/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц предложи на президента да разпусне парламента, който отказа доверие на неговото правителство. Шолц се нуждае от тази маневра, за да се опита да запази властта след 2024 г. Ще му бъде трудно, но канцлерът има на своя страна тежкия исторически опит на германците, който те натрупаха по време на войните с Русия.

Парламентът гласува вот на недоверие към правителството, а председателят на правителството поиска от президента да разпусне парламента.

В повечето страни този сценарий показва тежка политическа борба на ръба на преврат. Но в Германия, където политиката е една от най-скучните в света, това е бюрократична операция. Ето как работи техният „бушон срещу Хитлер“.

За да попречат на някоя радикална партия да предизвика хаос с оставки и по този начин да изнудва изпълнителната власт, депутатите могат да сменят стария канцлер само по един начин: като гласуват за нов. В същото време настоящият канцлер може да повдигне въпроса за доверието си пред парламента и ако получи „недоверие“, да поиска от президента да разпусне предсрочно Бундестага (президентът не може да разпусне нищо по своя инициатива).

Тоест всичко, което се случи за канцлера Олаф Шолц, беше тичане из офисите за печати и подписи, за да бъде издадено решението и да си върне трудовата книжка.

Самият той се нуждаеше от „неодобрението“ на парламента, за да се проведат предсрочни избори на 23 февруари.

Теоретично Шолц можеше да седи на канцлерското кресло до следващата есен и до следващите избори, но няма да има реална власт и ще бъде ограничен в действията си: почти всичко, което би трябвало да бъде одобрено от Бундестага, няма да получи одобрение. Вместо това той започна нова предизборна кампания, която неговата партия SPD (Социалдемократите от ГСДП) може поне теоретично да спечели.

Сега това изглежда малко вероятно - канцлерът и други социалдемократи, с изключение на министъра на отбраната Борис Писториус, са категорично непопулярни, тъй като населението на Германия ги държи отговорни за проблемите в икономиката (а германската икономика сега има много проблеми).

Въпреки това Шолц има свой собствен коз и преди гласуването в Бундестага той ясно очерта този коз, като каза, че Германия няма да помогне на Украйна, ако това ще нанесе критични щети на собствената й сигурност.

„Ние не доставяме крилати ракети, оръжия с голям обсег, които могат да бъдат използвани за нанасяне на дълбоки удари в руска територия, и определено няма да изпратим германски войници в тази война. Не и с мен като канцлер“, подчерта той.

Всъщност Шолц е единственият „системен“ германски лидер, който е против окончателното вкарване на Германия в пряка военна конфронтация с Русия, когато германски офицери насочват германски ракети към цели в Руската федерация. Това са последствията, от които германците на теория трябва да се страхуват. И ги е страх или поне мнозинството от 65-80% са против подобни стъпки.

Но всички останали „системни” лидери на парламентарни партии са „за“ това. Това важи и за основната сила на опозицията - ХДС-ХСС на Фридрих Мерц и все още съюзената със СДП "Зелените" (именно Шолц редовно охлаждаше плама на външния министър Аналена Бербок, която представлява тази партия), и либералите от FDP /СвДП/, заради които се разпадна управляващата коалиция с Шолц начело.

Формално причината за краха е, че лидерът на FDP и вече бивш финансов министър Кристиан Линднер саботира решенията на канцлера за нови заеми и финансови задължения. Защото вярваше, че и двете сега са просто катастрофални за икономиката на страната.

Конфликтът в Украйна е пряко свързан с този въпрос, тъй като Германия носи най-тежкото бреме в Европейския съюз в подкрепа на режима на Владимир Зеленски. И е важно да се подчертае, че Линднер нямаше да се откаже от това бреме.

Той искаше да преразпредели товара: да даде на Киев по-малко пари, но да прехвърли ракетите Taurus с голям обсег на въоръжените сили на Украйна като компенсация (разбира се, заедно със специалисти по поддръжката им, но те се опитват да не споменават това).

Шолц обещава да продължи да финансира Украйна в ущърб на германската икономика, но без да поема риска от пряк военен конфликт с Русия.

Мерц иска да поеме такъв риск и се опитва да изглежда като „корав човек“ като Роналд Рейгън. А Бербок и Зелените, въпреки че не изоставиха Шолц след Линднер, действат от най-„ястребови“ позиции. А самият Линднер, заедно със своите либерали, внесе в Бундестага предложение за прехвърляне на ракети с голям обсег на Украйна за атаки дълбоко в руска територия.

А Шолц посочва подобни инициативи като опасни и безотговорни. И колкото и лошо да е положението в националната икономика, това е сериозна причина да гласуват за ГСДП тези германци, които по едни или други причини не искат да се намесват във война с Русия.

Така се оказва, че дори Шолц не е толкова лош в сравнение с останалите претенденти за власт. Същият Шолц, който беше критикуван за неговата мекушавост, изобретателност и безгръбначност, когато бяха разсеяни от изчисляването на загубите на Федерална република Германия по време на неговото канцлерство.

Вярно, има и „несистемна” партия - „Алтернатива за Германия”, както и „полусистемна” „Съюзът на Сара Вагенкнехт” /SSV/. Те са против участието на Германия в конфликта под каквато и да е форма – с пари, като Шолц, и още повече с ракети с голям обсег, като всички останали. Рейтингът на AfD е около 20%, на SSV е 6-8%, но абсолютно всички партии смятат коалиция с AfD за неприемлива, включително и Сара Вагенкнехт (тя е пацифистка, идваща от леви позиции).

Оказва се, че в резултат на изборите на 23 февруари канцлер ще стане или Мерц, който ще говори с Москва на езика на ултиматумите и вече всъщност е обещал „Телеца“ на Киев, или предпазливият Шолц ще остане канцлер , който обещава, че с него най-лошото (войната с Русия) няма да се случи. — „Не и с мен като канцлер.“

Той използва подобна техника в кампанията през 2021 г., която беше победоносна за ГСДП, когато блокът ХДС-ХСС беше принуден да премине в опозиция за първи път в шестнадесетгодишната ера на Ангела Меркел. По това време германските избиратели харесваха лично Шолц, но не харесваха (в по-голямата си част) социалдемократите. Идеята, която екипът на Шолц успя да предаде на хората, беше следната: ако искате Шолц, гласувайте за ГСДП и не гадайте за състава на коалицията.

Сега тази формула изглежда като „гласувайте за ГСДП, ако не искате война с Русия“.

Ако Шолц беше изчакал до есента с изборите, дилемата „или аз, или войната“ можеше да загуби актуалност (изведнъж например щяха да започнат преговори между Киев и Москва, които новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да организира). Но сега ситуацията е нервна, така че оставката на правителството е шанс за Шолц да се вкопчи във властта и да се запази като фигура в следващия политически сезон.

Тази тактика вече дава плодове, макар и малки засега. Рейтингът на ГСДП леко се повиши, рейтингът на ХДС-ХСС на Мерц леко падна, но разликата между тях все още е двуцифрена. Оставащите два месеца до деня на гласуването може да не са достатъчни за Шолц да сплаши германците с перспективата да бъдат въвлечени в трета поредна световна война срещу Русия. Но определено си струва да опита.

Предизборната кампания в Германия ще бъде битка между историческите страхове на германците и собствения им хладилник, който загуби много през последните четири години и затова ги насърчава да гласуват срещу Шолц.

Хладилникът ще е губещ във финалното състезание при всички случаи. Германската икономика ще бъде под натиск от скъсването с Руската федерация, засилената конкуренция с Китай и голямата вероятност от „тарифна война“ със Съединените щати при Тръмп. Берлин признава, че при такива условия експортно ориентираният модел се е изчерпал. И никой няма идея как да се оправи това.

Само ще става по-зле. Но световната война, като най-ужасното нещо, наистина може да бъде избегната и е нещо друго, зависещо от Германия и Шолц.

Ако не беше зависещо, украинските въоръжени сили щяха да получат прословутия Taurus още през 2022 г.

Превод: ЕС