Русия е най-богата страна в света и заради това кризата не я засегна

Дмитрий Медведев награди с орден "Пушкин" Николай Малинов-председател на движението "Русофили" и издател на вестник "Дума"

Николай Малинов e роден на 12 септември 1968г. в София. През 1992 г. завършва Киевския държавен университет „Тарас Шевченко” специалност „История”. През следващата година успешно взима необходимите изпити за покриване на докторантски минимум по специалност „Международни отношения” към „Институт по международни отношения” – гр. Киев, Украйна. През 2008г. придобива допълнителна професионална квалификация по „Управленски умения”, програма „Академия за социална политика” към „Институт за социална интеграция”; „Българско училище за политика при Нов български университет”. Професионалната му кариера започва през 1990г. като сътрудник по международен туризъм и издателска дейност в „Торговый Дом” - гр. Киев, Украйна. От 1992 г. се занимава с частно предприемачество в България.

От септември 2008 г. се занимава с издаването на вестник „Дума”. През 2009 година бе избран за член на Изпълнителното бюро на БСП. Председател е на Национално движение „Русофили”

Женен, с две дъщери

- Господин Малинов, наскоро получихте орден лично от президента на Русия Дмитрий Медведев. Каква е тази награда и как точно бе връчена на вас?

- Тази награда не е лично за мен, а преди всичко за организацията, която ръководя – Национално движение „Русофили”. В това национално движение влизат десетки хиляди български граждани - българи, помаци, турци. Всички заедно активно работим за възстановяване и развитие на българо-руските отношения.

Нашето основно виждане и разбиране е, че в съвременния многополюсен свят нашият общ православно-славянски цивилизационен поглед с Русия е особено интересен и много важен от гледна точка на това как биха могли да бъдат решени глобалните проблеми.

- В какви направление работи движение „Русофили”?

- Те са няколко. Едното е направлението за запазване на историческата памет. Основно сме се концентрирали върху опазването и поддръжката на паметниците от Руско – Турската освободителна война и от Втората световна война.

Друго направление, в което работим, е организацията на детски конкурс „Не се гаси туй, що не гасне”. В него участват хиляди деца с рисунки, с есета, със съчинения. Правим конкурса именно, за да бъде жива паметта и да бъдат възнаградени по един или друг начин усилията на тези деца.

Третото направление по което работим, е за изучаването на руски език. Смятаме, че руският език като втори славянски език много помага на ширината на мисленето и е важен за развитието на самото дете.

- По какъв начин се работи за по-засиленото изучаване на руски език?

- Тази година обзаведохме 45 кабинета за изучаването на руски език в специализираните училища. Работим с всички училища и детски градини. Най-накрая и след едногодишен труд през юли завършихме и пособие за изучаване на руски език в предучилищна възраст. Оказа се, че досега такова не е имало.

А последното, най-важното и уникално нещо от нашата дейност, което беше отличено, забелязано и отразено от руската страна, това е съборът, който ние всяка година организираме край язовир „Копринка”.

В този събор на едно място се събират повече от 10 хиляди души, както беше тази година. Те с песни, с танци, с изказвания, с дискусии показват своята любов и съпричастност към един друг народ, към един братски народ. Оказа се, че подобно мероприятие е уникално в света, никой друг не прави такова и няма друга такава идея, особено между два народа, която да ги мотивира да се съберат на едно място.

- А има ли и други задачи и инициативи?

- Разбира се, че имаме и много други задачи. За някои от тях аз успях да кажа в Русия при връчването на наградата. Тези неща бяха забелязани от руските медии. Първо – тази година между 25 и 28 ноември ще занесем и ще дарим с благословията на двамата патриарси, българския и руския, мощи на свети Теодор Стратилат на град Кострома. От Кострома всъщност започва честването на 400-годишнината на издигането и избирането на династия Романови. Това за нашите руски братя е нещо много важно, нещо много съкровено и ценно.

Вече 2,5 години работим и този месец трябва да излезе книга, която е около хиляда страници. Половината от нея съдържа непубликувани срещи, изказвания и др. на великия академик Лихачов - един много сериозен изследовател на нашето общо минало.

Ако трябва да обобщя всичко казано – ние сме се концентрирали върху множество конкретни неща, с които явно направихме впечатление на руската страна.

- Лесно ли се работи по такива неща в България?

- За разлика от икономическите и политическите взаимоотношения, които не вървят или вървят много трудно, на полето на неправителствения сектор, където сме ние, нещата вървят по един много лесен, много естествен и много хубав начин. Обяснявам си това с факта, че ние запълваме един дефицит на културно и духовно присъствие и вероятно точно заради това нашите инициативи се приемат много добре сред хората и винаги успяваме да намерим и финансов, и организационен ресурс, за да се справим добре.

- Виждате ли промяна в отношението към Русия днес? Питам ви, защото много дълго време тази тема бе изтиквана встрани или по нея се говореше с ярост и много драма.

- Ние работим в полето на неправителствения сектор, но голяма част от нашите привърженици са наясно, че ако България трябва да избира между евроатлантическата и евроазиатската ориентация, може би България е видяла повече добро от евроазиатската си такава. И в миналото си в това амплоа винаги се е чувствала по-добре, отколкото в съвременното си.

- На фона на толкова много тревожни новини, които идват от Европа за финансова и икономическа криза, от Русия като че ли не идват такива сигнали. Дори обратното – като че ли нещата при тях вървят доста добре. Ето наскоро съвсем официално приключи проектът „Северен поток”. Какво е вашето впечатление по този въпрос?

- Преди няколко години бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт каза, че е много несправедливо един народ и една държава – руската, да съсредотичи най-големите богатства на света при себе си. Както и да се управлява Русия, накъдето и да върви, няма как тя толкова остро да почувства кризата. Това действително е най-богатата страна в света. И естествено, тази страна има начин да пренареди своите приоритети, гледайки както на изток, така и на запад.