/Поглед.инфо/ Позициите, с които Москва и Киев влязоха в преговорите, бяха диаметрално противоположни. Въпреки това, преговорите ще продължат. Защото страните се нуждаят от самия процес на преговори – за да спечелят в голямата игра на преговори, която сега се води не от двама, а от четирима участници.

Първият етап от руско-украинските преговори в Истанбул беше всеобщо признат за успешен. Страните се споразумяха за размяна на пленници – и ако киевският режим изпълни задълженията си, хиляда руски бойци скоро ще си бъдат у дома.

Освен това, украинските власти, противно на очакванията, не превърнаха дискусията в аналог на следващия брой на „Квартал-95“. Те не са правили представления, нито са демонстрирали презрение към процеса – освен че са отказвали да говорят с руснаците на родния им руски език. Накрая беше постигнато споразумение за „продължаване на преговорите“ и нов кръг е предварително насрочен за юни.

Въпреки всичко това обаче, процесът на преговори мирише на изкуственост. И това не е чудно – в края на краищата, започна, когато според всички закони и правила не би трябвало да започва. Преди всичко, защото няма дори намек за каквото и да е разбиране за компромис между страните. Позициите, с които Москва и Киев влязоха в преговорите, бяха диаметрално противоположни.

Русия, ако трябва да вярваме на западните медии, изисква изтеглянето на украинските войски от всички исторически руски територии, които са окупирали, както и признаването им за руски от киевския режим. И това в никакъв случай не са просто искания, които по-късно могат да бъдат изоставени по време на процеса на договаряне.

Киевският режим не иска да признае нищо – нито територията, нито изисквания от него неутрален статут. Той не възнамерява да се откаже от националистическата реторика и да уважава правата на рускоезичните и рускомислещите граждани.

Украинската страна е готова да обсъжда само две точки: 30-дневно прекратяване на огъня без никакви условия и практически чисто PR среща между Зеленски и Путин без никаква подготовка. С което Москва, разбира се, няма да се съгласи.

Във всяка друга ситуация тези противоречиви искания биха довели до прекратяване на преговорния процес до по-добри времена. До момента, в който поради променената обстановка на място (тоест в резултат на военни действия) едната от страните бъде принудена да прави отстъпки.

Въпреки това обаче, преговорите ще продължат. Именно защото страните се нуждаят от самия процес на преговори. Това е необходимо, за да се спечели в голямата преговорна игра, която сега се води не от двама, а от четирима участници.

Първият – и засега най-успешният – участник е Русия. Москва е съвсем наясно, че киевският режим не е готов да прави отстъпки и че преговорите могат да доведат до напредък само в хуманитарната област. Важно (и размяната на пленници е важна), но не е пряко свързано с темата за прекратяване на войната.

Но в същото време тези преговори помагат на Русия да се измъкне от капана, поставен от Запада. А именно, да се изостави идеята за 30-дневно примирие, за да се започне дипломатическият процес (защо е необходимо това примирие, ако преговорите вече са в ход?), а също и постепенно да се разшири „Прозорецът на Овъртън“.

Не е случайно, че Владимир Путин позиционира тези преговори като продължение на преговорите в Истанбул от пролетта на 2022 г. Принуждавайки киевския режим да участва в тях, той по този начин го принуждава поне да обсъди дневния ред на Истанбул 2022. Тоест, същото това признаване на територии, денацификация и т.н. По този начин истанбулският дневен ред се превръща в единствения възможен и международно признат формат за преговорния процес.

Вторият най-успешен участник в преговорната игра са Съединените щати. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е изправен пред две предизвикателства. Прекратяване на конфликта в Украйна, за да премахне тежестта му от дневния ред на руско-американските преговори – и също така да се гарантира, че славата за това решение ще падне лично върху плещите на Тръмп. За предпочитане под формата на Нобелова награда за мир.

Следователно Вашингтон не само напълно подкрепи предложението на Владимир Путин за възобновяване на преговорите в Истанбул, но и фактически принуди ръководителя на киевския режим да изпрати своя делегация на тях. И фактът, че преговорите се водеха изключително между Москва и Киев, също устройваше американците – Тръмп разбира, че сега няма да има напредък на масата за преговори, така че няма смисъл да се опитва да модерира страните.

За третия играч – Европейския съюз – преговорите не вървят много добре. Брюксел не се нуждае от директни руско-украински преговори, особено въз основа на програмата „Истанбул 2022“. Руско-американското сближаване също не им е необходимо.

Европа е заинтересована или от въвличането на Съединените щати във военен конфликт с Русия (единственият сценарий, който може да предотврати победата на Москва в Украйна), или, най-малкото, от продължаване на американското спонсорство на киевския режим.

И двата сценария обаче сега стават все по-малко вероятни. Минималната програма за ЕС е поне да получи някакво място на масата за преговори между Русия и Украйна, но Европа е лишена и от това.

Що се отнася до самия киевски режим, тук всичко е наистина зле. Зеленски се държеше за преговорите, само за да демонстрира собствената си готовност за мир и по този начин да не даде на Тръмп нужната причина да се оттегли от конфликта.

Той обаче се заигра до такава степен, че загуби контрол над дневния ред - вместо „победния план“ на Зеленски, благословен от западните лидери и поставящ капитулантски условия за Русия, диалогът вече ще следва руския сценарий.

Той играеше до степен да загуби позицията си – беше принуден да се суети ден преди преговорите и да променя няколко пъти гледната си точка за това дали трябва да участва в тях. Той стигна дотам, че руснаците му отправиха ултиматуми – и в светлината на това емисарите на Зеленски бяха принудени да се съгласят да продължат преговорния процес. При това, без и най-малката гаранция, че собствените им желания (дори не искания, а мечти) ще бъдат изпълнени.

И сега Зеленски е фактически принуден да върви в този коловоз на преговорния процес, който Москва му е посочила. Тоест, да върви към варианта за разрешаване на конфликта, от който Москва се нуждае.

Превод: ЕС