/Поглед.инфо/
През 1993 година в частен разговор Солженицин казва една твърде интересна фраза, цитирана днес шепнешком: „Днес всички дисиденти са от Изток. Ще дойде време, когато ще бъдат от Запад“.
Не, Солженицин съвсем не е имал предвид, че дисидентите от източноевропейските страни ще се преместят на Запад и ще продължат да дисидентстват оттам. Имал е предвид съвсем друго. Смисълът на отдавна казаното от Солженицин едва сега стига до хората, които имат уши. А той е следният:
Практически всички значими (дебело подчертавам – значими!) френски интелектуалци – философи, литератори, журналисти, политици – със своето виждане на настоящата ситуация в света все по-ярко се противопоставят на обичайната, общоприета политическа коректност и се превръщат в откровени дисиденти в собствения си западен дом.
При това те са дисиденти не по отношение на някакво конкретно правителство на дадена държава, а дисиденти в един донеотдавна здрав господстващ световен ред, който от един момент нататък преминава в отчайващ стадий на морално-етичен тумор.
Тоест по същество всичките тези хора провъзгласяват и защитават същата онази ценностна система, която в определен исторически отрязък от време е отстоявана от по-голямата част от руското общество, толкова яростно критикувана от либералните „освободители“ на човечеството.
Същите тези хора прекрасно си дават сметка за същността на случващото се и според възможностите си осъществяват планомерно, всестранно, набиращо сили унищожаване на основите на европейската юдейско-християнска цивилизация чрез форсирано внедряване на нови „ценности“, които да заменят под слънцето старите устои.
А именно – всички жизненонеобходими за всяко общество реалности, предизвикващи ярост у световния либерализъм: семейството, моралните и духовни „вериги“ (ах!) и табута (ох!), природната непоклатима полова идентичност, родината, традициите, националната принадлежност.
Който още не е забелязал, нека се вгледа: в различните държави, независимо от действащите там режими, ние се противопоставяме на една и съща пандемия. Появяват се все повече сериозни и достойни опоненти, не пророци в собствената си родина, но истински дисиденти на всеобщото обезличаване.
В пространно интервю за известно френско издание не по-малко известният десен политик и евродепутат Филип дьо Вилие директно призова Европа към съпротива. Заяви, че се намираме в състояние на война. Не обявена, но фактическа, стигнала вече достатъчно далеч, за да започне сериозна дългосрочна мобилизация. Мобилизация на все още незамътените и неокончателно атрофирали мозъци. На борба с „убийствената глобализация, трансатлантическите пазари, с други думи, американизацията на целия свят и ислямизацията на Западна Европа“.
Предвкусвайки възражения от типа „това няма да стигне до нас“, ще напомня, че отдавна наложената в планетарен мащаб глобализация, с няколко изключения, вече превърна всички съществуващи държавни територии в система от скачени съдове. Затова няма смисъл наивно да се отрича очевидното: ако не променим нещата, всичко това ще стигне до всеки от нас. При това по-бързо, отколкото очакваме.
Френският политик предложи да се саботират „гробарите с вратовръзки“ на всички фронтове и преди всичко – в областта на възпитанието и образованието, с които впрочем навсякъде започва Родината – история, култура, традиции.
Да се саботират без излишни думи и груби жестове, с най-простите подръчни средства, създавайки „паралелно общество“, в което усърдно потъпкваните традиции и постепенно изкривяваната история да бъдат съхранени и предавани на поколенията в изначалния им вид, а не като подсладени сурогати и полуистини.
Да се саботират чрез общодостъпни средства, от долу нагоре: в семействата, в медиите, в интернет... „Да се насърчава бунтът на духа и готовността за конфронтация.“
Cобствено именно с това отдавна според силите и възможностите си се занимава преобладаващата част от старомодния френски интелектуален елит – говорят, пишат, публикуват. Докато все още това е възможно. Изявите пред голяма аудитория са редки и ограничени във времето. Още повече че много от „водещите издания“ си позволяват все повече шокиращи текстове на масовото ниво „усмивка, пудра, прическа“.
В общи линии разделението на обществото на принципа „ляв“ – „десен“ (еквивалент на руското „либерал“ – „патриот“) не е така болезнено като в Русия, но го има, то е чувствително и много, много сходно: същите идеи и илюзии разделят същите хора. Засега ги разделят не твърде агресивно. Апатичните и равнодушните тук все пак са повече. Комфортът надделява. Засега.
Но принципът на скачените съдове отдавна действа успешно и вече е трудно да се каже къде днес истинските дисиденти са повече – на Запад или там, където сме свикнали да ги виждаме от времето на Съветския съюз.
И ето, в сегашната ситуация Русия отново възбужда сетивата и умовете – привлича, побеждава и плаши. Не са обзети от съмнения само силно и безсмислено наплашените, но такива са малцина. Народът гледа изпод вежди, започва нещо да подозира…
Взира се, замисля се. Истински се интересува. Всеки има възражения, никой – правилните отговори. Времето ще отговори.
И Достоевски е мислил така, а аз някак си му се доверявам: „Не оскотяването, а извисяването на националния дух заради велика идея е тласък напред. Разбира се, можем да сгрешим в преценката си какво е велика идея; но ако това, което свято почитаме, е позорно и порочно, ще ни накаже самата природа. А позорното и порочното носят смъртта в себе си и рано или късно осъждат на смърт“.
Аз мисля, че рискът си струва. Идеята е вярна. Цивилизацията е в опасност...
-----------------------
Елена Кондратиева-Салгеро е френска журналистка, главен редактор на парижкия културен алманах „Глаголъ“.
Превод от руски: Елена Дюлгерова