/Поглед.инфо/ Щатите дължат съществуването си на руския флот
„Втора американска експедиция“ се наричат походите на руските ескадри в пристанищата на САЩ през 1876 г. по време на влошаването на отношенията с Великобритания заради това, че Русия подкрепяла антитурското въстание в България. В този момент в Средиземно море се намира ескадрата на контраадмирал И.И. Бутаков.
През ноември руските кораби напускат пристанищата на Италия. Цялата ескадра на Бутаков е била съсредоточена в Ню Йорк.
Преди няколко години публикувах материал по днешната тема под заглавие “Руският военен флот – пълен напред към Ню Йорк”. Облъчени докрай от американските писания за възникването и израстването на американската държава, мнозина посрещнаха твърдението ми с насмешка - САЩ да дължат съществуването си на Русия? Голяма смехория! Но както обикновено постъпвам в такива случаи, и днес се обръщам към вечно съмняващите се, в това, което не им изнася, американофили с призива: Четете дами и господа, повечко четете! И ако ви стигнат честта и достойнството, не замитайте прочетеното под килимчето на вечно гузната си съвест! От онези драматични събития са изминали 160 г. Направо си е юбилей, който никой не отбеляза. Сега е трудно да си представим възторга и благодарността на американците, които посрещат тържествено защитилия ги от Англия и Франция руски военен флот в невралгичните точки - Ню Йорк и Сан Франциско. Стотици хиляди американци се изсипват по улиците, по които дефилират руските моряци, за да ги аплодират. Не по-малко руснаци при ответното посещение на американския флот в Русия изпълват улиците и застилат с горните си дрехи земята под нозете на американските си гости като почетен килим по времето на шпалира. Докъде се докарахте, “американски братя”, та от век на дружбата между САЩ и Русия, както наричат тогава 19 век, се стигна до 21-я век, който наричат век на унищожението им?! И все пак надеждата остава. Спомням си стиховете на още един забравен днес голям български поет - Христо Банковски:
“Ще бъде мир
и ще бъде толкова хубаво,
че даже патерицата на инвалида ще разцъфне.”
Англия и Франция са на страната на южняците и защитаваното от тях робство. Стремейки се да разрушат държавната цялост на Съединените щати, те подготвят въоръжена интервенция. Русия поддържа правителството на Абрахам Линкълн и е против плановете на Лондон и Париж.
Днес надникваме в една от романтичните страници на руския военноморски флот.
Слаби са думите, за да изразят еуфорията, която предизвикват руските моряци след акостирането си в Сан Франциско и Ню Йорк през 1863 г. Представете си - дамите от висшето американско общество окичват по разкошните си тоалетиатрибути от униформите на руските офицери, ако успеят да се докопат до тях, разбира се!
И един крайно любопитен детайл. През 1876 г. Англия решава да накаже Русия, като нападне флота й - заради подкрепата й на априлското въстание в България. (Оказва се, че братушките не са били безучастни към него.)Поради своите неравностойни тогава сили Русия скрива военните си кораби в гостоприемните за тях американски пристанища в очакване на по-добри времена.
Русия подкрепя с дипломатически средства раждането на американската държава още в предния век, през 1776 г.Оказва й помощ и в Гражданската война 1861 – 1865 г. За ужас на англичаните и французите, подкрепящи Юга, две руски ескадри са готови за бой с тях. Командвани са от контраадмиралите Андрей Попов и Степан Лесовски. Самият президент Линкълн приема контраадмирал Лесовски и офицерите от ескадрата, които правят крупно дарение от 4760 долара за бедните в Ню Йорк.
Срещу английския и френския флот, които се готвят да воюват на страната на Юга,заставатескадрите на Русия. Американски вестници пишат: „Скрепен е нов Съюз! Русия и САЩ се побратимиха!”, „Руският кръст се сплете с американските звезди и райета.”
И военни кораби на САЩ гостуват в Русия след края на гражданската война, а Александър II дава топъл прием на командващите им и произнася слово. Толкова радушно са посрещнати американските моряци, че когато водачът им, членът на американското правителство, Густав Фокс, се разхожда по улицата, обикновените руснаци хвърлят горните си дрехи в краката му и правят килим от тях по цялата улица.
Някои историци са на мнение, че без руската помощ Северът е щял да загуби войната и дори не е било възможно САЩ да оцелеят като държава без помощта на Русия! Но както гласи една тъжна българска поговорка, „Няма ненаказано добро”. В гроба би се обърнал президентът Линкълн, ако можеше да види каква е политиката на днешните му колеги американски президенти към Русия.
Навярно и с възникналата стратегическа близост между двете велики държави може да се обясни и защо Русия продава Аляска на САЩ.
Авторът на изследването, което ви предлагаме днес със съкращения - Юрий Леонидович Коршунов, е роден през 1930 г. в Кронщат. Потомственият моряк е създател на принципно нови направления в областта на морските оръжия, автор е на 16 книги, сред тях - и исторически изследвания. Ето две свързани с темата ни днес: „Когда океан соединяет: Из истории дружеств. отношений флотов России и США”, и „Американские эскадры на рейде Кронштадта с визитами дружбы”.
Андреевският флаг в Ню-Йорк
Проф. контраадмирал Юрий Коршунов http://lemur59.ru/node/9020
Първо посещение
В «Кронщатския вестник» за 1863-1864 г. собственият му кореспондент в Ню-Йорк подробно, ден след ден, информира читателите за хода на официалното приятелско посещение на руския флот в САЩ. То влиза в историята като Американската експедиция.
Идеята за нея възниква в началото на 1863 г. във връзка с крайно напрегнатата международна обстановка по това време. Вече трета година в САЩ не спира гражданската война. Англия и Франция са на страната на южняците и, стремейки се да разрушат държавната цялост на Съединените щати, подготвят въоръжена интервенция. Русия поддържа правителството на Абрахам Линкълн и е против плановете на Лондон и Париж.
«За нас няма нито Север, нито Юг, а има Федерален съюз, чието разрушаване ние наблюдавахме с прискърбие, - пише вицеканцлерът А.М. Горчаков. - В Съединените щати ние признаваме само това правителство, което се намира във Вашингтон“.
В единството и мощта на Съединените щати Русия вижда противовес на Англия и Франция, които провеждат враждебна по отношение на нея политика: и двете държави защитават запазването на унизителния и болезнен за Русия Парижки мирен договор от 1856 г., белязал края на Кримската война. В началото на 60-те години взаимоотношенията на Русия с Англия и Франция рязко се влошават и заради т.нар. полски въпрос (именно в тези години в Полското кралство минава вълна от национално-освободителни движения и възниква революционна ситуация. Царското правителство отговаря със строги мерки. Преследвайки своите интереси, Англия и Франция заемат привидно позицията на защитници на полския народ). Опитите на руската дипломация да облекчи възникналото напрежение чрез преговори не дават резултат. Над Русия надвисва заплахата от нова война.
Именно тогава възниква въпросът как да се използва флотът и в случай, че започнат военни действия, той да не се окаже затворен във вътрешни води. Та печалният опит от Кримската война е още толкова близък. Контраадмирал А.А. Попов, например, пише: „Предишната война потвърди… че най-лъжовната… от всички идеи за запазване на флота е, че е необходимо той да бъде скрит: военните съдове се опазват в морето, учат се в сражения“.
Към същата гледна точка се придържат мнозина водещи фигури на руския флот. Така например, в Морското министерство се формира идеята руските ескадри да бъдат изведени своевременно в океана още преди началото на военните действия. Предполага се, че те ще бъдат базирани в пристанищата на Съединените щати – съгласие от Вашингтон е било получено.
Планираната операция преследва три цели: първо, да се създаде заплаха за търговското корабоплаване на Англия и Франция и с това да се окаже натиск върху все още продължаващите дипломатически преговори с тях; второ, да се демонстрира подкрепа за правителството на Линкълн в неговата борба с размирните южни щати; и трето, в случай на започване на военни действия да се нанесе удар по най-уязвимото място на Англия – нейните морски връзки.
Сформирани са две ескадри: Атлантическа и Тихоокеанска. В състава на Атлантическата ескадра (на нея се определя главната роля) влизат три фрегати… За командващ ескадрата е назначен контраадмирал Степан Степанович Лесовски, опитен и образован моряк, върнал се неотдавна от командировка в Америка… Той владее свободно английски, френски, немски, испански езици и прекрасно познава обстановката в Америка.
Тихоокеанската ескадра командва контраадмирал Андрей Александрович Попов, бъдещият знаменит организатор и строител на отечествения броненосен флот. Ескадрата се базира в Приморие, което руснаците току-що започват да овладяват. В нейния състав влизат четири корвети…
Контраадмирал Лесовски и Линкълн
Подготовката за операцията се провежда в дълбока тайна. Дори командирите на корабите научават действителните цели на похода едва в навечерието на излизането от Кронщат. На 14 юли 1863 г. е утвърдена „Инструкция на Морското министерство до контра-адмирал С.С. Лесовски“. Тя му предписва „да следва към бреговете на Северо-американските Съединени щати, без да влиза… по пътя в никое пристанище, и при пристигането… да хвърли котва в Ню-Йорк“. В инструкцията се казва, че ако започне война, ескадрата трябва да действа с всички възможни средства, нанасяйки най-чувствителна вреда на търговията на неприятеля…
Корабите е трябвало да попълнят запасите си от гориво при излизането от Балтика – чрез два транспортьора, пратени там предварително. За пръв път в историята на отечествения флот зареждането на бойни кораби се извършва в движение.
На 25 юли, намирайки се в пълна бойна готовност, ескадрата излиза в Северно море. Главното, за което се грижат в този момент, е да не се срещнат с англо-френските сили. Затова е решено да навлязат в Атлантика не по обичайния път през Ламанша, а по-северно от Британските острови. Плановете на Лесовски са решителни. „Ако началникът на срещната чуждестранна ескадра – пише той в инструкция до своите командири, - предложи да се върнем обратно в Балтийски води, или направи каквито и да било предложения, оскърбителни за честта на нашия флаг, да се влезе в бой“.
За щастие, не става нужда да се прибягва до крайни мерки...
На 13 септември на рейда на Ню-Йорк се закотвиха „Александър Невски“ под флага на командващия и „Пересвет“. Фрегатата „Oslyabya“ беше вече там. На следващия ден се приближиха „Варяг“ и „Витяз“. „Алмаз“… пристигна на 29 септември. Към 1 октомври ескадрата на Попов също се събра в Сан Франциско.
За координиране на действията между командващите незабавно е установена оперативна връзка – чрез куриери и шифротелеграми. Трябва да се каже, че едновременната поява в пристанищата на Съединените щати на две руски ескадри произведе върху Англия и Франция онзи ефект, на който бе разчитало руското правителство. „Операцията на нашите морски сили в Северна Америка – пише вицеканцлерът Горчаков, - в политически смисъл е сполучлива идея, а в изпълнението е отлично“.
Руският посланик съобщава от Вашингтон в Петербург, че американците са възприели идването на руските ескадри като демонстрация на поддръжка към правителството на Линкълн. Ето как описва например вестник „Ню Йорк хералд“ посрещането на адмирал Лесовски и офицерите по улиците на града: „Пълните с народ тротоари на улиците, по които вървеше шествието, бяха оградени с войска, стояща в дълги редици. Къщите бяха украсени със знамена... народът посрещаше процесията с възторг“. Страниците на вестниците са изпъстрени със заглавия: „Русия и Съединените щати са побратими“, „Новият съюз е сключен“, „Възторжена народна демонстрация…“
Почти всеки ден делегации от градове и щати посещават руските кораби. Те изразяват своето уважение и признателност към Русия за доброжелателността и за поддръжката за Съединените щати от руското правителство, „особено при настоящите нещастни затруднения, в които се намира американската нация“. Бъдещият велик композитор Н.А. Римски-Корсаков, в онези дни – гардемарин на клипера „Алмаз“, пише: „Тук посрещнаха нашата ескадра дружелюбно, даже до крайност. Във военни дрехи на брега не бива и да се показваш: не ти ще гледаш, а тебе ще те гледат, ще минават (дори дамите) с думи на уважение към русите и на удоволствие, че те са в Ню Йорк“.
Руски офицери на бал в Ню Йорк
Популярността на руските моряци е толкова голяма, че се отразява дори на женската мода. Както пишат вестниците, за много от нюйоркските модни дами задължителна принадлежност стават копчетата на мундирите, кокардите, гардемаринските котви и акселбанти – като детайли на балните тоалети.
Нашите моряци обаче са заети не само с банкети, визити и паради. Проявявайки мъжество и „истинска руска самоотверженост“, те неведнъж помагат на населението да гаси градските пожари, възникващи така често в онова време. Във връзка с това общините Анаполис и Сан Франциско изразяват на командващите своето искрено възхищение и благодарност. Група офицери от Атлантическата ескадра… прави пътуване до действащата Потомакска армия. Във войските на северняците посрещат руските офицери с възторг: когато обикаляха позициите, „всеки полк отдаваше чест, свеждайки знамената“.
В много сложно положение се озовава ескадрата на адмирал Попов. По същество северняците нямат на Тихия океан свой флот и жителите на Сан Франциско постоянно се намират под заплаха от нападение на южняците, които са наричани корсари заради пиратските им разбойнически действия. Единственото, на което могат да разчитат жителите на Сан Франциско, е застъпничеството на руската ескадра, ползваща се с тяхното гостоприемство.
Корсарите на южняците са се снабдявали и подготвяли, по правило в Англия, един от тези кораби - „Алабама“, тъкмо достига района на Сан Франциско, когато там се събира Тихоокеанската ескадра...
…Като решителен човек контраадмирал Попов взема еднозначно решение – да вземе Сан Франциско под своя закрила. Ескадрата започва да се готви за бойни действия против корсарите на южняците. От Петербург обаче предупреждават: „Действията на корсарите в открито море… не ни засягат, дори в случай на тяхно нападение над пристанищата, задължение на Ваше превъзходителство е да съблюдава строг неутралитет“. На командира на ескадрата се дава правото да използва оръжие само в един единствен случай – ако корсарите, преминавайки през укрепленията, заплашат самия град. „В този случай, - се казва в указанието до Попов, - Вие имате право, единствено в името на човеколюбието, а не на политиката, да употребите Вашето влияние за предотвратяване на злото“. За щастие, всичко се разминава благополучно. Докато руските кораби в пълна бойна готовност стоят в пристанището, нито един корсар на южняците не се осмелява да се приближи до града.
Президентът Линкълн кани Лесовски да посети Вашингтон и други пристанища на Атлантическото крайбрежие. Въпреки неблагоприятното време, командирът на Атлантическата ескадра дава заповед за преместване във Вашингтон. Преди да напусне Ню Йорк, обаче, адмиралът намира за необходимо да отговори на „любезността и гостоприемството, оказани от гражданите… на нашата ескадра“. Той предлага да се направи подписка в полза на благотворителните заведения на Ню-Йорк. Това предложение е прието с голямо удоволствие. В своето писмо до кмета на Ню Йорк Лесовски пише: „Преди да оставим Ню Йорк, Ви моля, сър, да приемете от името на офицерите на поверената ми ескадра израз на душевна благодарност за дружеските… чувства, с които ни приемаха Вашите съграждани… Моля Ви да приемете предлаганата сума от 4760 долара, събрана по доброволна подписка от офицерите на нашата ескадра, с цел да я предложим за купуване на гориво за бедните семейства“.
Отговорът на кмета е незабавен. „Имах честта… да получа Вашето писмо… с приложени 4760 долара, пожертвани от офицерите на Вашата ескадра… За този великодушен благотворителен акт моля за позволение да предам на Вас и Вашите колеги офицери чистосърдечната благодарност на града. Мога да ви уверя… че гражданите на Ню Йорк Ви се отплащат за Вашето дружеско разположение към тях със същото чувство… Тяхното желание винаги е било, възползвайки се от идването на Вашата ескадра… да укрепим връзките на дружбата между Русия и Съединените щати“.
На 21 ноември 1863 г. фрегатата „Ослябя“ – под флага на командващия, корветите „Варяг“ и „Витяз“ и клиперът „Алмаз“ се закотвят на река Потомак в първото пристанище на Вашингтон - град Александрия.
От корабите се вижда добре куполът на Капитолия. За съжаление, поради заболяване Линкълн не успява да посети нашите кораби, и адмирал Лесовски забавя заминаването на ескадрата. На 7 декември, веднага след като здравето на президента се подобрява, руският посланик представя на Линкълн и неговата съпруга адмирал Лесовски и офицерите от ескадрата. Руските моряци посещават Вашингтон, гостуват на Конгреса. С обратно посещение на корабите идват държавнят секретар Стюард, морският министър Уелс и други обществени и държавни дейци на САЩ.
Руските кораби пребивават в американски води почти половин година. По покана на президента те посещават много пристанища по двете крайбрежия на САЩ. Поуспокоилата се в началото на 1864 г. политическа обстановка позволява на руското правителство да разреши на адмиралите Лесовски и Попов да отправят част от своите кораби в плаване към южните и екваториалните води на Световния океан, слабо изучени от руския флот. След няколко месеца корабите се връщат в Ню Йорк и Сан Франциско и започват да се подготвят завръщане в родината…
Ответно посещение
1865 година. Наближава краят на гражданската война... В правителствените кръгове във Вашингтон все по-често говорят за ответна визита в Русия. Изчакват само завършването на президентските избори. На 4 април 1865 г. Линкълн отново става стопанин на Белия дом. Минават обаче само няколко дни - и изстрелът във вашингтонския театър „Форд“ (убийството на Линкълн – б.а.) потапя Америка в траур.
На 16 април 1866 г. в Петербург, на брега на Нева е извършено покушение над Александър ІІ. По щастлива случайност царят остава жив.
Американците, намиращи се още под впечатлението от неотдавнашната гибел на любимия президент, решават, че е настанало времето за ответното посещение. Трудно е било да се намери по-добър случай да изразят признателността си за поддръжката в трудните години на гражданската война и едновременно да поздравят императора „по повод на чудесното му спасение от смъртта“.
На 4 май 1866 г. лидерите на управляващата републиканска партия правят в Конгреса изявление, в което се казва, че „за народа, отдал своите най-топли чувства в часа на нашата смъртна опасност, следва да се изпрати нещо повече от просто поздравяване на императора“. На Палатата на представителите и на Сената е предложено да приемат специално съвместно постановление с обръщение, а за връчването му да се изпрати в Русия отряд от военни кораби с извънредно послание на борда. Постановлението е прието и е подписано от президента Е. Джонсън.
Конгресът назначава помощника на държавния секретар на морското министерство, члена на вашингтонския кабинет Густав Фокс за извънреден посланик на Съединените щати… В годините на гражданската война той е бил един от видните организатори и ръководители на флота на северняците.
… Балтика посреща задокеанските гости с чести мъгли… Най-сетне на 3 август отрядът пристига в Хелсингфорс. Тревожат го слуховете за холера, свирепстваща в Петербург. За щастие, слуховете се оказват преувеличени, и на 5 август американските кораби напускат Хелсингфорс. Предстои последният преход през Финския залив. На изхода от пристанището отрядът на Фокс е посрещнат от руска броненосна ескадра. След размяната на салюти „руските кораби се построяват в две редици, а американският параход и мониторът застават между тях… По този начин обединената ескадра плава към Кронщат и при хубавото време пристига там на 6 август“.
В този ден Кронщатският кей представя великолепна картина. В Търговското пристанище – тълпа народ; много лодки и яхти; на заден план - руската ескадра; на преден план - отпред – движещият се бавно монитор, приветстван с топовни изстрели от укрепленията и с американския национален химн.
Веднага след като корабите хвърлят котва, посланикът на Конгреса е приветстван от името на императора от контраадмирал С.С. Лесовски, когото американските моряци помнят от посещението на руската ескадра в Ню Йорк през 1863—1864 г. Същия ден Фокс и придружаващите го лица пристигат в Петербург…
На 8 август извънредните пратеници са приети от Александър II. Аудиенцията е в двореца в Петерхоф. До Петерхоф пътуват с влак. На гарата се преместват в придворни карети. Въпреки строгия дипломатически етикет, приемът минава в изключително топла обстановка. „Многобройните връзки, които отдавна съединяват великата империя на изток и великата република на запад, - се казва в прочетеното от Фокс послание от Конгреса, - отново се умножиха и се затвърдиха благодарение на поддръжката, която руското правителство оказа на Съединените щати в тежките години на тяхната междуособна борба“. За традиционно дружеските отношения между Русия и Америка говори и царят. Той завършва своята реч с уверението, че никога няма да забрави приятелския прием, оказан от Съединените щати на неговите ескадри. Искайки да се отблагодари на американските моряци, императорът обявява, че всички те, без изключение – и офицерите, и състава, са гости на руското правителство.
Приемът на Александър Втори
Веднага след аудиенцията във Вашингтон е отправена телеграма, в която Фокс докладва на правителството за изпълнението на възложената му мисия. Това е била първата телеграма, изпратена от Русия в Америка по токущо прокарания трансатлантически кабел.
Докато в двореца тече официалният прием, американските офицери, съпровождани от адмирал Лесовски, разглеждат дворците и парковете на Петерхоф. В долния парк те срещат героя от защитата на Севастопол Е.И. Тотлебен…
На Царициновия остров на американските гости е показан дъб, израсъл от жълъд, взет от дъба, „спускащ сянка върху гроба на Вашингтон“.
…На следващия ден Александър ІІ, съпроводен от наследника и великите князе, посещава американските кораби. Мониторът „Миантонамо“ го поздравява със салют от своите горни оръдия. Това е направено за пръв път и въпреки съществуващите правила, тъй като в американския флот оръдия от такъв калибър „са предназначени изключително за военни действия“.
Така започва първото официално посещение на американския флот в Русия. Предстои запознаването със столицата. Преди нея обаче, е, разбира се, Кронщат с неговите мощни укрепления, докове, морска обсерватория, много богатата библиотека на морския клуб, чиито почетни членове стават всички американски офицери. При разглеждането на арсенала гостите са „поразени от множеството военни флагове, завзети от неприятеля и свидетелстващи за подвизите на руския флот в морето“.
Петербург поразява американците със своето великолепие, а също – с непрекъснатите богати обеди и балове. Например вечерята, състояла се в „разкошно илюминирания парк“ в едно от именията на Каменния остров, на която присъства „целият цвят на петербургското общество“, струва на гостоприемния домакин над 40 хиляди рубли…
На 23 август по покана на „Московското градско общество“ пратениците заминават за Москва. Пътуват в специални вагони, „обвити отвън с флагове в американските цветове“.
...Първопрестолният град посреща гостите с духов оркестър. Над площада при гарата, запълнен от тълпата, звучи националният химн „Слава на Колумбия“. Главата на града, членовете на управата и многочислени представители на различни общества приветстват пратениците. Гостите се отправят в приготвената за тях резиденция. Неочаквано за себе си те намират там своите снимки. Удивлението им обаче нараства още повече, когато виждат и своите портрети, нарисувани с маслени бои, - та те не са позирали пред никого! Тайната разкриват домакините – снимките са били направени още в Петербург със скрита камера два дни преди отпътуването за Москва. От тях са нарисувани портретите. В същия ден пратениците имат официална визита при генерал-губернатора на Москва В.А. Долгоруков.
Вдигайки тост за здравето на гостите, той казва: „Приемът, който ви е оказан в средите на нашия флот, говори за това с какво уважение се ползват гражданите на Съединените щати в нашето отечество. Повярвайте, същия такъв прием вие ще срещнете и в Москва, нашата древна столица“.
На петия ден пратениците се отбиват в Нижни Новгород. На американците искат да покажат знаменития Нижниновгородски панаир. Той е продължавал точно два месеца през годината и в тези месеци населението на града се е увеличавало 6-8 пъти, с до 250-300 хиляди души. Търговският оборот на панаира е превишавал 100 милиона рубли. Само чаят, който се продавал тук, е бил над шест хиляди тона.
В чест на пристигането на пратениците на панаира търговците дават обяд. „Обединената зала бе украсена с цветя, зеленина, с национални флагове и портрети на суверена, на Вашингтон, Линкълн и Джонсън. На масата седнаха около сто и петдесет човека, сред които имаше представители на всички националности: руснаци, перси, татари, арменци, търговци от Кавказ и от далечен Сибир“. Въпреки това комитетът на панаира съжалява много, тъй като панаирът е в разгара си и търговците не могат да приемат скъпите гости така бляскаво, както биха желали.
На 1 септември пратениците отплават за Кострома. „Щом м-р Фокс стъпи на крайбрежната улица, един от селяните свали връхните си дрехи и ги постла пред него. М-р Фокс се опитва да ги прескочи. В тази минута обаче, като че с махване на вълшебен жезъл, целият път до края на края на крайбрежната улица мигновено бе постлан с дрехи. Тълпата наблюдаваше мълчаливо какво ще стане по-нататък. Когато м-р Фокс накрая все пак реши да мине по дрехите, тълпата радостно го приветства с гръмко „ура!“. След като се запознават с Кострома и разглеждат паметника на Иван Сусанин, пратениците продължават своя път по Волга.
В последните дни от пребиваването на американците в столицата им е даден обяд в аристократичния т.нар. „английски клуб“. Канцлерът А.М. Горчаков казва: „Радвам се…, че практичните умове, чужди на всякакви предубеждения, могат сами и безпристрастно да съдят за нас. Че те могат да оценят… и величайшата слава, и гордостта на нашето отечество, и народа, съставящ неговата сила“. Изразявайки надежда, че добрите взаимоотношения между двата народа ще съществуват вечно, Горчаков отбелязва, че той цени особено тези взаимоотношения, защото „те не представляват за никого нито заплаха, нито опасност… Господ е дарил на двете страни такива условия за съществуване, че те могат да се задоволят напълно със своя велик вътрешен живот“. В същия ден пълният текст на речта на Горчаков е предаден по телеграфа в Съединените щати. Интересно е, че изпращането на тази телеграма е струвала на кореспондента на „Ню-Йорк хералд“ седем хиляди долара.
На 15 септември 1866 г. американската ескадра вдига котва и отплава във Финския залив.
„Втора“ Американска експедиция
„Втора американска експедиция“ се наричат походите на руските ескадри в пристанищата на САЩ през 1876 г. по време на влошаването на отношенията с Великобритания заради това, че Русия подкрепяла антитурското въстание в България. В този момент в Средиземно море се намира ескадрата на контраадмирал И.И. Бутаков…
За да се избегне тяхното унищожаване от превъзхождащите ги сили на английския флот в случай на война, е било решено руските кораби (с изключение на ненадеждния за океанско плаване „Петропавловск“) да бъдат изпратени в атлантическите пристанища на САЩ и при разрив на отношенията с Англия да се пристъпи към операции с крайцери. През ноември руските кораби напускат пристанищата на Италия…Цялата ескадра на Бутаков е била съсредоточена в Ню Йорк.
[…]На 30 април, след като отслабва напрежението в руско-британските отношения, руските ескадри получават указание да напуснат американските пристанища и да се върнат към обичайното си носене на службата.
“Трета“ Американска експедиция
Действията за организиране на руска крайцерска ескадра в САЩ след края на руско-турската война от 1877 - 1878 гг. се нарича „Трета американска експедиция“. Понеже в състава на руския флот няма достатъчно количество изправни кораби, годни за крайцерска служба, е било решено да се закупят от САШ търговски кораби и те да се използват като спомагателни крайцери. Отделените три милиона долара е трябвало да стигнат за придобиването на три-четири кораба. Купуването на корабите и организацията на използването на крайцерите са поверени на капитан-лейтенант Л.Л. Семечкин…
Мемориална плоча в чест на руските моряци в пристанището Ембаркадеро на Сан Франциско, Калифорния
На 26 април в Ню Йорк пристига Семечкин, който неотдавна е купил три парахода… Те са доставени за преустройване в крайцери във Филаделфия, в корабостроителницата „Крамп“… На 29 май 1878 г. …са зачислени като първи ранг военни кораби.
Тъй като заплахата за война с Англия е отминала, в края на декември 1878 г. крайцерите потеглят от Филаделфия за Европа.
Превод от руски Велиана Христова
* Черно на бяло
