/Поглед.инфо/ Наистина се преминава през период, в който за кратко време се появяват промени, които ще определят следващите десетилетия и дори държавните граници на редица страни. Всичко е на ръба на ножа, явно. Но обръщането често става по-бързо от очакваното. Случаят със Сирия е точно такъв. Трезвите оценки определено предстоят, но дали след „триумфалното пиянство” от свалянето на Асад ще последва прозрение, че процесът не е от три дни, както ни уверяват коментатори от сериозни медии. Събитията несъмнено са подготвяни дълго и „под прикритие”. Задкулисната цел всъщност е била да се открие нова зона за западната хегемония. Придружено с откриване на възможност за реализация на проекта „Голям Израел” и то с помощта на радикалния ислям, прероден като Хаят Тахрир аш-Шам, ХТС. Лидерът на тази организация, Джоулани, вече откри лицето си, преоблечен е в европейски дрехи и дни преди влизането в Дамаск даде пространно интервю пред CNN.Познат сценарий.

Ако се разглеждат събитията в Сирия хладнокръвно, може да се направят някои предварителни изводи. Не за количеството пари, които бил „взел със себе си” Асад в Москва, а че процесът Астана е в безизходица т.е. забравен, а стратегията му за „блокиране операцията на САЩ за разделяне на Сирия и постигане баланс на силите в региона” е окончателно погребана. Според Дугин налице е осъществяване на план на глобалистите, който е срещу Путин, Тръмп, Ердоган и всички, които са за многополюсен свят, включително Китай и Иран. Дали създаването на „Велик Израел”, „Голям Близък изток” или съпътставащата независима кюрдска държава са в дъното на събитията в Сирия все още не се сочи от играчите на терен като мотив за операцията „сваляне на Асад”. Но правилото винаги е било „гледай кой има полза”.

Несъмнено екипът на Байдън и американските спецслужби здраво са работили по осъществяването на тази „специална операция”. Асад е в Москва, а коментарите на Запад започват с „безпомощност и слабост на Русия”, „голям геополитически шамар за Путин” и „Москва загуби единствения си съюзник в региона”, което в прав текст означава, че мотив за операцията е бил осигуряване на условия за натиск върху Русия в хода на преговорния процес за Украйна. Внушенията, че „Москва не е в състояние да защити стратегическите си партньори” гарантира високи и радикални искания в предполагаем диалог САЩ/ Русия. И сочене с пръст „унизената Русия” на държавите от Глобалния юг. Без значение, че това ще е по време на мандата на Тръмп като президент. Не случайно от Москва заявиха относно Асад, че „никога не изоставя приятелите си, както го правят други”. Но, както се казва, резултатът е 1:0 за Вашингтон. Играта обаче продължава и хаосът в Сирия не изяснява кой всъщност ще каже шах/мат след разпарчетосването на страната. Израел е на Голанските възвишения и си ги анексира изцяло. Еврейските танкове са на 10 км от Дамаск. Тел Авив унищожи флота и ВВС на Сирия, противоракетните щитове, складове и военни съоръжения, защото на ум следва Иран с неговите ядрени площадки и шиитските сили, включително Хизбула, които Техеран подкрепя. Позицията на Израел е в подкрепа на независим Велик Кюрдистан, а това държи Турция без сън. Факт е, че вече няма сирийска държава и е много вероятно кюрдите да се възползват от тази възможност, за да създадат независим Кюрдистан. Движат се в тази посока и имат подкрепата и на САЩ. Затова Ердоган в присъствие на външния министър Фидан на среща с Блинкен в Анкара вчера заявява „Турция ще предприеме превантивни мерки преди всичко за собствената си национална сигурност”, което допълва с „решимост да сложи край на присъствието на терористичната организация ПКК /YPG в Северна Сирия”. Без значение, че САЩ подкрепят кюрдите в Северна Сирия и бомбардират групировките, които и в момента обстрелват Дейр ез Зор и Рака, където са кюрдските бойци.

Нарисуваната розова картина на Запада за оттеглянето на Асад се пропуква заради действията на ХТС, призната за терористична организация. Излизат наяве сцените на отмъщение по улиците на големите градове на Сирия, разграбването на резиденции на фамилията Асад, парковете, черкви, икони и т.н. Картината се допълва и от водената от новия премиер петъчна молитва в джамията на Омаядите, където е бил тези дни и шефът на МИТ, Калън. Той пък пристигнал там в един автомобил с Джоулани. Каква ще е Сирия -ислямска държава, федерация, конфедерация или просто насипна държава? Едни се радват на падането на режима, други се страхуват, а християни, алауити и изобщо тези, които принадлежат към различни религиозни течения и не искат да останат под властта на ХТС са в безпокойство. Казват, че милион се преселват,защото не искат да са под управлението на ХТС. Сложна ситуация и опасения, че сирийските кюрди може отново да настъпят мотиката, въпреки афишираната подкрепа на САЩ и Израел. Колко пъти са били „измамената камила” като не успяват да постигнат стратегическата си цел за собствено държавно образувание. Анкара това и цели - премахване на държавността на ПКК и да направи такова подреждане, което ще елиминира възможността на Израел да използва съществуващия вакуум в своя полза.

Затова казват, че третият печеливш от напускането на Асад е Турция. Дугин обаче твърди, че „най-трагичната част от тези събития е участието на Турция”. Дали това е отстъпление или предателство и то след като си декларирал, че настояваш за партньорство в БРИКС? Има логика да се казва, че „с тази стъпка Турция загуби двама от потенциалните си стратегически съюзници-Русия и Иран, но се сдоби с двама радикални врагове, които получават свобода на действие в собствените си позиции". Цитат от интервю с Дугин. Дали е стратегическа грешка или последователно следвана политика на независимост, суверенитет и налагане на декларирани редовно неоосмански амбиции за Близкия изток, е въпрос на време за конкретен отговор. Факт е, че с участието на Анкара в процесите за сваляне на Асад и то чрез обгрижвани дълго време радикални ислямистки групировки Турция всъщност дава подкрепата си за проекта „Голям Израел”.Възможно е тази ситуация в даден момент да се използва срещу Ердоган. Едва ли опитите за свалянето му от власт са останали в миналото. В светлината на процесите в Сирия почти е сигурно, че Ердоган едва ли ще успее отново да си намери приятел за защита. Монархиите от Залива не са склонни да си спомнят за Османската империя, а Русия им е нужна, за да балансират със Запада. Той пък се кани да намалява цените на петрола и газта, за да ги удари икономически. Недоверието е тотално. Видно е, че арабите са мобилизирани и организирани срещу Турция, защото виждат подкрепата й за джахадистките групировки в Сирия и гледат на това през очите на османска власт. Надцакването продължава, а дипломатическите совалки не спират. И Урсува фон дер Лайен ще посети тези дни Анкара. Британският премиер бе в държавите от Персийския залив едва ли не часове преди падането на Асад. Съливан обикаля региона. Командващият Централното командване на САЩ, ген. Майкъл Курила, е в Сирия и Ирак. Посетил е ПКК/YPG в Сирия, американските бази и се е информирал за бързо променящата се ситуация.Официално се казва, че цел на посещението е да се предотврати възстановяването на силите на ИДИЛ в региона. И да се потвърди, че Вашингтон са призовавали ХТС да участва в приобщаващ процес, а не да поема ръководството на Сирия. Има призиви санкциите към Сирия сега да се премахнат, а и статута на терористична организация за ХТС да се отмени.Въпросът, който все по-често се задава е дали отстраняването на Асад от власт е знак, че нещата стават повече от зле. Ако хаосът в Близкия изток се разрастне, а руските сили се изтеглят от региона това ще доведе ли до загуба за регионалните сили и ще пренареди ли баланса? А ако се окаже, че Тръмп наистина държи в ръцете си наследството на разрастваща се война в Близкия изток? Явно предстоят трудни и непредсказуеми времена.

За Русия е видно, че запази привидно спокойствие в ситуацията на напускане на Дамаск от Асад. Тя е съсредоточила вниманието си върху Украйна, защото това е екзистенциалната заплаха за Москва. Лоша ситуация ще е, ако Русия отсъства от Близкиа изток, но определено в момента тя не е активна. Информациите са само, че води преговори с новите управляващи в Дамаск за запазване на военните си бази в Сирия. Единствените, които има извън територията на Русия. Но след Сирия има вероятност да се възродят радикалните ислямистки организации в Евразия. Ще продължат да обграждат Русия като се откриват нови фронтове в Казказ, а защо не и в Източна Европа. Създаването на нова нестабилност тук-там си е стара практика на глобалистите. А дали ще успеят да ограничат свободата на действие на Тръмп, който също иска да спаси американската хегемония, но с различни средства? Отговорите ще дойдат с времето. Както и на този дали може да се вярва, че едно глобално джихадистко движение може да се превърне в националистическо ислямско движение? Че дори и да управлява държава като Сирия. Заплаха ли е ХТС за Европа? Европа търси начин да установи връзки с ХТС. В това отношения Русия е поне крачка напред.А парада се води от Лондон. Остава заплахата от бежанци. Едва ли повечето ще се върнат в Сирия. Независимо, че Западът представя Джоулани като левантийски Фидел Кастро, който не плаши съседите, притеснени от скок в неизвестното. И все пак временното правителство е несигурно и Западът, особено САЩ с Израел, ще имат доста грижи при отстояване на замисленото. Каквото има да става, ще стане. Просто предстои.