/Поглед.инфо/ Много сложен въпрос е опитът да се опише разпределението на елитите. Защото информацията, която ни е достъпна, в никакъв случай не съвпада с тази, която получават представителите на елитите и защото начинът им на мислене и действие никак не съвпада с нашия. Като пример може да се представят опитите да се предложи на руския олигарх (това, разбира се, не е елит, но степента на откъснатост от нормалния човешки живот и примерно същата) някакъв проект. Логиката, според която взема решения, не е човешка – там работят напълно различни механизми.

Ако бъдем по-точни, то механизмите са същите, но със съвършено различни акценти. Няма да ги описвам, ще кажа само едно: за да се съкрати този разрив, олигархът трябва да попадне в наистина тежко положение. И тогава той може да приеме повече или по-малко разбираеми решения. А може и да не ги вземе.

Ако разгледаме ситуацията в САЩ, то основните световни олигарси, елитът на „Западния“ глобален проект, транснационалните финансисти са попаднали в критична ситуация. Поради настъпващата криза се рушат всичките системи, които им осигуряват живот. Пример за страха им е ситуацията с Путин. Откъде е тази толкова дива ненавист към Путин (например, буквално вчера издадената от Помпео, толкова неадекватно, че на Тръмп му се наложи да го поправя)? Защо Путин е основният ужас на съвременната олигархия? Не трябва да се смята сериозно, че транснационалните банкери, които изобщо плюят на „свободата“ и „демокрацията“ могат за „неправилно“ отношение с това понятие да ненавиждат някого.

Работата е там, че основният враг на финансовата олигархия е бонапартизмът. Тоест такъв режим на власт в страната, при който първото лице може да събере коалиция срещу всеки. Този човек в никакъв случай не е диктатор (да отбележим, че този термин има крайно широко разбиране), но главното е, че неговите способности позволяват да се извърши наистина широк спектър от действия срещу конкретни лица. Давам пример: Ричард Лъвското сърце и Филип Хубави не са диктатори, те дори не са представители на абсолютизма, техните възможности са сериозно ограничени, което е добре описано в литературата, включително в художествената. Но се справят с тамплиерите.

При това някои други, значително по страховити крале, държат лихварите в желязна хватка (например Карл V Испански). Защо? Видимо делото е в личните качества. Така световната финансова олигархия смята в началото на века, че Русия ѝ е в джоба. И бърка. Понеже процесът на засилване на независимостта на нашата страна явно се свързва с Путин (което е добре видно с Медведев, който провежда напълно различна политика), омразата към него е огромна. Но ако си спомним историята, целият този случай е типичен.

И сега се завръщаме към ситуацията в САЩ. Проблемът на световната финансова олигархия не е единствено, че изчезва основният ресурс, на който възниква емисията. Според мен тук можеше да се измъкне – защото на практика всички политически и държавни елити се намират под контрола на тази олигархия (включително и при нас). НО има още един важен допълнителен фактор: кризата ще бъде толкова силна, че на практика е неизбежно качването на власт на нови политически фигури.

При това, понеже политическото поле е изпепелено от финансистите (под контрола на политическите либерали) на практика до пепел, новите политически фигури навярно ще придобият сериозен диктаторски оттенък. Просто няма да имат време да натрупат политически опит, те ще идват на власт в крайно сурови условия. И в условията на висока неопределеност те ще могат да приемат доста резки решения по адрес на лицата, които дълги десетилетия са неприкосновени. Путин, в сравнение с тях, ще изглежда „бял и пухкав“, при това да им се влияе ще бъде напълно невъзможно, всички решения ще бъдат ситуационни и много по-спонтанни.

Понеже нашият доклад за сравнението на „плана Байдън“ и „плана Тръмп“ е прочетен в САЩ (това не е хипотеза), а и изобщо логиката на този доклад постепенно става общо, то елитите на „Западния“ глобален проект си имат сериозни проблеми. Те практически избутаха Байдън до Белия дом, но последиците от това решение може да станат много критични за тях. Вече съм писал за това.

Затова и можем да си представим началото на договореностите. Финансистите започват диалог и предлагат нещо от рода, че могат да избутат Байдън, но разчитат, че стратегически е поражение за всички тях. Затова са готови на отстъпки за Тръмп, но при условие, че интересите им да се вземат предвид.

Въпрос. А как изобщо може да изглеждат гаранциите от двете страни при условия, когато финансистите трябва да отстъпят първи? Да речем финансистите ще пропуснат Тръмп (например, няма да възразяват против въвеждането на военно положение и анализ на изборите в съдебните зали), а той в отговор ще вземе и проведе одит на Федералния резерв и извърши масови арести на представителите на елитите на „Западния“ проект. Медиите може дори да не забележат много това, защото и лицата не са особено публични. И най-важното, как да контролират ситуацията, ако кризата се засили (а тя ще се) и обстоятелствата ще започнат да притискат Тръмп.

Мога да предложа следната хипотеза. За излизане от кризата е нужен ресурс, а емитирането на пари не помага, трябва да се смени моделът. Да речем, светът да се раздели на зони и да започнат вътрешни инвестиции в реалния сектор на САЩ. Проблемът е, че не може да стане толкова бързо без финансистите – в САЩ няма алтернативни инвестиционни институции, а създаването им е бавно. Отбелязваме, че фактически такъв проект означава „разкулачване“ на ЕС и Китай, примерно по същия механизъм, по който „разкулачват“ в края на 80-те години Съветския съюз. Защото именно те са основните бенефициенти на „Рейгъномиката“, колкото и да звучи странно. А основните губещи стават СССР и САЩ (ако видим състоянието на възпроизводствения контур на икономиките им).

И в резултат на това в САЩ се появява инвестиционен ресурс (за което отговарят банкерите) и спадът (който така или иначе ще се случи) става управляем. Ще ги управлява Тръмп, доколкото се разбира, макар и на първи етап. В такава ситуация има и взаимни гаранции и определени надежди за бъдещето. Да, в Германия и в Китай ще стане зле, но никой нищо не им е обещавал. Важното е, че е ясно откъде ще се вземе ресурса и за чия сметка се осъществява сговора (разделянето на напълно конкретен ресурс). При това финансистите използват своя международен ресурс така, че никой от алтернативните центрове на сила да не се засили твърде много (като СССР през 60-те и 70-те години на миналия век). Друг е въпросът дали ще им се получи.

Ако хипотезата ми е вярна, то трябва да се сучи някакво неочаквано събитие, условно СиЕнЕн или „Ню Йорк Таймс“ да рекат нещо от рода на, че „Тръмп всъщност не е такъв изрод!“. А самият Тръмп трябва да влоши силно отношенията с Китай. Последното общо взето се е случило. Що се отнася до СиЕнЕн… Ще следим обстановката.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели