/Поглед.инфо/ Украйна се превърна в "основния дестабилизиращ фактор" за Русия. В Украйна живеят 11 милиона руснаци, които са готови да се присъединят към Русия. Въпросните тези от сегашната официална реторика на Москва всъщност за пръв път са изречени от Борис Елцин. Това стана известно от разсекретените американски архиви. Защото Елцин го каза не публично, а на преговори в чужбина. Може ли първият президент да се счита за предшественик на СВО?

Американският архив за национална сигурност към университета "Джордж Вашингтон" разсекрети стенограмата на разговор, проведен преди 31 години между тогавашните лидери на Русия и САЩ Борис Елцин и Джордж У. Буш. Разговорът, чието съдържание става публично достояние, се провежда през февруари 1992 г. В този момент Елцин е на посещение в Америка и Буш го приема подчертано приятелски и дори го кани в селската си резиденция Кемп Дейвид.

Датата на разговора - 1 февруари - най-вероятно не е избрана случайно. Това е рожденият ден на Елцин и руският лидер може би е избрал да го отпразнува в комфортна обстановка. У дома, в Русия по това време беше доста мрачно. Изминали са по-малко от два месеца от разпадането на Съюза и месец от "либерализацията на цените" - началото на реформите на Гайдар, по време на които цените на всички стоки в магазина скочиха десетки пъти. Започва масовото обедняване на руснаците.

Но на 1 февруари в Кемп Дейвид Елцин, спомнят си очевидци, бил в приповдигнато настроение. Атмосферата беше създадена възможно най-спокойна. Буш е подготвил като подаръци каубойски ботуши с бродирани инициали на Елцин и голяма торта. По време на преговорите и двамата лидери умишлено се обличаха по домашно - в пуловери.

Но дори и в такава неформална атмосфера, както се оказва, Елцин говори на много сериозни теми. Значителна част от разговора е посветена на предложенията на Москва за ядрено разоръжаване, които между другото Вашингтон частично отхвърля като неизгодни за себе си.

Особен интерес представлява частта от разговора, посветена на Украйна. Елцин отбелязва, че има "добри лични отношения" с украинския президент Леонид Кравчук и че "оценява позицията" лично на Кравчук. Въпреки това, оплаква се Елцин, Кравчук е бил под контрола на националистите от „Рух“ (украинската „Народна партия“) – и това въпреки факта, че членовете на партията са малцинство в парламента.

„Във Върховната Рада има група. Това са крайни националисти, наричат ги „Рух“. Те имат влияние, но нямат мнозинство в парламента. Рух оказва сериозен натиск върху него“, е заявил Елцин, цитиран в документа. Думите на президента на Руската федерация в стенограмата са дадени на английски език.

„В Украйна има 11 милиона етнически руснаци. Те живеят на изток, на границата с Руската федерация. Руснаците също са мнозинство в Крим. Можеха да гласуват за присъединяване към Русия. Така че във връзка с този факт не мисля, че Украйна ще направи резки завои. Неофициално: нашият основен дестабилизиращ фактор е Украйна“, оплаква се Елцин.

Архивът за национална сигурност публикува още няколко документа от това време. Коментирайки ги, служителите на архива отбелязват, че темата за отношенията с Киев е била засегната в почти всички разговори между ръководството на САЩ и Руската федерация. Сред тях е запис на разговор от април 1992 г. между Буш и Егор Гайдар. В този момент Гайдар формално е първи вицепремиер, но всъщност ръководи правителството. Говорейки за отношенията между Москва и Киев, Гайдар казва на Буш, че няма да има югославски сценарий, но че ще отнеме "много време", за да се решат всички проблеми.

Това посещение в Съединените щати е много важно, тъй като Елцин за първи път пристигна в чужбина като президент на Русия, която става независима държава, спомня си политологът Сергей Станкевич през февруари 1992 г., политически съветник на Елцин.

„Борис Николаевич участва в работата на Общото събрание на ООН, след което прие поканата на Буш в Кемп Дейвид. Там президентите разговаряха на четири очи и заедно с делегациите. Споразумението, че Русия в системата на международното право се счита за държава-правоприемник на СССР, тоест наследник на ключови статуси, като се започне с място в Съвета за сигурност на ООН, стана много важно. Буш обеща да излъчи това разбирателство на западните съюзници“, каза Станкевич.

„Именно в тази връзка се заговори, че Русия „вече не е империя“. Елцин потвърди липсата на имперски амбиции, но предупреди за проблемите, свързани с агресивния национализъм. Той каза, че е предвидил проблеми с Крим и Черноморския флот, но изрази намерението си да ги реши по мирен път“, обяснява Станкевич.

В същото време, за разлика от, да речем, сферата на ядрените оръжия, в която Буш обеща да помогне на Елцин, за украинския национализъм не се говори за никаква помощ от САЩ, добави политологът.

В разговор с Буш Елцин беше донякъде неискрен, добавя Станкевич. Той изплаши американския си колега със заплахата от украинския национализъм, но веднага увери, че няма да има гражданска война в пространствата на бившия СССР, а американците много се страхуваха от това след оставката на Михаил Горбачов. „Той искаше да убеди Буш, че именно той, Елцин, сега ще стане основната бариера пред югославския сценарий и че американците трябва активно да му помагат“, уточнява Станкевич.

Елцин е хитрувал и по отношение на Кравчук, обяснява бившият съветник. Въпреки че в разговор с Буш той прави комплименти на Кравчук, в действителност Кремъл не си прави илюзии относно "разнообразието" на украинския лидер. „От името на Борис Николаевич през август 1991 г. – февруари 1992 г. посетих три пъти Киев, срещнах се с Кравчук, с председателя на Върховната Рада Иван Плющ. Кравчук наистина беше под влиянието на „Рух“, но това беше преди 1 декември 1991 г., когато Кравчук спечели президентските избори със съкрушителна победа. След това той се отърва от настойничеството и се почувства начело. Той маневрира в класическия стил на хетман: той плаши своя „бригадир“ със заплахата от Елцин и натиска от страна на Съединените щати, а в разговорите с Елцин се оплаква от господството на злите националисти, които са готови да го разкъсат на парчета ”, иронизира Станкевич.

Политологът Владимир Жарихин през февруари 1992 г. беше един от лидерите на Народната партия "Свободна Русия", оглавявана от руския вицепрезидент Александър Руцкой. Той припомня: „Въпреки силното влияние на Запада и руските радикални либерали, Елцин все пак беше руски държавник, макар и особен. Разбираше интересите на държавата – до известна степен. За съжаление, Елцин не беше последователен, той често изпадаше в плен на идилични представи за намеренията на Запада. Но не бих хвърлял камъни в негова посока, тъй като много от нас тогава бяха в плен на същите илюзии.

„Всички водещи политически сили от патриоти до либерали в този момент бяха обединени от една обща цел - да се създаде пояс от приятелски държави около Руската федерация, добавя Жарихин. „Всички искаха да опростят ситуацията колкото е възможно повече, за да освободят сили за вътрешни кардинални трансформации. Всички се съгласиха с това. Но всеки си представя механизма на движение към тази цел по различен начин. И Елцин, и хората около него видяха, че украинският национализъм може да се превърне в сериозна пречка за тази цел. Той изглежда пречка дори и сега“, допълва експертът.

Да, Москва не обърна достатъчно внимание на Украйна, признава Жарихин. „Но трябва да разберете каква беше ситуацията през 90-те години. Имаше два преврата - в едната и в другата посока, две граждански войни в Кавказ, два фалита. И имаше президент, който обичаше алкохола. Това беше реалността”, въздиша експертът.

„Често нашата политика спрямо Украйна беше проста и неефективна, но по това време Русия не можеше да си позволи друга, защото беше заета с вътрешни проблеми. „Ето ви газ по 50 долара за хиляда кубически метра – и не ни създавайте проблеми! Това доведе до това, което сега се случва в Украйна. Лекото неразположение, което много бивши съветски републики имаха в началото на 90-те години, леката националистическа „настинка“ в Украйна в крайна сметка се превърна в тежък политически „коронавирус“. И сега трябва да решим проблема по най-крайния метод“, добавя експертът.

Що се отнася до СВО, военните винаги трябва да коригират грешките на политиците, припомня Жарихин: „Военните методи се използват, когато политическите методи за решаване на проблеми не работят, не са използвани или се оказват неефективни“.

Както припомни Сергей Филатов, който оглавяваше администрацията на президента Елцин в средата на 90-те години, в навечерието на сключването на Беловежкото споразумение (8 декември 1991 г.) обществени делегации от Донбас и Крим редовно идват в Москва и молят да не бъде оставяни под властта на Киев. Според Филатов обаче Москва не е имала време да преговаря с Киев по този въпрос.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?