/Поглед.инфо/ На 13 май 1221 г., точно преди 800 години, се ражда Александър, вторият син на княз Ярослав Всеволодович Переславски. Александър Невски е може би една от най-известните и в същото време противоречиви фигури в руската история. В действителност този човек изобщо не е това, което обикновено се представя в популярната култура.
Биографията на Александър е широко известна на обществеността: детство в Переславл (който тогава, между другото, не е глуха провинция, а един от най-големите и богати градове в Русия), след това е наместник в Новгород, където баща му е избран за княз. По-късно управлението му като княз на Новгород, нашествието на монголците, борбата за титлата за велик княз на Киев и Владимир, а след това болестта, която той хваща в Ордата, и внезапната, неочаквана смърт на пълния със сили княз на едва 42-годишна възраст.
Зад този набор от факти се крие изключително сложна и объркваща биография на владетеля, който е имал, може би, най-сериозното въздействие върху бъдещата история на Русия. Повечето наши съвременници си представят княза в най-добрия случай по филма на Айзенщайн, който не е нищо повече от пропаганда от края на 30-те години, макар и много талантливо направена. В най-лошия случай цялата информация за княза е набор от често срещани клишета: „воювал за Русия“, „победил германците и шведите“ и прочее.
Кой е истинският Александър Ярославич? Като начало той изобщо не трябва да става владетел. Ярослав Всеволодович има по-голям син, при когото трябва да премине родовият престол на Переславл. Но Фьодор Ярославич умира внезапно на 13-годишна възраст, след което Александър става наследник на княз Ярослав.
Очаква го много интересно наследство. Бащата Ярослав е четвърти син на Всеволод Голямото гнездо, наричан понякога Велики, последният от владетелите на обединената Владимиро-Суздалска земя, която след това се разделя сред множество наследници. Ярослав Переславски е човек с авантюристичен характер, много характерен за Средновековието. На два пъти получава предложение да стане новгородски княз (а това е една от най-богатите части на Русия) - и двата пъти е изгонен оттам. Дълго и неуспешно се бори с княз Мстислав Късметлията за господство над Североизточна Русия. С много по-добър резултат той воюва с Литва и Чернигов. Той напълно побеждава Ордена на мечоносците в битката при Омовжа - като цяло той води живот, типичен за феодален владетел от онази епоха.
Минават години и постепенно, по удивителен начин, обстоятелствата се развиват така, че по времето, когато започва монголско-татарското нашествие, всички по-големи братя на княза са мъртви - с изключение на Юрий, който заема престола във Владимир. Но той също загива в борбата срещу монголците в най-голямата битка в тази война - битката на река Сити. Така през 1238 г. Ярослав Всеволодович се оказва най-големият в семейството на Всеволод Голямото гнездо и без никакви проблеми заема трона на великия княз. Това превръща Александър в наследник на най-голямото княжество на Русия. И в същото време той управлява в Новгород, който изобщо не страда от монголското нашествие.
Следователно, когато говорим за първенството на Александър сред другите руски князе, не бива да забравяме, че той се опира на най-впечатляващата военна сила в руските княжества по това време. Киев отдавна представлява само сянка от предишното си величие и освен това е напълно разграбен от монголците. Някога богат Чернигов страда много от войната с Ярослав Всеволодович. А Галичкото княжество, оглавявано от дейния княз Даниил, който по-късно ще стане първият крал на Русия, е твърде далеч и няма възможност да се намесва във вътрешните руски конфликти.
Връщайки се към княз Александър, ние сме изправени пред първия мит за живота му. Смята се, че през 1240 г. шведска армия, водена от ярл Биргер и няколко католически епископи, пристигат в Новгород, за да завладеят Русия и след това да я покръстят по католически начин. Според руските хроники Александър събрал армия, внезапно нападнал шведите, избил ги и в същото време също се сбил с Биргер, нанасяйки му или сериозна, или фатална рана.
За съжаление, шведските документи не само не потвърждават тази битка, а и Биргер не е бил ярл през 1240 г., а получава тази титла едва осем години по-късно. Освен това живее доста дълъг живот и изобщо не е получавал сериозна рана през 1240 г. край Нева.
Откъде тогава идва прозвището Невски? Историците предполагат, че е свързано не с военна победа, а със владенията, които новгородските князе получават близо до река Нева, която по това време е част от княжеството. Освен това, според летописите, синовете на Александър също са имали прякора Невски, а те поради младостта си по никакъв начин не може да участвали в битката.
По-късно в живота на княз Александър настъпват големи неприятности. Князът, който се отличава с изключително остър нрав, е изгонен от Новгород и е принуден да се върне при баща си в Переславл, където живеел „без място“, което по това време било доста обидно. Изключителният руски летописец Сергей Соловьов пише внимателно за това: „Новгородци харесват Александър начело на дружините, но не могат да се разберат с него като владетел, защото Александър тръгва по стъпките на баща си и дядо си: в самата година на победата на Нева той напуска Новгород, след като се скарва с жителите “. Затова Александър трябва да изчака момента, в който нуждата от него като командир отново ще дойде.
Такъв се появява през 1241 г., когато обединените сили на епископа на Дорпат (Днешен Тарту в Естония - бел.прев.) (между другото, произхожда от фамилията Буксгевенд, чиято съдба векове по-късно се оказва тясно свързана с Русия, на която те вярно служат) и Ливонският орден превземат Псков. Общоприето е, че това е бил кръстоносен поход срещу Русия, който е обявен от Католическата църква с най-зловещите намерения. Всъщност историята е много по-сложна и интересна. Наистина има кръстоносен поход, но го обявяват не срещу Русия, православна държава, тоест според папата, макар и не толкова праведна като истинските католици, но все пак християнска, а срещу езичниците във Финландия, които решително отказват да се покръстят.
В Русия нещата стоят по следния начин: княз Ярослав Владимирович Новоторжски, отдавна претендира за трона на Псковското княжество, а градските боляри и търговският елит се съгласяват с това. Псков обаче е васал на Новгород и Александър Невски изобщо не искал да вижда отделен псковски княз. Този спор продължава повече от десет години, Ярослав Новоторжски периодично идва в Псков, възнамерявайки да управлява там, и също толкова редовно е прогонван от Новгородската армия. След като на княз Александър Невски е заповядано да се прибере в Переславл, Ярослав решава, че му е дошло времето, отива в Дорпат (тогава голямо феодално владение на църквата) и убеждава неговия епископ да помогне. За това Ярослав обеща на германските търговци всякакви привилегии и се зарича да влезе в съюз с Дорпат, в днешни термини, като младши партньор.
Идеята се харесва на епископа. Той привиква своите съюзници - божи войници от Ливонския орден и рицарската армия потегля към Псков. Псковската армия е разбита под стените на града, след което псковци отварят портите на победителите и признават новата власт. Разбира се, няма никакво предателство, както е показано във филма на Айзенщайн. Градът просто се лишава от защитници и не може да устои. Новгородци това категорично не ги устройва и изпращат пратеници до Переславл, за да помолят Александър и дружината му да се върнат в Новгород, за да накаже надутите германци. Това е предложение, на което трудно се отказва (не забравяйте, ме Новгород е най-богатият град в Русия) и Александър веднага се приготвя да замине.
В Новгород князът събира войска и тръгва на поход срещу Псков. Разбира се, германците не горят деца на клада, както е показано във филма „Александър Невски“, нито се опитват да покатоличат Псков . Там тогава управлява руският княз Ярослав и почти всички германски войски отдавна са се върнали в Дорпат и Ливония. Следователно градът е превзет бързо, след което Александър Невски решава да атакува и нахлува във владенията на Дорпатския епископ. Той вика ливонците на помощ - и на 5 април 1242 г. руската и германската армия се срещат на Чудското езеро.
Тази битка е не по-малко загадъчна от битката при Нева. Като начало мястото на битката все още не е известно точно. Историците предлагат няколко възможни разпореждания, но никой от тях няма убедителни доказателства. Точният брой загуби също не е известен. Руските хроники говорят за страховити данни за гибелта на 400 или 500 рицари, германските хроники говорят или за 26 жертви, или за 70, но заедно със загубите по време на отбраната на Псков. Трябва да се признае, че германските данни са много по-надеждни. Нещо повече, нито Ливонският орден, нито Дорптската епископия могат да извадят такава огромна сила от няколкостотин рицари.
Няма и точни данни за числеността на страните. Общоприето е, че е имало около 15 хиляди руснаци и около 10 хиляди германци. Но тези цифри са фантастични, тъй като много по-могъщият Тевтонски орден (ливонците са просто част от него) успява да мобилизира едва за битката при Грюнвалд, където на карта е наистина заложена съдбата на владенията на Ордена в Полша и по Балтийско море. Вероятно цифрите в хрониките трябва да бъдат намалени пет-шест пъти, както става с реалният брой на почти всяка голяма и важна битка от Средновековието. Между другото, германците твърдят, че е имало много повече руснаци, но и на това не бива да се вярва. Силите са приблизително равни и ако броят на руснаците е бил малко по-голям, то заради много по-малко боеспособното градско опълчение на Новгород и Псков. Така че победата на Александър е напълно заслужена.
Александър Невски не продължава войната и се задоволява с връщането към предишните граници. По същото време бащата на Александър, княз Ярослав Всеволодович, първият претендент за титлата велик княз, е призован в Ордата, където е убит през 1246 година. Самият Александър последва баща си до Бату, а след това до Монголия до трона на великия хан. В Ордата той се изявява като изключителен дипломат, успява да установи отлични отношения с Бату и след разделянето на Русия получава Киев и Новгород, докато по-малкият му брат Андрей, според завещанието на баща си, става Велик княз на Владимир. Случва се така, че Александър започва да провежда политика на мирно съжителство с татарите, докато Андрей се опива да се бунтува, победен е и губи княжеството си. В наши дни понякога се чуват упреци, че Александър Невски, видите ли, не бил патриот и не се е борил с татарите, за разлика от брат си.
Но изследването на състоянието на нещата в Русия в средата на XIII век ни позволява да твърдим с увереност, че всякакви опити за открита конфронтация с завоевателите биха били истинско самоубийство. Притежавайки много по-големи сили и подкрепа от Запада, крал Даниил Галички се бори и губи, което нанася огромни щети на Западна Русия, от която тя вече не се възстановява и скоро попада под зависимостта на унгарците и поляците. Въстанието на княз Андрей води само до смъртта на дружината му и разрухата на Владимирската земя по време на похода, за което летописите говорят с много по-голям ужас от нашествието на Бату. Татарите се отличават с отмъстителния си характер и не прощават това, което смятат за предателство.
Следователно такава е политиката на Александър Невски, която след това е наследена от московските князе - да се трупат сили и да се изчака отслабването на ордата. Това е унизителна политика, но единствено възможна. Може би именно заветите на Александър Невски са спасили руския народ от пълно унищожение, каквото държавата Хорезм претърпяла преди това. Князът е обвинен, че е превърнал Русия в придатък на Ордата, но нима вместо това е трябвало всички руснаци да погинат? В крайна сметка силите на Русия и на Ордата са напълно несъизмерими. Но двеста години по-късно укрепената Русия побеждава Мамай на Куликовото поле и сто години по-късно напълно се отървава от игото и след това завладява жалките останки на Ордата.
Александър обаче влезе в историята не толкова като командир и владетел, а като светец на Руската православна църква, защитник на вярата, който в най-трудния час не се поддава на убеждението на Светия престол и не сключва уния, която да го почини на Рим. Князът умира през 1263 г. по пътя от Ордата, където отново успява да убеди хана да не повежда поредния наказателен поход в Русия. През 1547 г. князът е канонизиран. През 1724 г. мощите му са пренесени в новата столица на Русия - Санкт Петербург, чийто покровител е считан оттогава. И днес Александър Невски е един от най-известните и популярни владетели на Русия.
Превод: В. Сергеев