/Поглед.инфо/ В СССР гражданите трудно разбираха какво е това инфлация: в съветско време тя практически не съществуваше

В учебниците по икономика пише, че инфлацията е обезценяване на парите, изразяващо се в повишаване на цените на стоките и услугите, но в Съветския съюз цените в магазините бяха стабилни и се ревизираха, но много рядко. И не непременно в посока на растеж. При Сталин през 1948-1953 г. цените на дребно за много стоки са намалявани всяка година .

Ахилесовата пета на икономиката на "демократична" Русия беше инфлацията. Първите четири години от съществуването на Руската федерация бяха период на хиперинфлация; инфлацията е измервана в четири- и трицифрени цифри (%): 1992 г. - 2508.8; 1993 г. - 840,0; 1994 г. - 214,8; 1995 г. - 131.6.

Едва през петата година (1996 г.) инфлацията започна донякъде да се успокоява, тя падна до 21,8%, а през 1997 г. до 11,0% (това обикновено се нарича "галопираща" (т.е. под 50, но над 10 процента). След това се случи дефолта през 1998 г. и през тази година инфлацията отново скочи до 84,5%, отново се върнахме към хиперинфлация.

След това тя постепенно започна да намалява, но все още се измерваше в двуцифрени числа до 2005 г. Едва през 2006 г., за първи път през десетилетие и половина от съществуването на Руската федерация инфлацията падна под 10 процента и възлиза на 9,0%.

След това имаше възходи и падения. В периода 2007-2021г максималната стойност на индекса на потребителските цени е регистрирана през 2008 г. - 13.28%; минимумът през 2017 г. е 2,5%. През последните години стойностите на показателя са както следва (%): 2018 г. - 4,3; 2019 г. - 3,0; 2020 г. - 4,9; 2021 г. - 8.4.

В западните страни инфлацията беше почти с порядък по-ниска, отколкото в Русия. Вземете например САЩ. През 90-те години тя се движи основно в рамките на 2-2,5%. През 2000-те години максималната стойност е регистрирана през 2007 г. - 4,08%; минимумът през 2008 г. е 0,09%. През последното десетилетие максимумът е през 2011 г. - 2,96%; минимум през 2015 г. - 0,73%.

По мнението на много икономисти, подобна инфлация е дори полезна, действа като стимул за икономиката. Вярно е, че в края на 2021 г. инфлацията в Съединените щати надхвърли „пълзящите“ граници, рязко скочи до 7,0%. 40-годишният рекорд на инфлация в американската икономика беше счупен. Но този нов американски рекорд все още беше под инфлацията в Русия през същата 2021 г.

Да се върнем на Русия. През март 2022 г. беше регистриран експлозивен ръст на цените в рубли както на потребителските, така и на индустриалните стоки. Това се дължи на рязкото обезценяване на руската рубла през първите седмици след началото на СВO. Годишната инфлация достигна 17,8% през април 2022 г. и бавно намалява от май.

По-нататъшното забавяне на годишната инфлация беше улеснено от факта, че махалото на обменния курс на рублата тръгна в обратна посока през втората половина на март, рублата започна бързо да се укрепва. Още през юни беше регистрирана лека дефлация, каквато имаше и през юли и август.

През септември беше отчетена лека инфлация. Според резултатите от трите тримесечия на годината инфлационният ръст на цените възлиза на 10,46%. На годишна база това означава инфлация от 13,68%. Разбира се, това е почти една четвърт по-малко от годишната стойност, изчислено на база априлското поскъпване, но все пак е много. В края на годината Банката на Русия прогнозира инфлация от порядъка на 12-13 процента.

Руските власти говорят за необходимостта от ограничаване на инфлационния растеж от тридесет години. Но успехите са ефимерни. След известни спадове започват нови покачвания на потребителските цени. Борбата с инфлацията в Руската федерация е поверена на Централната банка. Член 75 от Конституцията гласи: „Опазването и осигуряването на стабилността на рублата е основната функция на Централната банка на Руската федерация, която тя изпълнява независимо от други държавни органи “.

Тук думата "инфлация" не се споменава. Но всеки компетентен икономист разбира какво означава "стабилност на рублата".

Първо, стабилната покупателна способност на рублата на вътрешния пазар.

Второ , постоянният обменен курс на рублата спрямо други валути.

В старите учебници по икономика същността на инфлацията и дефлацията беше много просто обяснена. Те са резултат от дисбаланс между паричното предлагане и стоковата маса. Дори преди повече от половин век в института ми обясниха, че най-простият и правилен начин за борба с инфлацията е увеличаването на масата на стоките. Това е по-добре от изравняването на диспропорцията чрез компресиране на паричното предлагане.

С оглед на гореизложеното, нека отново да се върнем към член 75 от Конституцията, където на Банката на Русия всъщност е наредено да се бори с инфлацията "независимо от другите държавни органи". А в Русия за стоковата маса отговарят „други държавни органи“ (Министерство на промишлеността и търговията, Министерство на енергетиката, Министерство на земеделието и др.).

За ефективна борба с инфлацията е необходимо обединяване на усилията на Централната банка и изпълнителните органи, които отговарят за стоковата маса. Конституцията на Руската федерация е създадена под диктовката на американски консултанти. Сигурен съм, че не без тяхно участие в чл.75 е направена разрушителната „бележка“, разделяща ЦБ и „другите органи на държавната власт“. При такова разделение няма шанс да се победи инфлацията. Централната банка може да свие паричното предлагане по такъв начин, че икономиката просто да умре без пари.

С пристигането на Е. Набиулина в Неглинка (адресът на Централната банка на Руската федерация) основната и всъщност единствената цел на Банката на Русия беше обявена за така нареченото „таргетиране на инфлацията “. Термин от лексикона на "Вашингтонския консенсус".

По някаква причина никой не обърна внимание тогава (през 2013 г.) на нарушенията от страна на Банката на Русия на Конституцията на Руската федерация. В края на краищата там се казва, че основната функция на Централната банка е „да гарантира стабилността на рублата“. Това означава, че Централната банка не трябва да допуска нито инфлация, нито дефлация.

А Централната банка обяви, че ще гарантира поддържането на инфлацията на нивото на целевата стойност ( target ). Централната банка като цяло оттегли от себе си задължението за нулева инфлация и още през 2013 г. обяви, че отказва да поддържа курса на рублата стабилен.

И съответно спира валутните интервенции, които бяха основното средство за стабилизиране на валутния курс на рублата. Всичко завърши зле - двукратен срив на обменния курс на рублата през декември 2014 г. Последиците от тази валутна криза за руската икономика бяха неизчислими.

И така, вече десета година Банката на Русия говори за „таргетиране на инфлацията“. Първо, банката поддържа паричното предлагане на неприемливо ниско ниво. Индикаторът за монетизацията на руската икономика (съотношението на паричния агрегат М2 към БВП; М2 е общата стойност на паричните и безналичните пари) не достига 50%.

В повечето европейски страни монетизацията е близо до 100% (вземане или даване). Максималната стойност на този показател в Китай е над 200% (и там, между другото, почти няма инфлация). В Япония монетизацията е съвсем малко под 200%.

Второ, банката поддържа основния процент на много високо ниво. Минималната стойност на ставката е била от юли 2020 г. до март 2021 г. - 4,25%. Максимумът беше от декември 2014 г. до края на януари 2015 г., когато процентът се изстреля до 17%. Но в края на февруари тази година този рекорд беше счупен, Банката на Русия рязко повиши лихвения процент от 7,5% на 20%. Днес той е на ниво от 7,5%.

С такива мерки Банката на Русия никога няма да победи инфлацията; по този начин само се подхранва инфлацията. Банката на Русия само имитира борбата с нея, но всъщност я създава.

Първо , високият основен процент прави парите недостъпни за предприятията от реалния сектор на икономиката, които трябва да бъдат основните участници в борбата с инфлацията, увеличавайки масата на стоките. И онези компании, които са пристрастени към кредитната игла на търговските банки (които издават заеми при лихвен процент, който е приблизително два пъти по-висок от стойността на основния лихвен процент), поемат непоносимото бреме на обслужването на дълга.

Фирмите са принудени да включват разходите за обслужване на дълга си в производствените разходи, а последните стимулират поскъпването на продуктите на компаниите длъжници. Те са хиляди и хиляди в цялата страна. Тоест високият основен процент на Централната банка подхранва инфлационния ръст на цените в руската икономика.

Второ , след като спря да поддържа обменния курс на рублата преди почти десет години, Банката на Русия допринесе за обезценяването на този курс. И това неизбежно се отрази в цените в рубли на стоките, търгувани на вътрешния пазар на Русия. Добрата половина от потребителските стоки на руския пазар са вносни. А част от другата, тези стоки, които са продукти на така наречените локализирани индустрии, съдържат скрит внос (компоненти, суровини, оборудване). Поне половината от себестойността на тези така наречени руски стоки е скрит внос. А обезценяването на рублата не може да не допринесе за повишаване на цените в рубли на всичко, което се търгува на руския пазар. Отново подхранване на инфлацията.

Трето , има много случаи, когато Банката на Русия включва печатната преса и провежда необезпечена емисия на рубли. Всяка необезпечена емисия също подхранва инфлацията. По този начин Банката на Русия извърши значителен брой банкови реорганизации. Значителна част от банките рано или късно "умират" (ЦБ им отнема лицензите и те фалират).

Но тя спасява някои банки чрез така наречените спасителни програми. Дава им пари под формата на заеми или като инвестира тези пари в капитала на спасяваната банка. Понякога банката оживява. Но понякога парите, издадени от Банката на Русия за реорганизация, се хвърлят в черна дупка. И така, преди няколко години Банката на Русия отпечата 1,3 трилиона рубли, за да запуши „дупката“ в баланса на банка „Откритие“. Това се превърна във фактор за ускоряване на инфлацията в страната.

Ако обобщим как се води борбата с инфлацията в Русия, тя прилича на театър на абсурда. Под прикритието на „таргетиране на инфлацията“, Банката на Русия я ускорява още повече. За да сложим край на инфлацията, трябва да помним, че тя възниква в резултат на нарушаване на пропорцията между паричното предлагане и масата на стоките.

Поддържането на ценовата стабилност изисква тясна координация между отговорните за паричното предлагане (Централната банка на Руската федерация) и тези, отговорни за масата на стоките (правителството и отделните министерства и ведомства). И акцентът трябва да се измести към стоковата маса.

За да плавате с лодката по избрания курс, трябва да гребете с две гребла. Ако избраният курс се разбира като поддържане на стабилността на руската рубла, тогава е необходимо да се работи с двете гребла - да се управлява както паричното предлагане, така и масата от стоки. Сега работи само едно гребло. Лодката се върти на едно място вече три десетилетия.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com