/Поглед.инфо/ В продължение на много години Русия е лидер в доставките на оръжия на световния пазар. Сега, през втората година от СВО, възниква въпросът: трябва ли да се продават оръжията? Не би ли било по-добре да попълните собствените си складове? Но реалността е, че проблемът не е дори в продаваните оръжия, той е много по-дълбок. Прочетете за това в материала на "Цариград".

Преди няколко години уебсайтът на голяма информационна агенция публикува статия, посветена на годишнината на АО "Рособоронекспорт", което е част от държавната корпорация Ростех.

Този материал се възприема по особен начин сега, на втората година от спецоперацията. Журналистите описаха успеха на компанията в износа на оръжия и цитираха впечатляващи цифри за продажбата на местни оръжия. За 20 години е продадено на чуждестранни партньори оръжие за 180 милиарда долара:

В чужбина бяха доставени 800 бойни самолета, 1100 бойни и цивилни хеликоптери, 7000 танка и други бронирани превозни средства, 20 000 различни превозни средства, повече от един милион автомата Калашников. В орбита са изведени 30 космически кораба за 14 държави, обучени са 16 000 чуждестранни специалисти.

Дали всички са продадени нарочно?

Междувременно още първите месеци на СВО показаха остър недостиг не само на високотехнологични видове оръжия, но и на прости боеприпаси. Как човек да прогони от себе си мисълта за предателство и умишлено отслабване на отбранителната способност?

Нека обаче не се борим със сянката. Според експертите на "Цариград" коренът на проблема дори не е в това, че са продали твърде много, а в това, че генералите се готвят за грешна война.

Цялата подготовка преди началото на специалната военна операция не беше планирана за военните действия, които се провеждат сега. В това е сигурен заместник-ръководителят на Съюза на доброволците от Донбас, боецът от отряда „Център“ Дмитрий Джиникашвили.

Той смята, че настоящата ситуация е показала неуспех в планирането на тактиката и стратегията на спецоперацията:

Всички войни от миналото, на чийто опит разчитахме (Сирия, Нагорни Карабах), абсолютно не приличат на СВО. Специалната военна операция най-много напомня Корейската война.

А този военен опит отдавна е ревизиран и забравен. Съответно, затова не се залагаше на тези видове и средства оръжия, които сега се търсят в армията.

Прецизен удар или пехота?

Изглежда, че на теория е трябвало да се нанасе високоточен удар по обекти, а след това - победен марш на вътрешните войски за възстановяване на реда.

Както подчертава анализаторът, това се оказа неуспешна стратегия. Високоточните ракети, много умни и скъпи, разбира се, дават ефект, но те не отговарят на масовостта и интензивността на войната, която се води сега.

"Сегашната ситуация е подобна на Първата световна война, където най-важната работа беше работата на артилерията и щурмовата пехота".

"В активните подразделения, разположени на линията на съприкосновение, всички много добре знаят: няма разделение на разузнаване, специални сили, мотострелци. Всички са щурмова пехота", казва Дмитрий Джиникашвили.

"В един окоп, аз лично го наблюдавах, могат да седят и мобилизирани хора, и доброволци, и момчета от антитерористичната специална част „Вимпел“. И всички са щурмоваци. Но те вървят напред само когато артилерията нанесе масивен удар", разказва той.

"Но не разчитахме на това, мислейки, че това са оръжия от миналия век, а са необходими ракети и дронове. Сегашната война показа пълната безполезност на подобни възгледи", продължава Джиникашвили.

Къде бяхме 8 години?

Уви, за нашето военно ръководство осемгодишният опит от войната в Донбас не беше очевиден. Конфликтът, разиграл се преди 24 февруари 2022 г., е коренно различен от спецоперацията.

Това беше война на местни части срещу част от частите на Въоръжените сили на Украйна, които присъстваха в региона на ротационен принцип. Военната машина на Украйна не работеше на пълна мощност: нямаше такъв обем западни доставки, нямаше териториална отбрана и въздушни удари, с изключение на първата фаза на битките. През последните години се води вяла позиционна война.

Както бе споменато по-горе, надявахме се на успех въз основа на принципа на нанасяне на прецизни удари в първите дни на войната и успех в бърз марш.

"В известен смисъл това беше плюс. Например бяхме на Антоновския мост шест часа след началото на военните действия. Това е зашеметяващ успех", разказва експертът пред "Цариград".

"В района на Харков също наблюдаваме бързо навлизане. Въоръжените сили на Украйна обаче успяха да се възстановят от първия шок", продължава боецът.

"Ние не провеждахме обучение, както правеха американците на Балканите и в Ирак. В Югославия е проведена въздушна операция в продължение на 60 дни, инфраструктурата е разрушена и едва след това е въведен контингентът. Ние не минахме по този път", казва Джиникашвили.

Всичко е загубено? Едва започва

По въпроса за доставките на оръжие зад граница е важен балансът, каза в коментар за Цариград военният експерт Андрей Клинцевич, ръководител на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти:

"Пристрастията бяха само в посока на производство за собствената армия. Около 70% от мощностите на военно-промишления комплекс работят за действащите въоръжени сили и поддържат отбранителната способност на страната", казва експертът.

"Не можем да пропуснем международните пазари, които са запазени от съветската епоха. Доставихме например един тип хеликоптери и обучени специалисти, механици", продължава той.

"За страна вносител е по-лесно да закупи наши оръжия, отколкото да преквалифицира персонала за американска или британска техника. Затова би било неразумно да пропускаме моментите, свързани със запазването на пазарите", каза Клинцевич.

И така, благодарение на Индия спасихме танковата индустрия – индийците купиха голям брой танкове Т-90 от нас. Това даде възможност да се тестват бойни превозни средства, да се получат технологии и пари в онези години, когато страната нямаше възможност да поддържа напълно военно-промишления комплекс.

Освен това изигра плюс по отношение на конкуренцията с чуждестранни партньори. Разработката на нашите оръжия в различни театри на военни действия е много важна.

Ако някъде трябва да се търсят причините за проблемите, то е във военното планиране, а не във външната търговия, смята експертът. Защото именно тя до голяма степен спаси военната ни индустрия.

Ами снарядите?

Никоя държава в света никога няма да бъде 100% готова за война, убеден е Клинцевич. Войната е нелинеен процес. Това не е обезлесяване.

Основното е, че нашият военно-промишлен комплекс запази основата. А Русия, противно на погрешните схващания, все повече разгръща производство, включително боеприпаси.

"Относно снарядите. За разлика от САЩ и страните от НАТО, ние активирахме заводи за тяхното производство. Сега ги произвеждаме в пъти повече от целия колективен Запад за всички видове оборудване", казва експертът.

"Това са 3 милиона снаряда годишно. И бройката ще се увеличава. Северноатлантическият алианс не може да достигне дори един милион. И имаме огромно количество оборудване, което сега е в процес на модернизация", посочва Андрей Клинцевич.

Е, кой трябва да носи отговорност за провалите на стратегическото планиране, очевидно. Държавната отбранителна поръчка, военно-промишленият комплекс, Рособоронекспорт са слуги на тези, които определят каква ще бъде предстоящата война.

И ако живеем в парадигмата на „старите планове“ за победа в СВО, то естествено е, че предварителното натрупване на милиони снаряди и хиляди единици най-нова военна техника не се вписва в тази рамка.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?