/Поглед.инфо/ След като МВнР на Русия публикува проектоспоразумението за мерките за осигуряване на сигурността на Руската федерация и държавите членки на НАТО, се разкри любопитен парадокс. Напомняме две важни точки в новото споразумение.
В член 4 се говори, че “Руската федерация и всички участници, които на 27 май 1997 година са държави-членки на НАТО, съответно, няма да разполагат своите въоръжени сили и въоръжения на територията на останалите държави от Европа в допълнение към силите, разположени на тази територия към 27 май 1997 година”. А в член 7 пише, че “Участниците, които са държави-членки в НАТО, се отказват да водят каквато и да е военна дейност на територията на Украйна, а също така на другите държави от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия.”
През май 1997 година в НАТО не влизат страните от Централна и Източна Европа. Унгария, Полша и Чехия се оказват в НАТО едва през 1999 година. България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония през 2005 година. Хърватия и Албания през 2009 година. Черна гора през 2017 година, а Северна Македония през 2020 година.
Така московската инициатива освен постсъветското пространство обхваща широк кръг страни, разположени между Западна Европа и Русия. При това е предимно насочена към Полша и Прибалтика, които стават място за разполагане на допълнителни сили на НАТО след срещата на високо равнище във Варшава през 2016 година
Тогава членовете на Алианса решават в Естония да се появи британски батальон, в Латвия - канадски, в Литва - германски, а в Полша - американски. По-късно Варшава се разбира с Вашингтон за разширяването на американски контингент в страната. През август 2020 г. страните подписват договор, на чиято основа в Полша при нужда ще се разположат около 20 хиляди американски войници (в съседна Германия са 24 хиляди). При сключване на Споразумението за мерките за осигуряване на сигурността на Руската федерация и държавите-членки на НАТО със запазване на член 4, войските на САЩ ще трябва да напуснат Полша.
Варшава разбира това и затова е най-нервна. Руските инициативи там вече бяха наречени „неоимперската грубост на Кремъл“ и опит на „Москва да ограничи полския суверенитет“. Чуват се радикални призиви например за спешно започване на политически консултации с Румъния, Чехия, Балтийските държави, Словакия, България и всички други „нови“ страни-членки на НАТО, за да се изгонят съвместно руските посланици и формално да се понижи ранга на дипломатическите отношения с Русия. А със самата Москва „няма какво да се говори“.
Ясно е, че подобна стъпка ще удари интересите на „ядрото“ на Европейския съюз, което не споделя подобни русофобски и антируски настроения. ЕС обаче се държи загадъчно. Ако Вашингтон тези дни провежда постоянни консултации със страните от Централна и Източна Европа, като ги информира за хода на преговорите с Русия, то Брюксел засега предпочита да мълчи.
Може би защото „ядрото“ на Европейския съюз е наясно с неизбежното изтегляне на американците от Централна и Източна Европа и не иска да се намесва в това. Вашингтон съсредоточава силите си върху Китай, формира нови отбранителни съюзи от надеждни и доказани англосаксонски партньори, създава геополитическото пространство на Индийско-Тихоокеанския регион, където търси перспективни съюзници, привличайки ги в своята антикитайска коалиция.
Ясно е, че САЩ гледат на „младите европейци“ в тази ситуация като на пасив, който отнема ресурси, а не като актив. Страните от Централна и Източна Европа няма да изпращат свои войници на Индийско-Тихоокеанския фронт, нямат и самолетоносачи. Американците обаче не могат просто да си тръгнат, те първо трябва да намерят „убедителна причина“.
Например, Вашингтон може да обясни на „младите европейци“, че липсата на споразумение с Русия за Украйна може да провокира разпадането на украинската държавност, което най-вероятно ще бъде придружено от въоръжени конфликти не само в източната част на тази страна, но по цялата ѝ дължина. И това ще предизвика сериозна миграционна криза.
Държавите от Централна и Източна Европа първи ще поемат удара, повтаряйки съдбата на южноевропейските страни, които преди това бяха изправени пред потоци от бежанци от Близкия изток и Северна Африка, които влязоха в ЕС по море. И никакви американски военни няма да помогнат на „младите европейци“ да се справят с вълните от украински мигранти. Затова е по-добре САЩ да се разберат с Москва, като същевременно прехвърлят проблемите за осигуряване на сигурността на Централна и Източна Европа към „ядрото“ на Европейския съюз, към Франция и Германия, които подкрепят "стратегическата автономия" на ЕС.
Разбира се, Полша и балтийските страни ще останат недоволни. Но вероятно те ще бъдат единствените, които се противопоставят на изтеглянето на САЩ от Централна и Източна Европа. В крайна сметка останалите „младоевропейци“ се ръководят от позицията на „ядрото“ на Европейския съюз и нямат стабилни антируски комплекси.