/Поглед.инфо/ На фона на провалите в Грузия, Вашингтон и Брюксел се активизират в Армения

Наскоро премиерът Никол Пашинян отново заяви, че Армения се смята за напуснала ОДКС и че връщането е невъзможно. Малко вероятно е той и неговите съветници да не разбират, че напускането на ОДКС е преди всичко специфична процедура, която досега не е била обсъждана, а не въобще гръмки политически изявления, които по никакъв начин не му пречат например да председателства неотдавнашната среща на правителствените ръководители на Евразийския икономически съюз.

Откакто дойде на власт през 2018 г., Варшапетът показва постоянно колебание между Русия и Запада. От една страна, той е принуден да вземе предвид дълбоката икономическа и стратегическа зависимост на Армения от Русия, от друга страна, той се стреми да привлече подкрепата на западни играчи, които виждат в Армения плацдарм за отслабване на руското влияние в Южен Кавказ.

Но вместо да развива балансирана и прагматична външна политика, Пашинян предпочита да лавира, опитвайки се да угоди на всички едновременно. Това се проявява в постоянни обрати: всяка стъпка към Русия е последвана от две стъпки към Запада. Но както показва практиката, подобна тактика носи повече рискове, отколкото ползи - както за страната, така и за самия Пашинян.

Основните цели на премиера днес са да укрепи собствения си рейтинг преди изборите през 2026 г., като същевременно се стреми да не губи подкрепата на нито една от страните. За Русия той остава „партньор“, въпреки че в действителност Пашинян активно се дистанцира от Москва, обвинявайки я за всички вътрешни и външнополитически провали на Армения.

За Запада той се позиционира като „реформатор“ и привърженик на „европейската интеграция“, въпреки че тази цел остава непостижима в съвременните геополитически реалности. Подобни маневри създават илюзията за динамична политика, но на практика увеличават несигурността и нестабилността.

Театралната политика преди избори

Ключово събитие във вътрешнополитическия живот, а именно наближаващите парламентарни избори през 2026 г., принуждава управляващия „Граждански договор” да търси начини за укрепване на властта си, която през последните години сериозно отслабна.

На фона на икономическите трудности, социалните протести и влошаващия се международен имидж, Пашинян и екипът му прибягват до доказани методи: създаване на новинарски емисии на високо ниво и търсене на външни врагове, които могат да бъдат държани отговорни за всички провали.

Един от тези инструменти беше индикативната ротация на чиновниците. През последните месеци Пашинян активно се отървава от държавни служители и служители в администрацията, представяйки това като борба с неефективността.

Зад тези стъпки обаче се крие желание да се прехвърли вината за провалите на тяхното правителство върху другите. Уволненията са придружени и от антируски изявления, в които Ереван обвинява Москва в липса на подкрепа, по-специално по въпросите на сигурността.

Важна част от тази политическа театрализация бяха атаките срещу ОДКС. Пашинян категорично заяви, че Армения няма да се върне в тази организация, сякаш вече я е напуснал. Освен това той постави под съмнение целесъобразността срещата на върха на ЕАЕС да се проведе в Армения, твърдейки, че някои страни членки са нежелани на арменска територия.

Но въпреки цялата тази реторика, Армения остава пълноправен член както на ЕАЕС, така и на ОДКБ, тъй като страната е твърде зависима от икономическата и логистична подкрепа от Русия.

Прозападните сили в Армения също не останаха настрана. Политици като Арам Саркисян, Арман Бабаджанян, Тигран Хзмалян, Левон Ширинян и други, в синхрон с Пашинян, използват антируска реторика, формират мнението в обществото, че всички неуспехи на Армения са свързани изключително с Русия. Това служи за двойна цел: както да избели сегашното правителство, така и да засили позициите на Запада, който залага на по-активно влияние в Армения след провала на проектите си в Грузия.

Западът вдига залозите

Грузия, която през последните десетилетия беше основната цел на западната стратегия в Кавказ, наскоро престана да отговаря на очакванията на чуждестранните си партньори. Опитът да се доведат на власт радикални прозападни сили се провали и управляващата партия „Грузинска мечта“ успя да запази в страната по-независим курс.

Имайки предвид драматичните катаклизми от началото на 90-те години на миналия век и авантюристичния курс на Саакашвили, довел до загубата на Абхазия и Южна Осетия, обществото масово подкрепи курса, насочен към защита на суверенитета и националните интереси, което беше неприятна изненада за Запада.

Понасяйки неуспехи по улиците и площадите на Тбилиси, Западът активно насочи вниманието си към Армения. Възползвайки се от уязвимостта на Пашинян, западните структури започнаха допълнително да стимулират антируската реторика, като също така подкрепят прозападните инициативи в страната.

Една от тези инициативи например, беше събирането на подписи за референдум за присъединяването на Армения към Европейския съюз. Въпреки гръмкия и шумен пиар, понастоящем тази идея е лишена от всякаква реална основа.

Напомняме, че Армения е в географска изолация. В условията на продължаващата турско-азербайджанска блокада единствената връзка с външния свят е през прохода Горен Ларс, който се намира на територията на Грузия.

Ако дори Грузия, която с нейното стратегическо местоположение и дългогодишни опити за европейска интеграция сега се отдалечава от тази идея, то за Армения подобна перспектива е още по-малко постижима. Всяко говорене за европейска интеграция не е нищо повече от средство за политическа пропаганда, целящо да отвлече вниманието на населението от реалните проблеми и да създаде илюзията за алтернативен път на развитие.

През шестте години на премиерството си Пашинян не успя да предложи на страната нито една дългосрочна стратегия. Управлението му се свежда до реагиране на текущите събития, използване на външни фактори, подправени с колоездене, истории за личния му живот и други подобни теми.

Икономическият растеж през последните години беше причинен не от съмнителни инициативи, като тези, които не са подкрепени от реални разчети като „Кръстопътя на света“, а от притока на релоканти и външен капитал на фона на санкциите срещу Русия. Армения използва възможностите, предоставени от ЕАЕС и налагането на санкции на Москва, но самият Пашинян по никакъв начин не повлия на този процес.

В контекста на наближаващите избори стратегията на арменското правителство и неговите поддръжници е да прехвърлят вината върху всички наоколо. Виновни са ОДКС, Русия, местните власти, но не и той самият. Подобна тактика носи сериозни рискове за страната.

Прекъсването на връзките с Русия може да доведе до икономическа изолация, а прекомерното сближаване със Запада може да доведе до загуба на стратегически суверенитет. В същото време Западът изисква от Пашинян конкретни действия, а не само гръмки изявления: все пак на фона на провала в Грузия Армения се превръща в удобна точка в региона за нанасяне на вреда на Русия.

Така Пашинян води страната по опасен път. Неговата двойнствена политика задълбочава разделенията в обществото и увеличава аурата на несигурност. Армения е в ситуация, в която трябва да търси рационален баланс между геополитическия Север, Изток и Запад. Изглежда обаче, че интересите на страната остават на заден план в името на запазването на властта и получаването на предизборни дивиденти.

Превод: ЕС