/Поглед.инфо/ 21 февруари 2023 г. се очаква в Русия с тревожно чувство. На този ден трябва да се състои традиционното послание на руския президент Владимир Путин до Федералното събрание. От което, съдейки по нажежеността на страстите, очакват извънредни и определено съдбоносни за страната - едва ли само нашата - решения.

Това събитие е предшествано от няколко събития едновременно, което позволява на теоретици на конспирация и анализатори от всякакъв вид (от диванни до истински) да зградят различни версии на предстоящите събития.

Първо, на 17 февруари, седмица преди час X, президентът на Беларус Александър Лукашенко отлетя за Москва. Известно е, че преговорите на лидерите на съюзната държава протичаха предимно при закрити врати. Журналистите бяха помолени да се задоволят с оскъдно съобщение на официалния дневен ред и кратки икономически резултати от сътрудничеството между двете страни.

Второ, малко преди на съобщението Путин проведе срещи с всички лидери на фракциите в Думата (по-рано това не се практикуваше), а двете камари на Федералното събрание внезапно отложиха заседанието за следващия ден след посланието - 22 февруари. На широката общественост обаче бяха дадени няколко правдоподобни обяснения под формата на необходимостта от разглеждане на спешни въпроси за социални мерки за участниците в СВО, предстоящи празници и прочее.

Трето, президентът на Абхазия Аслан Бжания пристигна на официално посещение в Москва, а на 22 февруари там се очаква ръководителят на Южна Осетия Алан Гаглоев.

СССР 2.0?

Всички горепосочени обстоятелства породиха слухове за бъдещото разрастване на Русия с нови територии - Беларус, Абхазия и Южна Осетия. В олекотения вариант се допуска влизането на бившите грузински територии във вече съществуващата Съюзна държава със задълбочаване на интеграцията на Русия и Беларус.

В политическия сегмент на “Телеграм” дори се появи идеята, че подобен сценарий е предназначен да "компенсира кризата на СВО чрез ускореното поглъщане на Абхазия и Южна Осетия. И дори при определени обстоятелства - чрез притискане на Беларус".

Но колко жизнеспособна е такава версия?

Припомняме, че Владимир Путин многократно е казвал, че не е необходимо да се пресъздава СССР. Неговата позиция по този въпрос беше много ясно формулирана от прессекретаря Дмитрий Песков: “Който не съжалява за загубата на Съветския съюз, няма сърце, а който иска да го възстанови, няма мозък.”

Лукашенко също няма желание да пожертва суверенитета на Беларус в замяна на "благини" от евентуално сливане. Форматът на съюзната държава, в който Минск има много икономически преференции под формата на пазари на продажби, технологична подкрепа и огромни отстъпки за енергийни ресурси, но в същото време е политически автономен, устройва ръководителя на републиката напълно.

Що се отнася до Абхазия, Сухуми, представляван от секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шамба, също не остави място за двойно тълкуване: “Конституцията на Абхазия не позволява да се обсъжда въпросът за отказ от суверенитет и присъединяване към друга държава.”

Южна Осетия, за разлика от Абхазия, иска да стане част от Русия. Моментът за вземане на решения все още не е дошъл.

Има мнение, че ако сценарият за интеграция между Абхазия и Южна Осетия се реализира, освен недоволството на Грузия, външният натиск върху страната ще се увеличи многократно. А за Москва в този момент това е неизгодно и ненужно.

С една дума, идеята за такъв ретро-римейк с пълното поглъщане на трите държави изглежда едновременно привлекателна и малко вероятна, въпреки календарно-историческата символика, идеално подходяща за фона. На 21 февруари се навършват 410 години от възцаряването на Михаил Фьодорович Романов. Това събитие през 1613 г. бележи началото на 300-годишното управление на династията, при което Русия придобива статут на велика империя.

Какви са алтернативите?

Нека направим резервация веднага, че такива теми като втората вълна на мобилизация, промяна на статута на СВО, края на специалната операция и така нататък, които толкова харесват политическите спекуланти, едва ли ще бъдат повдигнати. Дори само защото след подобни изявления провеждането на голям митинг-концерт би изглеждало странно.

С голяма степен на вероятност посланието на президента ще има концептуален характер и ще заложи устойчив вектор за създаване на международна реалност с нов баланс на силите, в която Русия и Компания ще играят, ако не първа цигулка, то една от основните партии в световния оркестър.

Версията за денонсирането на Беловежките споразумения като юридически невалидни проблесна по аналитичните канали. Ами ако?...

Да пофантазираме:

Първо, това би било най-малкото причината да получат ударна доза ендорфини за мнозинството от жителите на Русия и Беларус, за които разпадането на Съюза е силно свързано с чудовищно предателство и смъртна присъда за голяма и силна държава.

Второ, подобна стъпка - заедно с подписването на нов съюзен договор и покана с открита дата - би помогнала за укрепване на позицията на Русия като център на сила на международната арена.

Трето, решението изглежда съвсем логично след анексирането на Крим и началото на СВО, които сами по себе си бяха сериозни предизвикателства пред западния световен ред.

Припомняме, че решението за денонсиране на Беловежките споразумения беше прието от Държавната дума през март 1996 г., но след това предизвика голям фурор в "прясно суверенните" републики, а в обществото беше възприето като чиста проба популизъм.

Ами Беларус?

На неотдавнашна среща с генералния секретар на ОДКС Лукашенко даде да се разбере, че в настоящата политическа реалност страните-членки на организацията няма да могат да стоят настрани. Затова е дошъл моментът да заемат конкретна страна (да се чете – Съюзна държава) и да изберат политически полюс.

Беларус, подобно на други страни - фрагменти от Съюза, няма причина да се тревожи за загубата на суверенитет, тъй като вече споменатата резолюция на Държавната дума ясно посочва, че Москва признава резултатите от референдумите за независимост, проведени в републиките през 1991 г.

Освен това Лукашенко активно изгражда политически и икономически мостове с Китай, Иран, Африка и Близкия изток.

Заключение?

По този начин усилията на Русия с подкрепата на Беларус могат да доведат до процеса на създаване на мощен съюз от държави, който ще унищожи Бретън-Уудската система на западно господство с последващото формиране на многополюсен справедлив свят, за което лидерите на Съюзната държава многократно са говорили на глас.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?