/Поглед.инфо/ Във враждебното за Съединените щати кръстовище Русия-Иран-Китай изглежда се превръща в нов „Стратегически триъгълник“ от морските пътища на Оманския залив и северната част на Арабско море, които имат огромно стратегическо значение за Съединените щати, пише д-р Субхаш Капила.
След като бяха натикани в ъгъла през 2019 г., Русия, Иран и Китай решиха да проведат съвместни военноморски учения във водите на Оманския залив и участък от северната част на Арабско море в Индийския океан. Засега световната общност може да не вземе предвид тези събития, вярвайки, че това е само опит за изпращане на послание до САЩ. Това предположение произтича от факта, че Русия и Китай поддържат добри отношения със Саудитска Арабия, съюзник на САЩ, в напрегната борба с Иран за властта в региона.
Въпреки това Саудитска Арабия, чувствайки също, че американското правителство и натискът му върху вътрешните работи на саудитците са загубили своята сила, може да развие по-тесни отношения с Русия, включително закупуване на големи обеми руско оръжие.
Аз обаче твърдя, че това, което сега изглежда само някакъв начин за изпращане на политическо послание, има потенциала да придобие по-ясен план като „стратегически триъгълник“, което може да предизвика сериозна загриженост за продължаващите опити на САЩ да се утвърди военно в Персийския залив, Индийския океан и Афганистан.
Стратегическите попълзновения на свръхдържавата Русия се възобновяват с цел да си върне този статус, съперник на настоящата свръхдържава Китай, както и доминираща регионална сила в Близкия изток - всички те внасят своят дял за обединяването на тези три мощни държави. Териториите на Русия, Иран и Китай заемат геостратегически позиции и оказват огромно геополитическо влияние върху съседните региони. По този начин цялостното стратегическо влияние на тези страни ще бъде твърде значително.
Ако стратегическото тристранно споразумение Русия-Иран и Китай получи по-ясни характеристики, то би имало сериозно влияние върху баланса на силите в Близкия изток, тъй като САЩ, безспорната доминираща външна сила в Близкия изток, няма съответното стратегическо тристранно споразумение, което би могло да компенсира или балансира руско-иранско-китайския стратегически съюз.
Освен Саудитска Арабия и монархиите в Персийския залив, Съединените щати нямат значителен съюз или стратегическо партньорство в региона, което може да компенсира Тристранния съюз в региона на Персийския залив. Израел е разположен на западната граница на Близкия изток, което не добавя стратегическа тежест на САЩ.
Турция, която беше в силни съюзнически отношения със САЩ и НАТО, се отдалечава от американската орбита. Тя също има силни връзки с Русия.
До седемдесетте години Иран беше предпочитаната котва на американската архитектура за сигурност в Близкия изток, и през това време САЩ увеличаваха военния потенциал на Иран, така че да може да стане доминиращата сила в региона. Също така си струва да припомним, че именно САЩ са поставили основата на ядрения потенциал на Иран при управлението на шаха. Със свалянето му през 1979 г. в хода на Ислямската революция на Хаменей и последващото задържане на заложниците от американското посолство в Техеран за около година и неуспешната военна операция на американците за спасяването им, отношенията между САЩ и Иран рязко се влошиха.
Спорен въпрос е дали Съединените щати имат жизнеспособни варианти да предотвратят появата на триъгълника Русия-Иран-Китай или поне да попречат на техните отношения да поемат изричен военен контур?
Съединените щати имат два реални варианта, които могат да компенсират появата на тристранното споразумение Русия-Иран-Китай и приемането на който и да е от тези варианти вероятно ще доведе до по-нататъшното развитие на този стратегически триъгълник. И двата варианта се въртят около факта, че Съединените щати показват гъвкавост в дълбоко вкоренения подход към външната си политика за „не преразглеждане на своите политически формулировки по отношение на Иран и Русия“.
Съединените щати в един момент могат да върнат Иран в своето стратегическо русло, нормализирайки отношенията си до нивото, което беше преди 1979 г., признавайки, че от декември 2019 г. Иран естествено се откроява сред останалите страни в региона като доминираща регионална държава.
С един единствен дипломатически удар САЩ могат коренно да променят цялата структура на сигурността в Близкия изток в своя полза. Единствената възможна пречка за прилагането на тази опция могат да бъдат съображенията на САЩ по отношение на Израел и Саудитска Арабия.
Вторият вариант за Съединените щати ще бъде да възстановят политиката си по отношение на Русия към взаимно приспособяване и съвместно управление на структурата за глобална сигурност, особено в критични стратегически региони на света като Близкия изток.
Презареждането на американската политика спрямо Русия беше предприето от Тръмп в ранните етапи на неговото президентство, но неговите инициативи бяха блокирани от политически конфликти в страната. Възстановяването би позволило на Съединените щати да съсредоточат всичките си сили върху по-значимата китайска заплаха в Индо-Тихоокеанския регион и по-точно в Западен Тихи океан, където Китай има потенциална и стратегическа цел да отслаби архитектурата на сигурността на САЩ в Тихия океан.
От гледна точка на борбата за власт в света, САЩ и Русия имат общ опит в управлението на глобалната система за сигурност, придобита по време на Студената война. За американския политически истеблишмънт Русия е предсказуем субект, докато Китай е сравнително по-несигурен и непредсказуем стратегически субект.
Във всеки случай за Америка това са единствените два жизнеспособни варианта, които биха позволили да се намалили вероятността от поява на намиращи се в противоборство със Съединените щати съюзи и те трябва бързо да вземат решение относно избора на тези варианти, тъй като САЩ вече се очертават като държава, която е в упадък.
Превод: М.Желязкова