/Поглед.инфо/ Разви се сериозна борба за възможността да се изпращат товари по железопътен транспорт на изток. Миналата година руските въгледобивачи получиха приоритетно право за превоз. Сега обаче същото се иска от служителите в петролодобива, които са изправени пред проблема с транспортирането на петролните си продукти на фона на ембаргото. Кой ще победи в битката за железницата?

Проблеми с железопътния транспорт на петролни продукти в източна посока съществуват от 3-4 месеца, съобщи ръководителят на Руския горивен съюз Евгений Аркуша. „Има проблем и то отдавна“, каза той. По думите му решението за приоритета и последователността на стоките е достигнало до правителствено ниво.

Преди това вестник "Комерсант", позовавайки се на свои източници в петролната индустрия, съобщи, че петролните компании са се сблъскали с откази за транспортиране на изток от Руските железници. Компаниите се опасяват, че трудностите при износа могат да засегнат производствената им програма.

След 5 февруари, когато в ЕС влизат в сила ембаргото върху руския петрол и таванът на цените, проблемът може да се задълбочи още повече. Въглищните миньори вече се сблъскаха с подобен проблем през 2022 г. В резултат на това ситуацията може да доведе до вътрешна конкуренция между руските въглища и руските петролни продукти за превоз на стоки по железопътен транспорт на Изток.

„Сега има съревнование на всички срещу всички, защото капацитетът на железниците в Сибир и Далечния изток е ограничен от възможностите на БАМ и Транссибирската железница. През 2022 г. миньорите се оплакаха, че производителността е ниска. Всички останали се оплакаха, че миньорите са напълнили всички железопътни линии с въглищата си и нищо не може да бъде транспортирано“, коментира експертът на Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков.

Затварянето на европейския пазар доведе до преориентиране на руския износ, предимно въглеводороди, на изток. Търговията с Китай нарасна с една трета през 2022 г., за да достигне почти 200 милиарда долара, което се очакваше в най-добрия случай през 2024 г. И накрая, санкционните ограничения изиграха своята роля, усложнявайки транспортирането на нашите въглеводороди по море. Всичко това направи железопътния маршрут търсен от всички страни.

„БАМ и Транссиб транспортираха 158 милиона тона товари тази година, докато планът изисква пропускателна способност от най-малко 200 милиона тона годишно. Но това ниво, при навременна модернизация на трасетата, ще бъде достигнато едва след няколко години. БАМ и Транссибирската железница са със сложни прелези, тунели, на места няма ток, тоест е невъзможно преминаването на електрически локомотиви. Няма достатъчно железопътни възли и влакове за достъп“, казва анализаторът Артьом Деев.

„В продължение на десетилетия в Русия се изгражда инфраструктура за приоритетно снабдяване с ресурси именно на Европа, а не на Азия. И такива количества въглища, които преди това доставяхме в Европа, не бяха транспортирани преди това по БАМ и Транссибирската железница. Затова през лятото въглищарите имаха проблеми - товарите им също се забавиха, след това те станаха приоритетни и преминаха на първо място“, посочва Деев. През август, както знаете, влезе в сила ембаргото на Европа върху закупуването на руски въглища и Кузбас спешно пренасочи обемите си към Китай.

Сега всичко това се допълва от проблема с петролните продукти, които са забранени в ЕС от 5 февруари. Юшков обяснява, че от икономическа гледна точка също е по-оптимално за нашите петролни производители да доставят нефтопродукти по железопътен транспорт до Далечния изток, а след това по море до близките пазари. Транспортното рамо е малко и танкерите могат бързо да превозват петролни продукти напред и назад. И по-голямата част от пътя е безопасен маршрут по суша, предвид новите санкции срещу транспортирането по море.

„Да транспортирате гориво до западните пристанища на Ленинградска област или Новоросийск, за да изпратите нефтопродукти на изток, е многократно по-скъпо. Освен това в западните пристанища трябва да намерите танкери, да се справите със застраховка и ще възникне въпросът за спазването на тавана на цените. Мисля, че ще бъде по-трудно да се намерят лоялни танкери за петролни продукти, отколкото танкери за петрол. И като цяло световният танкерен флот, който транспортира нефтопродукти, е по-малък от флота, който транспортира петрол“, казва Юшков.

Според него компаниите увъртат, когато казват, че трябва да транспортират петролни продукти по железопътен транспорт изключително за вътрешните нужди на регионите на Далечния изток. Те просто искат приоритетна доставка. Те се нуждаят от този маршрут, за да изнасят по-голямата част от петролните продукти.

За съжаление пропускателната способност не е достатъчна за превоз на увеличените количества въглища, петролни продукти и всичко останало. Следователно властите ще трябва да избират. Кой ще спечели тази битка между петрола и въглищата?

Експертите смятат, че въглищата ще трябва да се движат малко, тъй като Русия все пак печели повече от петролни продукти, отколкото от въглища.

„Петролните продукти са по-скъпи, данъците от продажбите им отиват в бюджета в големи количества, но в същото време държавата не трябва да губи експортните обеми на доставките на въглища. Трябва да се даде приоритет на петролните продукти, но трябва да се балансира, така че най-големите въгледобивни компании да не фалират“, казва Владимир Чернов, анализатор.

„Властите ще се опитат да намерят баланс и наистина могат да преместят малко въглища, но е необходимо да намалят обемите им, за да не застрашат работата на въглищните находища. Защото имаме въглищни моноградове, където целият град работи в мината. И ако възникне въпросът, че някоя мина ще трябва да бъде затворена и хората ще останат без работа, тогава икономическите съображения ще останат на заден план. Социалната стабилност ще бъде по-важна. Въпреки че икономическата целесъобразност е на страната на петролните продукти“, казва Игор Юшков.

Този проблем няма да се реши бързо. Следователно, според него, най-вероятно на петролната индустрия ще бъде позволено да направи крачка назад и да намали рафинирането на петрол в полза на растежа на износа на суров петрол. Това ще поддържа производството на прилично ниво. „Това е временна и принудителна мярка, която ще позволи на Русия да формира лоялен флот за превоз на петролни продукти по море. Това ще отнеме около шест месеца“, каза източникът.

Русия рафинира 250-270 милиона тона петрол годишно, но консумира само 90-100 милиона тона петролни продукти в страната: 30 милиона тона дизел, 30 милиона тона бензин и приблизително същото количество всичко останало. А Русия изнася много повече, главно мазут, дизел, газьол, нафта и малко бензин и керосин.

Отделно Юшков изтъква проблема с мазута, който се получава при преработката, но Русия практически не го консумира, а основно го изнася.

„Ако мазутът няма къде да отиде, тогава рафинирането на петрол за вътрешния пазар може да бъде намалено. В резултат на това може да има дефицит на вътрешния пазар на дизел и бензин. Съмнявам се, че това ще бъде допуснато, но такива моменти трябва да се вземат предвид “, казва Юшков. Или ще се намерят нови пазари за мазут, или властите ще позволят премахване на глобите за изгаряне на мазут в централите, тоест ще започнем да се отопляваме с мазут вместо с газ и въглища. „Лукойл“ направи такова предложение през пролетта на 2022 г.

Няма да е възможно бързо да се коригира слабо развитата петролна и газова и транспортна инфраструктура в азиатската посока. Проблемът може да бъде решен в рамките на няколко години, но това ще изисква много солидни държавни инвестиции, измервани в трилиони рубли, казва Деев.

Всъщност за необходимостта от изграждането на втори БАМ и Транссибирска железница се говори отдавна и има планове за разширяване на тясното място. „Правителството вече е формирало пакет от действия за разширяване на капацитета на Източния полигон, сега този процес просто трябва да се ускори. Сред другите варианти е увеличаване на обема на товарните превози по Северния морски път“, казва Чернов.

„Мисля, че проблемът ще бъде решен по този начин: те ще наемат достатъчен брой танкери, които ще превозват петролни продукти. И обемът на транзита през БАМ и Транссибирската железница ще се върне към обичайната си норма. Защото ще може да се изнасят петролни продукти по море. Но това ще отнеме около шест месеца“, казва Юшков.

Масовите доставки на петролни продукти от Ленинградска област по Северния морски път според него са по-скоро въпрос на бъдещето, докато е по-лесно и по-рентабилно да се изнасят през Суецкия канал за Азия. „Съмнявам се, че екзотичен маршрут като Северния морски път ще ни спаси. Други сухопътни маршрути, например на юг, също са дългосрочни проекти, които изискват много пари и време. По-лесно е да се строят нови БАМ и Транссибирска железница, това е по-универсален и по-кратък маршрут“, заключва Юшков.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?