/Поглед.инфо/ Загубвайки значителна част от своето икономическо и геополитическо влияние след разпада на СССР, Москва парадоксално се е засилила на международната арена, смята редакторът от The Atlantic Доминик Тирни. Според журналиста, в отсъствието на съветската заплаха Западът е затънал във вътрешни разпри, а Кремъл успява да се възползва от това, избирателно използвайки своите не толкова обширни възможности.

Наблюдателите на езика на тялото на Доналд Тръмп и на Владимир Путин на тяхната скорошна среща в Хелзинки не бе толкова лесно да се разбере „кой от тези хора стои начело на свръхдържава“, макар именно Тръмп да представляваше на тези преговори значително по-влиятелната страна, пише редакторът на The Atlantic Доминик Тирни. Според него именно в това се заключва „парадоксът на руската сила“ – „Москва има влияние, защото е слаба“.

Хората често приемат за даденост това, че влиянието на една или друга страна зависи пряко от икономическия и военния ѝ потенциал, но по-мощния арсенал на геополитическите средства не винаги дава възможност да се получи желаното и „понякога Давид се оказва по влиятелен от Голиат“, пояснява авторът. Както напомня Тирни, през 60-те и 70-те години на миналия век, когато Студената война е в разгара си, Съветският съюз е „истински глобална държава“ и има „най-големите въоръжени сили на света, БВП в размер на половината от американския и империя, обхващаща Източна Европа“. „Москва не се стеснява тогава да използва тези ресурси с цел подкуп, притискане, сплашване, а при нужда и за сваляне на своите врагове“, подчертава журналистът.

Въпреки това съветската мощ често се свежда не до влияние, а до съпротива, защото е като „лепило, което скрепя западния съюз“, продължава редакторът от The Atlantic. Според журналиста, присъствието на Червената армия на броени километри от Рейн провокира създаването на НАТО и ускорява образуването на Европейския съюз. Освен това съветският потенциал сплотява хората и в самите западни държави – така, например, е в САЩ, където републиканците и демократите, обединили усилия, участват в глобалния проект по сдържането на комунизма, отбелязва той.

Когато Москва решава „да демонстрира мускули“ в Афганистан, зоната на съветското влияние изобщо не се разширява, смята Тирни. „Вместо това намесата поражда коалиция на съпротива, сформирана от въстаниците-муджихидини, САЩ, Осама бин Ладен и неговите доброволци-араби, Пакистан и Китай. Заради това тази военна авантюра се превръща в скъпа дилема, което е една от причините за разпада на СССР пред 1991 г.“, пише той.

След края на Студената война Москва „отслабва рязко“: тя губи своята „източноевропейска империя“ и половината си население, а ЕС и НАТО се разширяват, посягат на зоната ѝ на влияние, пише в статията. „БВП на сегашна Русия е с обем на 1,58 трилиона долара, което е равно на БВП на градската агломерация на Ню Йорк или на една дванадесета от БВП на САЩ. Русия зависи силно от износа на енергийни ресурси и е принудена да се справя със спад на раждаемостта. Не е странно, че Путин нарече разпада на Съветския съюз „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“, иронизира Тирни.

Въпреки това „колкото и да е парадоксално“, отслабването на Русия открива пред нея нови пътища да разширява влиянието си, защото разпадът на СССР става сериозна криза и за западния алианс, смята редакторът от The Atlantic. Журналистът отбелязва, че през 2003 г. министър-председателят на Белгия пише, че „докато съветските дивизии можеха да достигнат до Рейн за броени часове, ние, разбира се, бяхме братя по кръв с нашите задокеански братовчеди, но когато студената война приключи, ние може да изразяваме своите разногласия по-свободно“. Американските президенти започват да критикуват европейските съюзници по НАТО за нежеланието да внасят необходимия принос в операциите на Алианса, а в самата Европа „руската слабост“ става една от причините за отпускането на ЕС и на Брекзит, изчислява авторът. Освен това изчезването на СССР провокира и разделяне в САЩ между леви и десни, които при отсъствие на общ враг се отдалечават един от друго още по-силно, отбелязва той.

По този начин Путин се оказва в ситуация „с по-слаби карти, но и с по разделен противник“, убеден е авторът. Според Тирни в такива условия руският президент е избрал стратегията да „превръща несъстоятелността в достойнство“. Макар и в пряка конфронтация с мощен съперник от калибъра на САЩ и ЕС не може да се говори, Русия умело използва разногласията вътре в Запада и отделно в САЩ, „забивайки клинове между опонентите и използвайки методите на психологическата война, пропагандата и кибероръжието“.

Москва се старае да използва сила много премерено – да внесе разкол в страните на опонентите, но да не провокира ответен удар. Блестящ пример за такава политика е взломът в сървърите на Демократическата партия на САЩ през 2016 г. „Много републиканци заключиха, че са разбили не „нас“ а  „тях“. А ако Русия бе устроила на американските държавни институции някакъв кибер-Пърл Хърбър, то американците, вероятно, щяха да се съпротивляват с общи сили“, разсъждава авторът.

Положението на „по-слаб играч“ на световната арена заставя Москва да действа много прагматично, смята Тирни. „Русия не е устроена да устройва кръстоносни походи, за да разпали лъча на свободата в Ирак – подобни луксозни войни може да си позволи единствено свръхдържава. Вместо това Путин прибягва към сила умерено и доста жестоко (както в Сирия), сключва сделки на местно равнище и води преговори с всички подред – и с Израел, и със Сирия, и с Кюрдите, и с Иран. И в Украйна той ту засилва, ту намалява подкрепата към въстаниците-сепаратисти, поддържа конфликта и постига максимално влияние, едновременно представяйки се като незаменим миротворец“,констатира журналистът. „Путин по-добре от всеки разбира слабостта на Русия, но отчаяно желае да поддържа имиджа на глобален престиж. И затова за него ключово става да произвежда впечатление – достатъчно е само да се погледне колко уверено се изказва на срещата в Хелзинки“.

„Дори и най-големите геополитически катастрофи си имат плюсовете“, обобщава авторът. „Губейки империя, може да си освободиш ръцете“.

Превод: Поглед.инфо