/Поглед.инфо/ Как “обожавам” безкрайното мрънкане, че “Путин ни изостави” и “Трябваше да ударим, а не го направихме”.

Дайте да изчисля, за пълнота на картината, всичко което (според тях) Путин го е изоставил.

  • Донбас. Предава го осма година, непрекъснато. Републиките отдавна са в зоната на рублата, около милион души са получили руско гражданство, Донбаските металургични заводи работят, “Стирол” и други големи предприятия, но те упорито не виждат всичкото това. При тях “Путин изостави!”. Не ги пробиват въпросите от рода: “Ама какво, над Донецк украинският флаг ли се вее вече?”. Те просто кълнат, обещават да те срещнат/мъчат/убият “като съучастник на злодейската власт” и продължават да носят свещената си простотия.

  • Курилите. Ако вярваме на тази секта, то Лавров едва ли не на колене увещава японците: “Приберете си островите, моля ви в името на всичко свято! Ние ще ви дадем островите, а вие помолете западните стопани да не ни ругаят толкова силно!”. Именно така е било, дошлият от далечното село в Киевска област няма как да лъже. Все пак през цялото това време е стоял под масата. Или пък не. И единствено Игор Гиркин с плакат и рапирането на Костя Сьомин пречат на Лавров да предаде острова. Спасители наши, хранители, родни бащици! Най-страшното е, че се намират такива, които вярват в това (за щастие, не са много).

  • Златото. Цялото злато е извозено в Лондон (като вариант - в САЩ). Всичките 240 хиляди тона. Не е важно, че за цялото време на съществуването на човечеството такова количество злато не е добивано, че златният запас на САЩ се изчислява, че е около 8000 тона - Путин все пак е извозил от Русия 340 хиляди тона, или направо всичките 300. Математиката е лъженаука за москали! А логиката направо са я измислили в мазетата на Лубянка. Путин е продал цялото злато на света. След това го е купил и отново продал, но вече по-скъпо. И сто хиляди завода е закрил. И не е важно, че в Русия са едва 17 хиляди (а през 1991 година изобщо са 13 400). Закрива сто хиляди! Така пишат в Интернет анонимните автори, тоест най-надеждният източник на света.

  • Путин предава Дерипаска. Е, и аз така викам. А някои викат, че “Централната банка не е самостоятелна, за всичко се оглежда към МВФ”. При това прави противоположното на това, което МВФ препоръчва, но кой ти се интересува от такива скучни факти. На един не много ефективен мениджър, който някога се опитва да отнеме химикалката на Путин, са му много нужни евтини кредити. Затова и той плаща здравата на редица блогъри, за да реват, че е нужно да се снижи основния лихвен процент (по странно съвпадение, МВФ също препоръчва да се снижава основния лихвен процент)

Може би съм забравил нещо по този списък, защото отдавна съм свикнал на воя на пораженците от блатата като на фоново жужене и не му обръщам внимание. Но последните събития все пак леко ме възмутиха. Русия, ако някой не го забеляза, връчи ултиматум на САЩ.

Официално той се нарича “Проект за Договор за гаранции за сигурността между Русия и САЩ”, но нека никой не се чуди на названието. Всъщност това е ултиматум. При това доста едностранен. САЩ трябва да се махнат от значителна част от Европа и още повече значително да ограничат активността на НАТО, а в замяна ще получат дреболии. Тоест Русия фактически остава на същите позиции, на които е била и досега (най-много да си прибере “Искандер” от Калининград, но и това не е сигурно).

Именно случай, когато “Путин изостави”. Ще уточня: Путин изостави НАТО.

Разбира се, Байдън може да откаже. И Вашингтон заяви, че ще проведе консултации “с европейските партньори”. Но всъщност самото разглеждане на това предложение вече е разкол на НАТО, защото допуска, че Щатите може да изоставят всички останали (и всички разбират, че може да го направят).

Но какво виждам аз? Целият “Телеграм” и останалите социални мрежи са запълнени с еднообразно мрънкане, че “Всичко е загубено” и “Джуджетата в Кремъл се опитват да се предадат”. Ама те там изцяло ли са загубили останките от връзка с реалността?

Подозирам, че този контингент няма да признае победите на Русия, дори и ако Байдън изнесе реч в Държавната дума с думите “Завинаги рухна капиталистическият идол, който всяваше по цялата земя социална вражда и безпримерна жестокост.

Отбелязваме, че преживяваме исторически момент - крахът на хегемонията на САЩ и краят на “Пакс Американа”. Това няма да бъде мигновено, но се случва именно сега.

Днес това се изразява във факта, че на думи Байдън и членовете на неговата администрация заявяват, че “ние няма да признаем никакви червени линии”, но на практика изучават внимателно всичко, което им предявяват.

А как да не разглеждат, след като основният проект на Байдън, планът за обновяване на инфраструктурата на САЩ за почти 5 трилиона долара се блокира от един-единствен конгресмен (при това от собствената му демократична партия) Джо Манчин, който говори, че не е съгласен и целият труд на президентската администрация за последната половин година се срива на прах? Каква може да бъде реалната външна конфронтация в такива условия, когато разколът на Елита на САЩ вече не е само между републиканци и демократи, но и вътре в самата Демократическа партия?

Ако използваме историческите аналогии, то когато Гай Юлий Цезар воюва с Гней Помпей, варварите могат да правят всичко, което им отърва - дори да си прибират част от имперските провинции, да не говорим вече за далечните колонии.

Sic transit gloria mundi

Превод: В. Сергеев