/Поглед.инфо/ За да оцелее, Русия трябва да бъде социално мобилизирана. Подчертавам - социално мобилизирана. Това не значи мобилизация на армията, това е вече въпрос за военните. Но трябва да има социална и административна мобилизация. Трябва да се разбере, че конфликтът ни със Запада ще продължи задълго. Нашият конфликт с англосаксонците е задълго.

Работата е, че англосаксонците са устроени така: ако се впият, то хватката може да се ликвидира единствено ако се избият зъбите. Трябва да разберем, че сме във война. При това, във война от нов тип, която ще продължи много дълго.

Дори и ако Западът отстъпи в насоящата ситуация, това няма да бъде поражение на Запада. Мисля, че основното поражение на Запада ще настъпи от икономическата, вътрешната криза.

Как се проявява социалната мобилизация на практика? Как да се противостои на негативните тенденции на съвремието? Имам прост отговор. Може би ще се стори на някой твърде прост. Може да се формулира със стария затворнически принцип “Не вярвай, не се страхувай, не моли”. Не вярвай на властите. На никакви власти. Нито на международните, нито на държавните. Не вярвай на властите, а гледай какво правят. Какво обещават и какво правят. И проверявай. Не вярвай просто така. Не моли за нищо. Постигай го. И не се страхувай. В никакъв случай. На първо място е безполезно, а на второ - срамно.

Ако говорим как на индивидуално равнище да се съпротивляваме на натиска - много просто. Преди всичко трябва да организираме живота си така, както трябва, комфортно. Нормалното възпитание на децата е вече съпротива срещу хаоса. Хаосът е основното, на което трябва да се съпротивлява човек в съвременния свят. Защото това, което се случва по света на различни равнища, е революцията на хаоса.

За да бъдем адекватни на съвременния свят и най-вече за да служим на Русия, трябва да се стараем дори в настоящите трудни и сложни обстоятелства да правим моралния избор. Разбирам, че е сложно, особено в условията на голямо количество съблазни, в условията на морална криза. Но единственият способ за достоен живот е да живееш според принципите на социалната справедливост. В Русия може да има среднодостатъчен живот и има определено ниво на социален просперитет, над което е почти невъзможно да се издигнете, като запазите честността.

Това, което държи заедно западното общество, е частната собственост, правото и социалния контрол, личностно интериоризирани няколко столетия с работата на репресивните структури. В руския живот няма нищо подобно. В обществото, където няма частна собствeност, където правото е обект на насмешки, а трезвеният начин на живот често предизвиква подозрение, само постоянният, планомерно устроен, организиран бит може да стане нишов еквивалент на частната собственост, а следователно, крепост, нещо твърдо в аморфно-безформения руски живот, защита от него.

За да се създаде нов строй от стария господстващ, трябва да се разруши старото и да се създаде ситуация на социална катастрофа. Тоест хаос. Съпротивата на хаоса е много важна и нужна работа. Съпротивата е възпитание на децата така, че да не зяпат “Тик-Ток” и не някакви уроди, а познавателни програми. Да слушат нормална музика, която да не бие по гениталиите, а да доставя удоволствие на сърцето и разума. И е много важно да не се пуска в дома социалната зараза. За това семейството трябва да бъде значително по-силно от улицата и дори от училището. При това се отнасям много добре към училището. И така, една от основните форми на съпротива на тази хаотичност е засилването на семейството. Укрепвайте семейството, раждайте деца, възпитавайте ги и ще станете еднолична държава - в лицето на вашето семейство.

Как да се възпитава? На първо място да се възпитава така, че детето да има цялостен мироглед. Веднъж казах какво трябва родителите да поставят на децата: физическо здраве, цялостен мироглед, добро образование. Ако това е момче, то ориентацията трябва да е, че основната мъжка дума е “не”. Той трябва добре да се тренира.

“Традицията като предаване на опита за спасение - това е традицията да се казва “не” на Злото и да се определя що е Злото (в това число уж стремящо се към мир и сигурност, към облекчаване на човешкия живот)... Съпротивата на “новия световен ред” и “края на историята” има както социално и антропологично, така и духовно и есхатологично измерение. И в основата на всичко трябва да лежи отказът, отричането. Човекът става човек от съпротивата и способността да казва “не”, казва Александър Бовдунов.

Следва преодоляване на социалното. Вече съм писал, че личността като явление (и личността като качество) е преодоляване на социалния индивид. Личността предполага излизане извън рамките на социалния индивид чрез установяване на такива отношения с Абсолюта (бил той Бог или съвест), които да не са опосредствани от социалния колектив. Личността е сваляне на противоречието между социалния индивид и колектива. Неслучайно социалният индивид може да бъде представен и от един човек, и от колектив, а личността е винаги индивидуална.

Личността не може да се разглоби на “части”, на съставните си. Тя е цяло. Социалният индивид може, както прави и съветската система, а и не само тя, но и другите. Например, античната. Друг е въпросът какви възможности, средства и резерви за съпротива притежава индивидът - това може да се тренира и повишава. Следващият етап след преодоляването на социалната инерция ще бъде вече взаимодействието с обществото на взаимополезни начала.

Забележителният френски историк Бродел има труд за Европа между XV и XVIII век. Това е краят на феодализма и ранният капитализъм. Това е социален ад... Социален ад е краят на всяка система и началото на нова. И Бродел пише: “Може ли да се измъкнеш от социалния ад? Понякога да, но никога сам, със собствени сили: никога без съгласието на плътна зависимост на единия човек от друг. Трябва да се върнеш към брега на социалната организация - каквато и да е тя. Или да създадеш такава организация с нейните собствени закони вътре в някакво контраобщество”.

Тоест, освен горепосоченото са нужни и социални хоризонтални връзки. Това, което се нарича “гражданско общество”. Изобщо не харесвам тези думи, защото разбирам, че са абсолютен фалш - това, което говорят на Запад за гражданското общество. Но ако говорим за него сериозно, то например, нашите родителски общности, които се противопоставят на превеждането на учебниците в електронна форма и прочее са именно гражданско общество. Тоест всеки прави това, което може. Съпротивлява се на всякакви тривиални неща.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com