/Поглед.инфо/ Когато 45-ият президент на САЩ, говорейки пред Общото събрание на ООН на 25 септември 2018 г., съобщи, че администрацията му за своите две години работа е постигнала повече от последните двадесет години, през залата пробяга смях и този момент бе записан от всички световните медии.

„Не очаквах такава реакция. Но какво да се прави…“, заяви Доналд Тръмп, доволен от произведения ефекта, и продължи с почти 34-минутната си реч, по време на която на останалите вече не им беше до смях.

„Окопна война“.

Тук трябва да се отбележи един малък, но много важен нюанс.

Първоначално беше планирано речта на Тръмп да се състои след резултатите от „предизборната“ среща на Федералния резерв по откритите пазари (FOMC), на който трябваше да се вземе решение за промяна на основния лихвен процент. „Предизборна“, защото това е последното заседание на FOMC преди изборите на 6 ноември в САЩ, а следващото е насрочено за 7-8 ноември, а лихвеният процент значително засяга икономическата ситуация в Америка и съответно настроението на американските гласоподаватели.

Това заседание бе насрочено за 24-25 септември, но в последния момент Федералният резерв го отложи за 25-26 септември, тоест го измести с един ден. И затова Тръмп трябваше да говори пред представителите на световната общност в състояние на пълна несигурност, изхождайки от най-вероятното развитие на събития (в този случай увеличение на основния лихвен процент от ФР с 0,25%, до 2-2,25% годишно). Това силно засегна самоувереността му, енергията на речта му и - най-важното - нейното съдържание.

Сегашният стопанин на Белия дом, който неочаквано се оказа подчинено положение, трябваше да говори без акценти и да не пришпорва нещата. Такава „окопна война“ не е стила на Тръмп, така че на трибуната на ООН той беше вътрешно ограничен и не твърде убедителен. Но представената от него, макар и „демо версия“, програма за по-нататъшното действие на официален Вашингтон на световната арена все пак заслужава внимание.

Америка е най-равна от всички.

Той започна, както бе отбелязано по-горе, с изброяването на своите вътрешноамерикански успехи: в икономиката на САЩ са се върнали 10 милиона долара, безработицата е станала по-виска, включително и сред етническите малцинства, създадени са 4 милиона нови работни места, в това число над 500 хиляди в индустриалния сектор... приет е рекорден военен бюджет 716 милиарда долара, Америка е станала по-силна, по-безопасна и по-богата, отколкото преди Тръмп. В този пасаж, разбира се, присъства определена дола самохвалство, но основната му цел бе различна - да даде по-голяма тежест на думите на толкова силния и успешен политически лидер.

След това американският президент премина към главната част от речта си. Ако накратко можем да предадем смисъла ѝ, той ще бъде приблизително такъв: „Вчера ние изядохме вашето, а днес всеки ще яде своето“.

Разбира се, във формулировката на Тръмп това звучеше различно: „Америка е против глобализацията, за патриотизма е“, „Америка няма да приема чуждестранни стоки в процес на несправедлива търговия, увеличаване на търговския дефицит“, „Америка няма да защитава никого без справедлив принос от тези страни в тяхната сигурност“, „Америка няма да предоставя помощ на тези страни и международни институции, които не признават нейните интереси“, и така нататък.

Най-голямото събитие тук е заплаха срещу ОПЕК, или по-скоро срещу Саудитска Арабия,: американската военна подкрепа към тази страна ще бъде прекратена, ако цените на петрола продължат да се покачват. Нека не говорим за оттеглянето на САЩ от Съвета на ООН за правата на човека и непризнаването на юрисдикцията, законността и компетентността на Международния наказателен съд (МНС) по отношение на американските граждани.

Тръмп заяви, че САЩ няма да кажат на другите страни как да живеят и какво да правят, но западното полукълбо, в пълно съответствие с доктрината Монро (от 1823 г.), е напълно „наш бизнес“ и тук входът за другите държави е забранен. Разбира се, има агресивни държави и правителства, които пречат на мира и благоденствието по целия свят, а също така предизвикват възмущение сред народите, които ги обитават. Това са най-вече Иран, Венецуела и (по подразбиране) Сирия с Куба (наричана „спонсор“ на Венецуела!).

Съществуват и престъпни идеологии, които всяват корупция и насилие по света: социализмът (поздрави към Китай и вероятно към Виетнам!) и комунизмъ. На такива държави, правителства и идеологии, Америка, придържаща се към идеалите на свободата и демокрацията, винаги се е противопоставяла, се противопоставя и ще се противопоставя и следователно призова всички нации по света да следват нейния пример. И кой не е с нас - това ще изключи газта (т.е. ще спрем помощ и ще наложим санкции). А който не е с нас, ще му отключим газта (тоест ще му прекъснем помощите и ще му въведен санкции). Но като цяло всички нации по света са равни, Америка е най-равната от всички, затова и нега живеем в мир, съгласие и разцвет, който както си го може.

Афоризъм на Хайне.

Русия в речта на Тръмп бе спомената само веднъж, при това през Германия, която уж е заплашвана от пълната енергийна зависимост на Русия: думата „Путин“ не се чу и веднъж. Китай също бе споменат веднъж – като държава, която с помощта на плановата икономика и прочее непазарни преференции подбива световния пазар. И макар и лично Тръмп с голямо уважение да се отнася към приятеля си, другаря Си, така не става и трябва да се промени.

За „Големия Доналд“ Украйна просто не съществува,все едно президентът на САЩ съвсем е забравил за тази периферна държава, докато „приятелите“ на Америка и просто „правилните“ държави бяха назовани поименно. Това (по подредбата на изброяването на президента) са Индия, която е подобрила благосъстоянието на своето милиардно население, Саудитска Арабия, Израел и Полша.

Като цяло може да се каже, че антиглобализмът на Тръмп трябва да се охарактеризира като съвременна американска форма на глобализма, чиято същност много добре се изразява с известния афоризъм на Хайне: „Честността е прекрасна. Особено ако всички наоколо са честни, а самият ти – безчестен“. САЩ в лицето на своя 45-и президент се стремят всичките им привилегии да бъдат запазени за сметка на света, включително и на бившите съюзници, докато получат в рамките на този модел своя дял. Накратко: напред, към национализацията на печалбите и глобализацията на загубите на САЩ.

Всичко това щеше да е смешно, ако не бе толкова тъжно. Остава под голям въпрос дали с подобна програма ще се съгласи останалият свят и особено доскорошните съюзници на Америка.

Превод: В.Сергеев