/Поглед.инфо/ Винаги преди в историята войните по света избухват само по две причини. Първата, най-простата, е алчността. Ако съм по-силен от съседа, тогава защо той е по-богат от мен? Втората е по-сложна, тя винаги е била следствие от фундаменталното разминаване на субективния мироглед на управляващия елит (и дори на голяма част от народа) от реалното обективно състояние на нещата.

Ако внимателно прочетете текстовете на речта на президента на САЩ, пълната неадекватност на неговите възгледи за обективна реалност става очевидна. На някои места главата на най-голямата ядрена държава открито лъже. Например, когато говори за размера на американския принос за финансирането на програмите на ООН. Ако се вярва на ръководителя на Белия дом, само неговата страна плаща поне една пета от всички международни разходи на Организацията. Счетоводството обаче казва обратното: натрупаният дълг на Съединените щати към ООН е 2.3 млрд. долара, така че сегашният обитател на Овалния кабинет просто лъже с постиженията пред Обединените нации.

И това далеч не е единственият пример за явно лицемерие. Доналд Тръмп, без да се смущава, едновременно говори за светостта на равенството на правото на собствено мнение и на собствената независима политика та всички страни по света и едновременно пряко показва на правото на „правилните страни“ да строяват другите „неправилните“. Той заявява, че Америка се придържа към принципите на свободната търговия и мълчи за световната търговска война с на практика с мнозинството си външнотърговски партньори.

Особено смешна е частта за Сирия: „В Сирия и Ирак постигнахме големи успехи в борбата срещу „Ислямска държава“. През последните осем месеца нашата страна направи много повече, отколкото в течение на дълги години срещу „Ислямска държава“. Ние се стремим към деескалация на сирийския конфликт и към политическо решение, в което волята на сирийския народ ще бъде взета под внимание“.

Списъкът с изкривяванията и очевидните манипулации може да продължи дълго. Всъщност те се съдържат във всяко изречено послание. Въпросът обаче е различен. За разлика от всички предишни речи, сега американският лидер се обърна не към вътрешната, а преди всичко към външната аудитория. По този начин речта му трябва да се счита за програмна. И не толкова лично за човека, носещ името Доналд Тръмп, доколкото като израз на възгледите на значителна част от управляващия елит на Съединените щати.

При всичките превратности на вътрешната политическа борба все пак има доста сплотени и унифицирани възгледи за външния свят и ролята на Америка в него. Ако пресеем частните случаи, те се свеждат до тесен набор от прости постулати.

Америка във всички случаи е най-великата държава, която безусловно и автоматично ѝ дава абсолютни и уникални права да доминира в света. Тя и тя единствено решава какво в него трябва да се смята за добро и кое за лошо.

Международните закони, включително нормите на ООН, са задължителни за всички, но самата Америка има безусловното право да бъде ръководена само от американските вътрешни закони. На основание, че американският народ не е избирал чуждестранните длъжностни лица и депутати, което означава, че те не са длъжни да се подчиняват на никое от техните решения.

Само Америка има правото да решава, кой какво може на света. Тя също има право да налага санкции срещу всички, които не харесва, и да изисква спазването им от всички останали страни по света.

На тези, които не харесват това, Тръмп намекна прозрачно: „Наскоро обявихме, че ще похарчим почти 700 милиарда долара за нашата армия и отбрана. Скоро нашите въоръжени сили ще бъдат толкова силни, колкото са били винаги“. Това бе казано в самото начало на речта, за да може всичко да се разбере ясно.

Той дори не се смути от „погрешната“ реакция на залата към изказаната теза: „Администрация постигна повече от почти всяка друга администрация в историята на страната“. По подобен начин впрочем слушателите реагираха на другите пасажи на „лидера на планетата“.

Но ако поставим иронията встрани, трябва да признаем, че речта на американския президент, във флотски термини означава флаговия сигнал „следвайм своя курс“. Винаги по-рано в историята това е завършвало с война. Голяма или малка - това не е важно. С други думи, войната става неизбежна. Въпросът е само в нейната форма.

Очевидно няма да изглежда като Втората световна война. Но поради появата на военни инструменти у Русия, които изключват Вашингтон от всяка възможност за запазване на конфликта под формата на „локална ядрена война“ (например в Европа), те няма да се предпазят от ответни удари на просторите на двата океана. Москва демонстрира ракети, които са в състояние да достигнат до индустриалните и градските центрове на Съединените щати, дори при формат на конфликт с нисък интензитет, в чиито рамки американският елит възнамерява да спечели окончателна победа над света.

От това следва, че задачата за смазване на геополитическите опоненти ще трябва да бъде решена и по други начини. Грубо казано, тогава оптималната стратегия изглежда проста, макар и цинична. Основният геополитически опонент на САЩ е Китай. Неговата политическа мощ се основава на силата на икономиката, която на свой ред се основава на външната търговия. Ключови за нея са два глобални пазара: Съединените щати и Европа.

Първият е изцяло под контрола на Вашингтон, а вторият не. Следователно, ако единият бъде закрит, а другия разрушен, тогава силата на Пекин ще се срине. След като загуби наведнъж две трети от външната търговия, след като загубил най-малко една пета от БВП и получи 25 милиона безработни, той ще се изправи пред сериозна вътрешна криза на държавността и ще излезе от играта. Не е изключено, в буквалния смисъл на думата, с промяната на политическото лидерство на проамериканско такова. И според някои сценарии на РАНД дори не се изключва териториалното разпадане.

Следователно Европа се превръща в ключова точка, от която зависи цялото бъдеще на САЩ, както като световен хегемон, така и като държава. Това определя мястото на началото на войната и нейната стратегическа цел. Американците се нуждаят от Европа само под формата на една огромна хуманитарна катастрофа. Това може да се постигне и без бомбардировки. Достатъчно е да се засили конфликтът на традициите.

По-точно, просто да се блокират всички разумни опити на местните елити за действителното им разрешаване. С това именно се занимават всъщност различните „обществени организации“, финансирани и подкрепяни от САЩ – те затягат всички предпазни клапани на обществения котел. Нужно е той да се взриви. Желателно, според украинския и дори още по-добре по югославския сценарий.

Като се има предвид фактът, че сегашният конфликт на религии (или по-скоро Традиции, въпросът надхвърля само религиозната рамка) засяга не определена европейска държава, а „стара Европа“ като цяло, неизбежната експлозия ще засегне цялото 511 милиона население на Европейския съюз. Източна Европа - българите, чехите и разните поляци с прибалтите няма да остане настрана. Само защото благосъстоянието им е пряко зависимо от европейските субсидии, чийто източник ще пресъхне, и поради неизбежното изселване на изток на някои европейци „там, където е по-спокойно, където арабите и другите чужденци не убиват“.

Те нямат много маршрути. Американските няма да допуснат бежанци. Тръмп каза това директно. Австралия с Нова Зеландия садалеч. Африка и Близкия изток, по очевидни причини, отпадат. Както Китай и Индия. Остава само една посока - към Източна Европа и по-нататък към Русия. Дори и ако всеки десети „побегне“ това ще е вълна от 50 милиона души, която ще. При някои сценарии сериозни проблеми могат да възникнат дори и в Русия.

В резултат на това Америка ще остане единственият остров на стабилност и икономически ред в свят на общ хаос. Следователно, както и в последните две световни войни,“всички пари на света“ ще избягат там. По този начин ще се получи отписване на текущия американски дълг и съживяване на финансовата и промишлена мощ на Америка.

Цинично? Да. Безжалостно по отношение на абсолютното мнозинство на населението на света? Тръмп си го каза директно - Америка е преди всичко. Така че всички методи и средства са добри за оцеляването ѝ.

Несъмнено всичко, посочено по-горе, изглежда като фантастика, на прага на делириума на луд. Ако обаче следваме американската политика и постигнатите от нея резултати, трябва да признаем, че тази стратегия се изпълнява от управляващия елит на САЩ, около 2004-2006 г. И засега, при всичките си отделни проблеми и ситуационни недостатъци, в системен смисъл е успешна.

Разликата е само там, че всички предишни стопани на Белия дом се изразяваха по-заобиколно и повече призоваваха към дружба и всеобщо братство, докато Тръмп се изказва пряко. Така той показва, че вече няма нужда от маски, значи и непряко потвърди, че операцията достига до финалната си линия, където малките неточности няма да имат решително влияние върху крайния резултат.

Превод: В.Сергеев