/Поглед.инфо/ Днес Тверският съд в Москва осъди активиста Константин Котов на 4 години затвор за многократно нарушаване на правилата за провеждане на митинги, това е поредната присъда във веригата от съдебни решения за хора, замесени в нерегламентираните протести в Москва през юли-август тази година. Тежестта на съдебните решения се отбелязва от много наблюдатели и обществото се е разделило на онези, които одобряват такава линия на власт, и на тези, които смятат, че присъдите са твърде сурови и наказанието често не съответства на тежестта на нарушението, извършено от обвиняемия.

Помолихме Александър Алексеевич Нагорни, заместник-председател на Изборский клуб, вицепрезидент на Асоциацията на политическите експерти и консултанти, да коментира тази ситуация.

Първо, аз не съм юрист и не съм служител на правоприлагащите органи, който по един или друг начин трябва да знае законодателната страна на въпроса, но в разговорите ми с адвокати и представители на правоприлагащите органи ми беше казано, че е взето политическо решение да се издават сурови присъди, за да се смаже развиващата се буржоазно-либерална вълна в самото ѝ начало. От една страна, патриотичните сили нямат много симпатии към т.нар. либерална опозиция, но от друга страна е ясно, че тези сурови присъди ще създадат бавно, но стабилно условията за изковаване на революционни кадри и тук си припомняме събитията, предхождащи февруарската и октомврийската революции, когато царският режим изпраща в затвор и каторга противниците на съществуващата в този момент държавната система и оттам хората се завръщат още по-категорични противници, както се казва, на царския режим. Следователно, смятам, че тук ще стане приблизително същото, разбира се, в по-ускорена форма.

Тъй като процесът на историческото време сега се свива и ускорява, пак ще видим много интересни неща. Властите се плашат и взимат решения за спиране на протестните настроения в отделна част от обществото с подобни сурови присъди. Ситуацията все още може да бъде променена, но вълната от подобни либерални протести, които до голяма степен разчитат на подкрепата на Запада, се слива с вълната на социалното недоволство, която сега придобива все по-широк обхват в различни региони, защото не може да се живее с тези пари, които получават много хора, работещи в провинцията.

И последно. Това, което трябва да кажа, това са нулевите темпове на растеж, които демонстрира нашата икономика, начело с Владимир Путин и другаря Медведев. Тъй като те се придържат към същите икономически концепции, които бяха наложени на Русия през 1992 г., се получава игра с две ръце, от една страна има нулев икономически растеж, а от друга, възползвайки се от нарастващото недоволство сред населението, това води до сливане с революционните тенденции. И когато те напълно се слеят, тогава ще дойдат много интересни времена.

- Какво бихте посъветвали ръководството на страната в подобна ситуация? Всъщност мнозина са съгласни с проблемите, които сте идентифицирали, но що се отнася до рецептата за решаването им, има значително раздалечаване на мненията.

“Няма да е толкова лесно да се излезе от това положение, въпреки че властите се опитват да „запазят“ ситуацията, включително Владимир Владимирович Путин, който не променя някои хора от своя кръг, въпреки че те показват такива отвратителни резултати в своята дейност. Но страната се нуждае от завой, който ще даде мощен тласък на развитието на икономиката и този импулс трябва да следва модела на Китайската народна република, където се изгражда социализмът с китайски характеристики. Основният момент в този модел са евтините заеми, предоставени от Централната банка на Китай за икономиката на страната, и в същото време строгият държавен контрол върху онези бизнесмени, директори на предприятия и компании, които не изпълняват задълженията си. Тоест от една страна, достъпността на заемите, ниската им лихва, а от друга, прилагането на стратегическите цели на КПК, насочени към развитието на Китай, създават системата, която позволява на КНР да се движи напред с толкова бързи темпове. Разбира се, този вариант не е изключителен инструмент, тъй като при този модел възникват други проблеми, които неизбежно се появяват при бързите темпове на растеж както на икономиката, така и на жизнения стандарт. И последното нещо, което бих искал да кажа. Всичко започва с идеологията. Ако има идеология, то на нея се опира стратегията за икономическо и политическо развитие на държавата. Китай има такава идеология.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели