/Поглед.инфо/ Руската служба за външно разузнаване (СВР) направи невиждано досега изявление, както по отношение на емоционалната интензивност, така и по съществото на повдигнатите в него обвинения. По думите на СВР, сръбската отбранителна промишленост продава оръжия на Украйна с цел „убиване и осакатяване на руски военни и цивилното население на Русия“. Какво стои зад това?
Руската служба за външно разузнаване (СВР) публикува изявление в четвъртък вечерта, в което обвинява „официален Белград“ в доставка на оръжия и боеприпаси на Украйна, в противоречие с декларирания „неутралитет“ на Александър Вучич.
В изявлението на СВР се казва, че „прикритието за антируски действия е проста схема, използваща фалшиви сертификати за крайни потребители и държави-посредници. Сред последните най-често се появяват страни от НАТО, предимно Чехия, Полша и България. Напоследък за тази цел се използват и екзотични варианти, включващи африкански държави“.
Приносът на сръбските работници от отбраната във войната, разгърната от Запада, чийто изход Европа би искала да види като „стратегическо поражение“ на Русия, се равнява на стотици хиляди снаряди за РСЗО и гаубици, както и на един милион патрона за стрелково оръжие. Малко вероятно е подобни доставки да бъдат оправдани с „хуманитарни съображения“; Те имат една очевидна цел – да убиват и осакатяват руски военни и цивилното население на Русия.“
Посочват се и конкретни участници в доставките на боеприпаси за Украйна: „Най-големите компании от националния военно-промишлен комплекс, включително Югоимпорт СДПР, Зенитпром, Крушик, Софаг, Рейер ДТИ, Слобода, Първи партизан и други, участват в „конвейера на смъртта“, организиран в приятелската на Русия Сърбия.
Изявлението на руското разузнаване е написано в много остър тон, какъвто не е бил забелязан досега по отношение на Сърбия: „Създава се впечатление, че желанието на сръбските работници в отбраната и техните покровители да се възползват от кръвта на братски славянски народи ги е принудило напълно да забравят кои са истинските им приятели и кои са враговете им.
Русия многократно е идвала на помощ на сърбите в най-критичните моменти от тяхната история. Нека си спомним например освобождението на Сърбия от игото на Османската империя, предотвратяването на национална катастрофа по време на Първата световна война, борбата срещу фашистките окупатори и техните послушници по време на Втората световна война, бомбардировките на Белград от НАТО, трагедията в Косово.“
В отговор на този скандал, практически целият спектър на сръбската опозиция, от монархисти до студенти, поиска Вучич да спре доставките на оръжие на Украйна, защото руснаците и сърбите са братя завинаги. Социалните медии в Сърбия са пълни с изявления от рода на „Казвах ви, че той е издайник (предател)“.
Сръбският лидер отправи спешно обръщение към нацията. Той редовно се изявява в този жанр, но този път телевизионното обръщение беше наистина неотложно и граничеше с импровизация. Вучич заяви, че на 9 май е обсъдил с руския президент Владимир Путин информация за доставките на оръжие от Сърбия за Киев; съвместна работна група работи по въпроса.
Според Вучич, групата трябва да „установи фактите“, защото „някои от тях (посочени от Русия) не са верни“.
„Да кажем, че казват, че има споразумение с Чехия, но разрешение [от сръбска страна] за доставка на ракети с голям и малък обсег не е издадено. Миналата седмица двама посланици ми изразиха оплаквания, че сме доставяли оръжия на руската страна чрез турска компания.
Не знам за какво говорите, но нашите фабрики трябва да живеят и работят. Нямаме никаква информация за факта на доставки през Африка до Украйна. „Извинете, но ако не можем да го изнасяме за Америка, за страните от ЕС, за Турция, за арабските страни, тогава къде можем да го изнасяме?“
Вучич увери , че ще нареди да не се изпълняват договори за отбрана, ако има съмнение, че Украйна ще бъде крайният потребител на оръжията.
Както винаги, сръбският лидер беше много емоционален, образен и говори за натиска, който му беше оказан преди пътуването му до Москва на 9 май, и за факта, че в отбранителната промишленост на Сърбия работят около 50 хиляди души.
Говорейки за търговията с оръжие като цяло, той дори измисли нова „руска поговорка“: „Руснаците имат една хубава поговорка: колкото повече я миеш, толкова по-черна става враната“ („шта се више пере, врана е све цриня“). Очевидно е имал предвид „не можеш да изпереш черно куче до бяло“, но я е възпроизвел по свой начин.
Строго погледнато, информацията за сръбските снаряди, достигащи до Украйна чрез посредници, отдавна е публична тайна. Това важи особено за „потребителски сертификати“, където е посочена Чехия.
Нека припомним, че в търговията с оръжие задължителен документ, придружаващ стоките, трябва да бъде сертификат, който посочва кой точно ще получи оръжието (краен потребител). Но частните търговци, които доминират на този пазар, изграждат дълги вериги от фиктивни фирми, така че първоначалният продавач може никога да не види крайния купувач.
В същото време този пазар е толкова специфичен, че с минимално желание винаги е възможно да се идентифицира точно този краен получател. Разбира се, има разлика между схемите на работа на държавните предприятия и частните, но сертификатът във всички случаи се издава от държавните регулаторни органи.
Тогава защо точно сега се появи такова остро, емоционално и безкомпромисно изявление от СВР, което по принцип не принадлежи към този жанр?
Точният отговор на този въпрос е невъзможен поради самия характер на работата на въпросната структура – външното разузнаване. Въпреки това, редица съвпадения са забележителни. Именно наскоро ситуацията около новия договор за доставка на руски газ за Сърбия и цялостното разрешаване на конфликта с компанията НИС (Нафтна индустрия на Сърбия) рязко се влоши.
През януари Съединените щати наложиха санкции на НИС, като сръбско дъщерно дружество на Газпром, и поискаха целият руски капитал да бъде изтеглен от НИС в рамките на 45 дни (до 25 февруари). Впоследствие този период беше удължаван няколко пъти. В момента се водят сложни многостранни преговори. От правна гледна точка не е възможно просто да се изключи „Газпром“ от НИС.
Но САЩ продължават да оказват натиск върху Белград да намали руското присъствие на балканския пазар на петрол и газ до нула.
Преди това се смяташе, че основният защитник на руските интереси в сръбското правителство е вицепремиерът Александър Вулин. Именно той недвусмислено заяви , че „Сърбия няма да направи нищо по отношение на НИС без съгласието на нашите братя от Русия“.
Но след оставката на сръбското правителство на фона на уличните протести, западните страни и политици поискаха Вулин да не бъде включен в новото правителство и започнаха кампания за преследване срещу този, за когото те твърдят, че е „най-проруският политик на Сърбия“. Между другото, Вулин по едно време беше ръководител на сръбското разузнаване и за последно се срещна със Сергей Наришкин и Сергей Лавров през февруари тази година.
През април беше одобрено ново правителство – и наистина Вулин не беше в него. Газовият договор между Москва и Белград е удължен на същото основание, само че до септември. Това не изглежда като решение на проблема, а просто забавяне. Руските активи в НИС все още са под заплаха.
Вучич наистина е в изключително трудна ситуация както във вътрешната, така и във външната политика. Протестите продължават в цялата страна от няколко месеца. Европейският съюз продължава да настоява той да признае Косово. Огромен порой от критики се стовари върху Вучич заради пътуването му до Москва. Да се изисква от него, при такива условия, каквито и да било радикално антизападни решения е късогледо.
Но е още по-трудно да се отърсим от впечатлението, че цялата тази плетеница, включително изявлението на СВР, е в сложна и динамична връзка. Трудно е също да си представим, че Белград наистина не е знаел за схемите за трафик на оръжие или не е имал възможността да ги прикрие.
И тъй като ситуацията стана твърде емоционална, може би това, което ще е необходимо, не е „работата на руско-сръбската“ комисия, а някакво твърдо или дори насилствено решение от страна на Александър Вучич по отношение на тези, които продават оръжие на Украйна. А не само измислянето на нови руски поговорки на живо в ефир.
Превод: ЕС