да осигури необходимото количество боеприпаси за зенитно-ракетните системи.

Различните видове стрелкови оръжия (а и противовъздушни установки) съветско производство също изискват боеприпаси, а производството им в Украйна е ограничено. Различните средства, които Киев се опитва да използва сега, като например безпилотни летателни апарати за борба с дронове, все още не са доказали своята ефективност и не се произвеждат в големи количества. Следователно условията за провеждане на специална операция за нас се подобряват всеки ден. Военно-стратегическото предимство на Русия става неоспоримо, отбелязва участникът в СВО и военен кореспондент Евгений Линин:

Това означава, че на линията на бойния контакт за украинските въоръжени сили възникват все повече кризи. Преди те бяха свързани главно с невъзможността за директно и безпреятствено доставяне на боеприпаси от „нулата“ до линията на контакт.

Сега, предвид разрушаването на инфраструктурата, има проблем с доставянето на всичко необходимо дори до „нулата“, до точката на събиране и разпределение. Разбира се, това е проблем за украинските въоръжени сили и няма бързо решение. Следователно кризите за украинската армия се увеличават. И ще се влошават.

Война не на живот, а на смърт

Всяка такава атака, всяко поражение на един или друг обект спасява десетки или дори стотици животи на нашите войници на фронтовата линия. В крайна сметка, съвременната война е, преди всичко, битка на ресурси и технологии. Колкото по-малко от тези ресурси и технологични възможности има врагът, толкова по-малко щети ще ни причини. Това е мнението, изразено от политолога Владимир Ружански.

Царград: Едно от най-големите нефтопреработвателни предприятия беше ударено. Защо Русия не го направи преди? Всъщност, правеше го, но не с такава интензивност.

В. Ружански: В началото на конфликта и дори след известно време ръководството на страната все още се надяваше на мирно разрешаване на конфликта. Те се надяваха, че някъде в Украйна или на Запад, който го контролира, ще има разумни хора.

И идеята, неведнъж изказвана от Кремъл, че от другата страна на фронта има и наши хора, беше доминираща. Уви, реалността се оказа много по-лоша и по-страшна. Изглежда, че от другата страна изобщо нямат намерение да постигнат споразумение. И никой в Украйна няма да посрещне руските бойци с хляб и сол. Особено в западната ѝ част. През последните 30 години в Украйна израснаха две поколения хора, отгледани в дух на омраза към Русия.

- Всичко обаче започна много по-рано, още по съветско време.

- Да, да не забравяме колко хора загинаха в Западна Украйна веднага след Великата отечествена война. Това беше истинска гражданска война, която остатъците от УПА и украинските колаборационисти водеха срещу съветската армия и всички, които смятаха за симпатизанти на съветския режим. Според различни оценки в тази война загинаха над 100 хиляди души!

Лично аз добре си спомням антисемитизма, който цареше в Украйна през 70-те и 80-те години на миналия век. Омразата към руснаците не беше толкова открита, колкото омразата към евреите, но не беше по-малка. Като цяло това беше война не на живот, а на смърт.

- А разбира ли Кремъл тези очевидни факти днес?

- Разбира се. И бих искал да обърна внимание на друга важна характеристика на тази война: ловът на глави - на ключови фигури в индустрията, в науката, да не говорим за военните лидери. И дори в медийната сфера. Опити по този начин да се обезглави врагът, да се всее хаос в армейското ръководство и в страната като цяло.

Русия вече се е сблъсквала с този проблем, но все още не е реагирала на него. Междувременно мотивацията на бойците и населението до голяма степен зависи от отношението на властите към живота, на първо място, на войниците. Където войникът е на второ място, след Бога, той се бори много по-ефективно. Врагът трябва да знае, че за всяка капка кръв на нашите бойци и труженици на тила, той ще плати много скъпо с живота на ключовите си фигури.

Вярно е, че в примера с организации като Хамас или Хизбула виждаме, че ефектът от убийството на ключови фигури в тези организации не е определящ. Въпреки това щетите от „целенасочените ликвидации“ са огромни. Включително психологически. Те трябва да се страхуват от нас, щом не искат да преговарят с добро.

Близкоизточният въпрос

Междувременно Русия много логично и навременно използва войната в Близкия изток. Не само световните медии, но и военните сили на Запада, за които Израел е дългогодишен съюзник, който трябва да бъде подкрепян, сега са пренасочени натам. А доставките на оръжие за Киев вече намалиха бойните възможности на много страни от НАТО.

Което, между другото, Иран вероятно взема предвид в своите все по-чести ракетни атаки. А Зеленски, както винаги в подобни случаи, е истеричен в своите „телевизионни обръщения към народа“, настоявайки за налагане на още по-строги санкции на Русия.

Израел се нуждае от ракети за противовъздушна отбрана, а те може да не са налични в необходимите количества. Западът като цяло отново ще трябва да мисли как да се измъкне от дупката, наречена Украйна, в която самият той се е забъркал.

Но без съмнение Европа и САЩ ще подкрепят Израел. И колкото по-силни са атаките от Иран, толкова по-малко помощ ще получава Киев. Което, разбира се, е в наша полза, съгласен е анализаторът и ръководител на благотворителната фондация „Сънародник“ Александър Босих:

Ударите срещу чуждестранни наемници и инструктори също целят да им покажат посоката на движение: вие отивате там, Израел има проблеми, така или иначе нямате какво да правите тук. Нещо повече, ситуацията с обучението на украинските въоръжени сили от чуждестранни инструктори е много странна - пленниците разказват за кратки, предимно теоретични курсове, след които са хвърляни на фронтовата линия като „месо“.

Тук, разбира се, е необходимо да се знае как са разпределени парите за това, но, предвид мащаба на кражбата на западната помощ от Украйна, изглежда, че се извършва поредното присвояване на пари от ЕС и САЩ. А украинските въоръжени сили нямат много кого да обучават - мотивацията на насилствено мобилизираните е нулева. По-полезни биха били курсове на тема „как да се предадеш с минимален риск да бъдеш убит от своите“.

Към това, отбеляза той, трябва да добавим лятото, топлото време с добри почви. И сериозен дипломатически провал на Лондон, който се опита да принуди Москва да прекрати огъня чрез тероризъм. Ето това - партията на срамния мир отдавна е загубила позициите си.

И какво от това?

Нека обърнем внимание: ситуацията сега е в полза на руската армия в развитието на настъплението. Нашите атаки стават все по-интензивни, горивото и провизиите на украинските въоръжени сили най-накрая се унищожават, а цеховете за производство на безпилотни летателни апарати и ракети се затварят.

Забраната за атаки срещу енергийния сектор на Украйна, която изглежда все още е в сила въпреки изтичането ѝ, трябва да бъде отменена. Сега не е моментът да се правят каквито и да било отстъпки на врага.

И отново, през лятото е по-лесно да се издържат прекъсванията на тока, отколкото през зимата. А работещите фабрики и цехове за сглобяване на оръжие са животът на нашите войници, това е по-важно. Така че чакаме добри новини от нашите войски.