/Поглед.инфо/ Миналото лято Алексей Кудрин даде доста цинично интервю за “Комерсант”, в което наистина разкри същността си на системен либерал. По-специално той посочи основното си постижение като министър на финансите:
“Мечтаех за появата на пълноценна конвертируема рубла, от която никой няма да се страхува и всички ще забравят думата "дървена". Това се случи, дори има дата. Но малко хора го усещат, по-скоро експертите го знаят. Това е 1 юли 2006 г., когато вдигнахме ограниченията за движение на капитали в и извън Русия. Това е ключово. Освен това границата беше отворена за капитала. Преди това беше необходимо само да се получи разрешение за внос на капитал. Не пари за търговски операции, а за движение на средства с цел инвестиране или теглене на печалби”, заяви той.
За извеждане на спечеленото. Кудрин каза всичко доста честно и открито.
Отварянето на границите за движение на капитали за страни с развиващи се икономики означава постоянен отлив на капитали. Особено за онези страни, където структурата на икономиката до голяма степен се основава на суровини. Добивът и в най-добрия случай минимална обработка на суровините на практика не създава добавена стойност. Няма нужда инвеститорите (особено чуждестранните) да инвестират във високотехнологични проекти.
Защо да правите това в Русия, когато можете просто да вземете, да добиете нефт или руда, да ги продадете на световния пазар и да получите пари? И е възможно да се инвестира във високотехнологични проекти в други държави, където са създадени много по-добри условия за това. Разбира се, би било наивно да се вярва, че Русия, разрушена през 90-те години, ще стане привлекателна за компании, желаещи да развиват несуровинни проекти.
Теоретично страната ни може да стане такава, но за това е необходимо да се възстанови ред с ръката на държавата. И на един етап, когато ясно ще разберем, че ще има приток на капитал в страната ни (а не изтичането му), тогава вече е възможно постепенно да се либерализира законодателството. Но в нашия случай това ще бъде постоянно изтичане на капитал.
Което в общи линии се случва. В края на 2021 г. изтичането на капитал от Русия възлиза на 72 милиарда долара. Това е с 42,8% повече, отколкото през 2020 г. (50,4 милиарда долара).
Разбира се, най-вече парите се изтеглят дори не от чужденци (въпреки че техният дял на същия фондов пазар, за който писахме по-рано, е голям), а де факто от руските компании, които са структурирани чрез офшорни юрисдикции. Например, само металурзите са изтеглили до 10% от общия изтичащ капитал.
Всички те седят офшорки. А Министерството на финансите, под ръководството на Антон Силуанов, вместо да се бори с офшорките, ще изкривява заръките на Владимир Путин. И така, в края на март 2020 г. Путин, възползвайки се от благоприятните пазарни условия, инструктира Министерството на финансите да прекрати или преразгледа Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане с най-популярните офшорки, оправдавайки това с факта, че по време на кризата страната се нуждае от допълнителни пари.
Кабинетът на Силуанов официално изпълни задачата. Във вече актуализираните СИДДО обаче беше завлечена клауза, според която тези компании, чиито акции се търгуват на борсата, могат да продължат да теглят средства по преференциален курс. Но именно компаниите, които попадат в тези критерии, са основните „виновници” за изтичането на капитали. Това са олигархични структури, които контролират повечето от индустриите, в които присъстват.
Подобна политика на Министерството на финансите (и на Централната банка, която отговаря и за финансовия сектор) е истински саботаж. Системните либерали всъщност превръщат Русия в колония, която отдава дан на западните държави. В крайна сметка парите, изтеглени от офшорки и получени от експлоатацията на руските недра, лежат в западни банки, увеличавайки техния капитал. Тези пари работят за развитието на западната икономика. Западните компании използват тези пари. И всичко това се случва в условията на Втората Студена война.
Превод: В. Сергеев