/Поглед.инфо/ На 18 април 2022 г., седмица преди да навърши 78 години, армейски генерал Вячеслав Иванович Трубников застъпи на вечна стража.

Вячеслав Трубников е роден на 25 април 1944 г. в град Иркутск в работническо семейство. През 1967 г. завършва Московския държавен институт за международни отношения и започва кариерата си в съветското разузнаване. Минава през всички нива на тази професия. През 1971-1977 и 1984-1990 г. е в дългосрочни командировки под дипломатически прикритие в Индия и Бангладеш. В 1990 г. оглавява едно от направленията в централния апарат на външното разузнаване. През януари 1992 г. е назначен за първи заместник директор на външното разузнаване, а от януари 1996 до май 2000 година ръководи Службата за външно разузнаване – СВР на Руската Федерация. Владее перфектно английски и хинду.

През юни 2000 г. става първи заместник министър на външните работи, а в периода 2004-2009 г. е посланик на РФ в Индия. Твърди се, че една от заслугите му като посланик е, че успява да парира външния и вътрешен натиск за преориентиране на индийския внос на оръжие и изтласкването на Русия от този многомилиарден пазар.

Герой на Руската федерация и носител на множество национални и международни ордени, медали и отличия.

Гордея се, че ген. Трубников написа предговор към българското и английското издание на книгата „Разузнаването“ и участва като един от съавторите в книгата „Разговори за разузнаването“.Мисля, че при сегашната обстановка е интересно да се види как е виждал бъдещето шефа на руското разузнаванеи как бъдещето “изигра” всички. Жалко, че докарахме нещата до там, че да сме “вражеска” държава!?!

ген. ТодорБояджиев

MOVING ON WITH THE CHALLENGES OF TIME

It is a great pleasure for me to salute the author for his wonderful initiative and wonderful idea.

I believe that this book will help provide a correct, objective presentation of the activities of the leading special services around the globe, Russia’s Foreign Intelligence Service included. I hope that it will assist the reader in catching a glimpse of presentday intelligence and perhaps even glimpsing something of its future.

As a component of the state mechanism, intelligence is inseparable from the new democratic Russia. Intelligence strives to preserve those great principles which have nurtured more than one generation of Soviet and later Russian agents.

Now that the barriers of cold war and ideological confrontations have been removed, real threats to the economic and political security within Russia have not diminished in any way.

This justifies the present day existence of intelligence and its activities: these are activities in the name of the welfare of Russia and of each and every Russian citizen.

Naturally, the new threats which now arise on the periphery of the Russian federation, and from time to time on its own territory, cannot remain untargeted by intelligence.

It is very important, and this must be made clear to everyone, that our intelligence make use of all the tools that are used by other intelligence services as well.

I therefore want to firmly refute the claim that the Foreign Intelligence Service in Russia is aggressive: this would not correspond to the reality. We have always worked within the framework of rules, never venturing be- yond it. We defend our own national interests. We have no potential enemies or potential opponents.
We may assume that the twentieth century was a period of formation and blooming of the intelligence community on the world stage. It is precisely during this century that the strongest intelligence branches affirmed themselves: American, British, French, German and Israeli. Without fearing immodesty, one might include Russian intelligence within this cohort.

Foreign intelligence, similarly to all state institutions, has evolved in response to the tasks presented by the political leadership of the respective country and the functions assigned to it.

The most radical changes within Russian Foreign Intelligence have arisen in the last decades. It has become more compact as the principle of totality has been rejected; we withdrew from a number of geographical regions while new lines of work appeared linked to the new challenges that we face. We are present there, then, and to the degree to which the interests of Russian security demand it and within the framework of existing financial capabilities.

Today, the Foreign Intelligence Service is a completely stable structure that responds adequately to the demands of the moment.

Which the priority areas of security in the twentyfirst century will be, time only will tell but we can assume that environmental security will become particularly relevant. Unfortunately, it seems that what will remain the focus of our attention will be issues of the war on international terrorism and transnational crime. In this respect, it makes even more sense to have ‘channels for partner links’ between the services of different states.

Looking into the future for Russia, I would like to wish every intelligence service, be they Russian, CIA or Mossad, it matters not which, to have less work to do for this would mean greater safety, greater peace and a more reliable world.

I believe that the authors of this book will contribute to this.

Moskow

General Vyacheslav Trubnikov

С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТОМ%М%

М%Голямо удоволствие за мен е да поздравя ген. Тодор Бояджиев за великолепната идея, за доброто хрумване.

Смятам, че тази книга ще помогне правилно и обективно да бъде представена дейността на водещите специалните службии в света и конкретно Службата за външно разузнаване на Русия. Надявам се тя да помогне на читателите на видят сегашното руско разузнаване, да се запознаят с неговата история и може би дори да видят нещо от неговото бъдеще.

Нашето разузнаване днес е част от държавния механизъм и е неотделима част от нова демократична Русия. Животът на разузнаването е доста сложен, но то се стреми да съхрани онези велики принципи, с които е отраснало не едно поколение съветски и после руски разузнавачи.

След като бяха премахнати бариерите на студената война, след като бяха премахнати идеологическите противопоставяния, реалните заплахи за икономическата и политическата сигурност на Русия съвсем не намаляха.

С това се обяснява и съществуването в днешни дни на разузнаването, на неговата работа, работа в името на благото на Русия, на всеки руски гражданин.

Новите заплахи, които сега възникват по периферията на Руската федерация, а от време на време и на самата й територия, естествено, не могат да не станат прицел на разузнаването.

Въпросите за неразпространение на оръжието за масово унищожение, на борбата с наркобизнеса, на международната престъпностизискват от разузнаването днес колосално напрежение на силите и затова в името на интересите на родината работи всеки един руски разузнавач.

Много е важно и това трябва да достигне до всеки, че нашето разузнаване в своята работа използва всички онези средства, които използват и другите разузнавания, работещи на територията на Русия.

Затова ми се иска да опровергая твърденията,че Службата за външно разузнаване на Русия била агресивна.

Това не отговаря на действителността - Службата за външно разузнаване на Русия работи за защита на интересите и сигурността на своята страна. Ние винаги действаме в рамките на правилата, никога не излизаме извън тях, въпреки че от време на време срещу руските разузнавачи, срещу руското разузнаване се предприемат провокационни действия. Ние изпитваме на гърба си шпиономанските кампании в печата, където за всички злини и беди на западните демокрации бива обвинявано руското разузнаване. Това не отговаря на истината. Ние защитаваме своите собствени национални интереси. Нямаме потенциални врагове, потенциални противници. Ние работим за това, интересите по сигурността на Русия да бъдат принципно защитени. И всеки редови руски разузнавач прави всичко възможно, за да реши тази задача.

Понякога работим в много сложна ситуация. Ние не сме богата организация и да се раздухва митът за това, че руското разузнаване плаща едва ли не милиони на своите източници, също е част от опита да се покаже разузнаването ни като агресивно разузнаване, като разузнаване, което пилее парите даром. Няма нищо такова - ние работим само в рамките определени ни от Закона и от Конституцията, в рамките на задачите, които ни поставя президента на страната, правителството на Русия.

Можем да приемем, че ХХ век е век на формиране и разцвет на разузнавателните общности в световен мащаб. Именно в отминаващия век се утвърдиха най-силните разузнавания - американското, британското, френското, германското, израелското. Без да звучи нескромно в тази кохорта можем да включим и руското разузнаване.

Външното разузнаване, както и всяка държавна институция се е променяло в зависимост от задачите поставяни от политическите ръководства на съответната страна и функциите, които са му били възлагани.

Най-радикалните промени в руското външно разузнаване станаха през последното десетилетие. То стана по-компактно, отказахме се от принципа на тоталността и напуснахме редица географски региони, появиха се нови направления на работа във връзка с новите предизвикателства като контрола за неразпространение на оръжия за масово унищожение и борбата срещу тероризма. Ние присъствуваме там, тогава и в такава степен, в каквато това изискват интересите на сигурността на Русия и е в рамките на нашите естествени финансови възможности. Не можем да се оплачем от липса на интерес към нашата информация.

Днес Службата за външно разузнаване - СВР е напълно устойчива структура, отговаряща адекватно на изискванията на времето.

Кои ще бъдат приоритетните направления в областта на сигурността през ХХІ век ще покаже времето, но можем да предположим, че особена актуалност ще получи екологическата сигурност. За съжаление, в центъра на вниманието както и сега, ще останат проблемите на борбата с международния тероризъм и транснационалната престъпност. В тази връзка, още по-голямо значение ще имат така наречените “канали на партньорски връзки” със специалните служби на другите държави.

Поглеждайки в бъдещето на Русия бих искал да пожелая на всяко разузнаване, било то руското, ЦРУ, Моссад - няма значение кое е - да имат по-малко работа. А това значи да имаме по-сигурен, по-спокоен, по-надежден свят!

Вярвам, че и участниците в тази книга ще допринесът поне малко за сближаване на разузнавателните централи.

1996 г. Ген. полк. Вячеслав Трубников

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели