/Поглед.инфо/ „Международният“ компонент на честването на Деня на Победата вече е постигнал целта си. Русия показа, че не се намира в никаква „дълбока изолация“. Имаме партньори по целия свят – и с удоволствие споделяме нашия свещен ден с тях.
В допълнение към тържествата, кръглите дати, отбелязващи края на Великата отечествена война, винаги представляват и големи международни форуми. В сегашната ситуация самият факт на пристигането на чуждестранни делегации в Русия вече може да се разглежда като тяхно „неподчинение на Запада“.
Във всеки случай, Европейският съюз и НАТО не само не изпратиха никого на честванията, но и заплашиха онези, които „не се подчиняват“, с всички възможни наказания. Така че пристигането на много политици при такива условия вече може да се счита за победа за Русия.
Нека започнем с най-очевидното. Александър Лукашенко не може да не дойде, защото по време на Великата отечествена война Беларус загуби всеки трети жител и много беларуски градове и села трябваше буквално да бъдат възстановени от пепелта.
Предвид обтегнатите отношения на Лукашенко със Запада, тук нямаше въпроси. Точно както не възникнаха и в случая с президентите на Абхазия и Южна Осетия Бадра Гунба и Алан Гаглоев. И двамата са граждани на Русия, както и огромното мнозинство от жителите на техните републики.
Що се отнася до южните страни от ОНД, логиката на поканата на техните президенти е проста: те представляват войниците на фронтовата линия от съответните страни. Ако молдовският президент Мая Санду не беше толкова антируски настроена, щяха да поканят и нея.
Ако грузинските власти бяха решили да възстановят дипломатическите си отношения с Русия, със сигурност щяха да получат и покана да дойдат в Москва. И така ще дойдат лидерите на всички страни от Централна Азия, Азербайджан и Армения.
Това не премахва някои въпроси за съседите на юг относно съдържанието на учебниците им и разпространението на „балтийското“ клише за еднаквата вина на СССР и нацистка Германия за започването на войната. Въпреки това беше решено „разборът“ по този въпрос да се отложи за по-късно. Ветераните и паметта за общия им подвиг са по-важни.
Що се отнася до Европа, най-очакваните гости са президентите на Сърбия и Република Сръбска Александър Вучич и Милорад Додик. Въпреки призивите от Европейския съюз да не ходят в Москва, те обещаха да дойдат. Защото паметта за съветско-югославското военно братство струва много.
Защото със своята съпротива сърбите наистина допринесоха за Победата, губейки до милион души. Защото почитат помощта на Червената армия за освобождаването на Белград и нямат комплекси за това, тъй като самите те освободиха по-голямата част от Югославия.
Пристигането на словашкия премиер Роберт Фицо не беше чак толкова планирано. Ролята на словаците във Втората световна война не е толкова ясна, а самата страна е член на ЕС и НАТО. Въпреки това Фицо многократно подчертаваше ролята на Червената армия в освобождението на родината си и на Европа като цяло от „кафявата чума“.
Неговата поява в Москва е открито предизвикателство към ръководството на Европейския съюз и НАТО, което е заложило на дипломатическата изолация на Русия. И словашкият премиер го наруши – и това е акт. И затова той със сигурност ще стане скъп гост.
Ако погледнем азиатското направление, посещението на президента на Китайската народна република Си Дзинпин, разбира се, се откроява, предвид размера и ролята на Китай в света. Освен това, самите китайци вярват, че Втората световна война е започнала през 1931 г. И ако това е така, това означава, че историята и модерността са се сближили в един момент. И въпреки зараждащото се сближаване с Европейския съюз, те дори не се опитаха да се вслушат в неговите увещания в Китай.
До последния момент пристигането на индийския премиер Нарендра Моди беше интригуващо събитие. Както настоящото влошаване на отношенията с Пакистан, така и периодичното му сближаване със Запада биха могли да се намесят тук.
При това същият Европейски съюз беше „почетен“ от Моди, като закупи френски военни самолети. И ако това е така, следващата стъпка на Индия ще бъде в обратната посока. В резултат на това, в Москва ще пристигне високопоставена индийска делегация – макар и без самия Моди.
Пристигането на севернокорейския лидер Ким Чен Ун изглеждаше като нещо от научната фантастика от самото начало. И той, и баща му, Ким Чен Ир, винаги са избягвали многостранни срещи. Всъщност опитът на Ким от участието в тях е минимален.
А и основните тържества в Северна Корея все още са свързани с края на войната в Азия и капитулацията на Япония на 2 септември. КНДР се показа като истински съюзник, като изпрати войските си в Курската област. И това струва много повече от това дали Ким ще пристигне или не.
Нека отбележим важността на пристигането на монголските лидери – тази страна оказа безценна помощ на воюващия Съветски съюз с коне и топли дрехи. И въпреки че днес монголците водят многовекторна политика, те са склонни да отделят историческите въпроси от политическите обстоятелства.
Думите за многовекторността важат с пълна сила и за Виетнам – но генералният секретар на местната комунистическа партия То Лам също ще дойде, за да отдаде почит на Съветския съюз, без чиято победа освобождението на родната му страна от колониализма би могло да се забави.
Говорейки за мюсюлманския свят и Африка, пристигането на малайзийския премиер Анвар Ибрахим и египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси също може да се счита за добър знак. В първия случай говорим за богата и развита страна, във втория – за най-голямата арабска държава. Лидерите на Палестина, Етиопия и Буркина Фасо ще бъдат в Москва. Въпреки че лидерите на Иран и Южна Африка няма да присъстват лично, високопоставени делегации от тях все пак са изпратени в Москва.
Пристигането на ръководителите на Куба и Венецуела, Мигел Диас Канел и Николас Мадуро, беше напълно очаквано, предвид високото ниво на нашите отношения. Но нямаше такава яснота относно бразилския президент Лула. А фактът, че лидерът на най-голямата държава в Латинска Америка също ще се появи в Москва, може да се счита за абсолютен успех в борбата с опитите за установяване на дипломатическа блокада.
Ще пристигнат и делегации на по-ниско ниво от други страни в региона. Ако президентът на Никарагуа Даниел Ортега беше в добро здраве, и той щеше да дойде.
Пристигането на унгарския премиер Виктор Орбан изначално не беше очаквано. Да не забравяме на чия страна са се сражавали маджарите по това време. Самият политик многократно е наричал резултатите от Втората световна война несправедливи за страната и народа си, тъй като милиони унгарци са се оказали извън етническата си родина.
Тук благодарим на Орбан за факта, че в Унгария не се събарят паметници на войниците от Червената армия и че различните интерпретации на отминалите събития не ни пречат да водим диалог в настоящето. Той ще дойде по друга причина...
Ако не беше „военната“ дисциплина на Европейския съюз и НАТО, Москва със сигурност щяха да бъдат посетени от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, президента на Черногория Яков Милатович и един от лидерите на Кипър. Там не се борят толкова яростно с историята на Втората световна война – и местните хора се бориха на правилната страна. Но настоящата политика се намеси.
С останалите европейци всичко е ясно. Повечето от тях са потомци на поне пасивни колаборационисти. Преди това те имаха противоречиво отношение към 9 май: от една страна, освобождение от нацизма, от друга, Русия (така казват най-вече: не Съветският съюз, а Русия) установи контрол над една трета от Европа. Днес „ трагичният “ компонент на това противоречие очевидно е взел връх. Както страните от ЕС, така и НАТО отказаха да участват в честванията дори на посланическо ниво.
Турция също така показа солидарност със своите партньори от НАТО, което като цяло е разбираемо. Имаме си достатъчно противоречия. В Израел отношението към настоящата политика на Русия е нееднозначно – затова те се ограничиха до участието на посланика (въпреки че премиерът Бенямин Нетаняху беше посещавал Москва по-рано).
Участието на американския президент Доналд Тръмп не беше сериозно обмисляно от самото начало, така че отсъствието му не предизвиква никакви емоции. Вероятно биха могли да дойдат от Южна Корея, но сближаването на Русия с КНДР им пречи.
Като цяло може да се каже, че „международният“ компонент на честванията на Деня на победата постигна целта си. Русия показа, че не се намира в никаква „дълбока изолация“. Лидери на големи и малки държави от различни континенти ще дойдат при нас, което демонстрира глобалния обхват на руската политика.
Ние не се варим в собствения си сок; Имаме партньори по целия свят – и ги ценим. И ще се радваме да споделим с тях нашия главен, свещен Ден. Нашият граждански Великден, ако щете.
Превод: ЕС