/Поглед.инфо/ Русия ще се сблъска с почти петкратен спад в износа си на газ за ЕС тази година. Вместо 155 милиарда кубически метра, както беше през 2021 г., ще бъдат транспортирани едва 30 милиарда кубически метра. Русия спешно трябва да търси нови маршрути за износ. Какви начини за пренасочване на газовите доставки има Москва и защо този въпрос стана един от най-сложните?

Добивът на газ в Русия през 2022 г. възлиза на 673,8 милиарда кубически метра. Износът намаля с 25,1% до 184,4 млрд. куб.м. Това се дължи на обективни причини – отказът на европейските страни да купуват руски газ, както и саботажът на газопроводите „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“, разказа руският вицепремиер Александър Новак в авторска статия в списание “Енергийна политика”.

Русия има два начина да възстанови износа на газ. Първият е изграждането на нови тръбопроводи към Азия, които да заменят европейските и да увеличат износа на втечнен природен газ, който може да се транспортира по море и да не бъде обвързан с един купувач.

Според Новак “Газпром”, по поръчка на президента на Руската федерация, работи за ускоряване на изграждането на далекоизточния маршрут, както и на “Силата на Сибир-2”. Развитието на тези проекти ще привлече 4-5 трилиона рубли допълнителни преки инвестиции и 1,5-2 трилиона рубли в свързани отрасли - в металургията, циментовата промишленост, химическата промишленост и прочее. Тук обаче ситуацията не е толкова проста.

Вторият начин е да се увеличи износът на ВПГ. Миналата година е нараснал със 7,9% и е достигнал 45,7 милиарда кубически метра.

„Ние работим върху технологичното развитие на ВПГ-индустрията. За тези цели са отделени 1 милиард рубли. Ще бъде осигурено стартирането и частичното финансиране на четири проекта за създаване на оборудване за средно и едромащабно производство на ВПГ. Общо 18 такива проекта са планирани да бъдат осъществени в Русия“, казва Новак.

Тази година Русия ще се сблъска с исторически спад в износа на газ за Европа.

„Ако през 2021 г. доставихме 155 милиарда кубически метра газ, без да броим Китай и Турция, то през 2022 г. - едва 80-85 милиарда кубически метра. През 2023 г. обаче Русия ще изпрати по-малко от 30 милиарда кубически метра към Европа годишно: около 15 милиарда кубически метра преминават през Украйна, а 15,75 милиарда кубически метра (без Турция) през “Турски поток“, отбелязва експертът от Финансовия университет към правителството на Руската федерация Игор Юшков.

„Силата на Сибир – 2” през Монголия може да достигне връх от 50 милиарда кубически метра, но не веднага. Ще са необходими три-четири години за изграждане на газопровода и още толкова за достигане на проектния капацитет. Маршрутът на Далечния изток е проектиран да доставя 10 милиарда кубически метра, но има проблем с ресурсната база. Но условно можем да кажем, че когато всичко това сработи, ние ще можем да доставяме допълнителни 60 милиарда кубически метра към Азия“, казва Юшков.

Според него Русия може да започне да доставя малки количества на Казахстан и Узбекистан, тъй като скоро тези страни може да престанат да бъдат износители на газ и да станат вносители. Доставките за Централна Азия могат да бъдат увеличени доста бързо, тъй като тук има газопроводи, а Русия има находища. Въпросът е в подписването на реални договори.

„Но това няма как да замени по отношение на обаче европейския пазар”, смята Юшков, да не говорим за факта, че това ще отнеме много пари и време.

И все пак се оказва, че увисват 70 милиарда кубически метра газ, които не може да се пренесат толкова лесно. Възможността за втечняване на газ и изпращането му по море до всяка точка на света може да бъде сериозна помощ при разнообразяването на доставките на руски газ.

„Нямаме проблеми на етапа на добива, транспортиране, създаване на товарни терминали, газопроводи“, казва Юшков. Основният проблем на Русия обаче е, че тя няма технология и оборудване за изграждане на заводи за втечнен природен газ, тоест заводи за втечняване на газ. Такива имаше на Запад, но достъпът до тях е затворен. Разбира се, човек може да хитрува и да се опита да поръча необходимото западно оборудване през трети страни, например през Китай. Това обаче е лоша дългосрочна стратегия. Русия се нуждае от собствено оборудване и технологии, смята Юшков.

„Никога не сме строили инсталация за втечняване на газ с голям капацитет. Русия разполага само с технологии за изграждане на среднотонажни заводи за втечнен природен газ. „Новатек“ построи на тяхна база четвъртата линия на “Ямал-ВПГ” за 0,9 милиона тона годишно, а „Газпром“ - “Порт-ВПГ”, разказва Юшков. Обемите са ниски в сравнение със загубите от руския износ.

„Трудно е да се каже какво оборудване искат да сменят. В Санкт Петербург “Росатом” построи уникална площадка за изпитване на подобно оборудване, втората по големина в Европа. Все пак това е площадка за изпитване на оборудване, но къде ще се произвежда самото оборудване? Основното оборудване, с което трябва да заменим вноса, са криогенни топлообменници, турбини и компресори за тях. Пускането на “Арктик ВПГ-2” трябваше да бъде отложено от лятото на 2022 г. за 2023 г. поради факта, че турбините, които първоначално бяха проектирани за това, не бяха доставени. И досега този проблем, очевидно, не е решен за завод за втечняване на газ с голям капацитет“, казва Юшков.

Работата по създаването на газови турбини с голям капацитет в Русия е в ход, но няма компресори за тях. „И след като компресорите са налични, ще отнеме време турбините и компресорите да заработят заедно. Преди, когато всичко се поръчваше от световния пазар, турбината, компресорът и топлообменниците идваха в комплект. Четвъртият етап на “Ямал-ВПГ” показа, че все още е необходимо да се стикова работата на оборудването. В резултат на това работата по пускането в експлоатация продължи почти година вместо няколко месеца“, добавя експертът.

Според него, поради проблеми с чуждестранно оборудване, вече планираните проекти са станали несигурни. “Новатек” има проектите “Арктик ВПГ” и “Арктик ВПГ-2”, както и “Об ВПГ”, докато “Газпром” има завод за ВПГ в Уст-Луга. А нови проекти не се появиха, въпреки че перспективите за тях сега са просто златни.

Експертът смята, че ако Русия вече знае как да строи заводи за втечняване на газ със среден тонаж, тогава защо трябва да строим такива с голям?

„За американците един от проектите се състои от повече от десет линии от 0,7 милиона тона. Въпросът е не само да се създава, а въпросът е в термините“, казва Игор Юшков. В предишната програма на Министерството на промишлеността и търговията се предполагаше, че ще получим цялото оборудване за изграждането на големи заводи за втечняванеедва до 2030 г. След това ще са необходими още три-четири години, за да се построи поне първият етап. Тоест излиза, че Русия ще произведе нови количества ВПГ едва през 2034 г.

„И какво ще се случи с пазара до този момент? Вероятно ще бъде пълен, защото нови заводи в Катар и САЩ ще влязат в експлоатация между 2026 и 2030 г. Ще успеем ли тогава да си върнем инвестицията, която сме вложили в развитието на технологиите, в изграждането на заводи и прочее? И ако следваме пътя за създаване на средни по размер инсталации за втечнен природен газ, тогава можем да започнем да ги изграждаме тук и сега. И има време да влезем на пазара заедно с глобалната вълна от въвеждане в експлоатация на нови мощности. Тогава ще бъдем по-конкурентни. Този въпрос трябва да се реши от държавата в диалог с фирмите“, заключва събеседникът.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?