/Поглед.инфо/ След публикуването на скорошната ми статия („Московский комсомолец“ от 31 януари) бях буквално погребан под отговорите (приятелски и не толкова) с изискването да отговоря на въпроса какво да правим по-нататък? Някои читатели уточняват: как да се намалят рисковете от пряк сблъсък с НАТО, какво трябва да се направи, освен, разбира се, победа на полетата на Украйна? Трябваше да се съобразя и да отговоря. Ще добавя: необходимо е и намаляване на последиците от световната икономическа криза.
Основният ресурс е вътре, в нашия манталитет и обществено-държавно устройство. Както вече беше доказано, с нагласата всичко е по-добро от очакваното.
За правилен отговор е необходимо да се оцени и изминатият път за укрепване на суверенната руска държавност. Да, наистина мюнхенската реч на президента през 2007 г. беше повратна точка. Но началото е поставено по-рано, през 2003 г.
Преди 20 години беше публикуван докладът на Съвета по национална стратегия „Държава и олигархия“. Тогава Путин, през май 2003 г., на годишната си пресконференция, в отговор на въпрос какво се е случило след публикуването на доклада, ясно посочи обрат за равноотдалечеността на бизнес. Тогава, в хода на ожесточена борба, беше сложен край на диктата на олигарсите, които по съвсем очевидни причини подкрепиха курса към глобализация и интеграция в общия Запад. Последва остра реакция на Запада, което наложи преосмисляне на досегашната стратегия.
Днес се помнят подробности. Но трябва ясно да се разбере, че по това време евроатлантическите окови бяха сериозно отслабени и се създадоха политически и икономически предпоставки за „мюнхенския обрат“. В резултат на това национализацията на елитите става предпоставка за завой към суверенно развитие.
Доказателство от противното е пълномащабен експеримент, създаден в Украйна. Сменящото се ръководство беше единодушно: не може да се противопостави на олигарсите, трябва по някакъв начин да се маневрира и да се преговаря. Е, помогнаха ли олигарсите за изграждането на незалежная? Техният серпентариум, лишен от стратегическа визия и национална отговорност, съсипа и държавата, и собственото им богатство.
Войната има важно свойство - тя изгаря цялата витрина, разкрива качеството на държавата и обществото. Днес виждаме доста задоволителни резултати от досегашното ни развитие. И държавата, и обществото издържат достойно изпитанието.
Промените във военно-промишления комплекс вече са видими. Взема се предвид бойната практика. Цялата работа се възстановява до крайния резултат - оръжия, които доказват своята ефективност на бойното поле.
Днес виждаме как се промени целият механизъм на управление. Прави впечатление бързината и прагматизмът на решенията, взети от правителството и отделните ведомства. Нищо чудно, че показателите за удовлетвореност на бизнеса от взаимодействието с властите поставят исторически рекорди.
Но за да може качеството на държавния механизъм да разсее илюзиите на тези, които залагат на вътрешния ни крах, трябва още работа. Необходимо е, използвайки опита на военно-промишления комплекс, да се ориентира цялата държавна машина към крайния резултат.
Не са необходими илюзии. Винаги и навсякъде, както и у нас, бюрократичната машина иска по някакъв начин да се отърве от отговорност за крайните резултати. И тя беше добра в това. Целенасоченото планиране без строги изисквания за качество често се изражда в имитация с ниско съдържание.
Достатъчно е да погледнем ведомствените бюджетни програми, които обаче са в разрез с реалната, често доста добра управленска практика. Дори документите за стратегическо планиране не действат като ясна насока за конкретни решения, които трябва да се вземат.
Днес е назряла важна стъпка напред: подобряване на качеството на публичната администрация, нейната междуведомствена интеграция и практическа насоченост. Би било погрешно тази стъпка да се отложи до края на СВО.
Вероятно би било разумно Държавният съвет или специална президентска комисия да започнат да изготвят много конкретна програма за подобряване на ефективността на държавната администрация, фокусирана върху крайните резултати. Нарастването на ефективността, използването на нашия огромен потенциал е студен душ за враговете.
Тук е необходим на първо място импулс за иновативно развитие. Големият принос на иновациите в развитието е надежден показател за качеството на управлението. В крайна сметка иновациите не са доклади и патенти, а оръжия, тествани на бойното поле и конкурентни продукти.
Иновациите днес също са важни, защото убеждават младите хора, където винаги има много съмняващи се, че Русия също има много шансове за успех пред тях.
Друга закъсняла стъпка е по-голямото разчитане на развитието на страната на едно променено, по-активно и отговорно общество. Споменаването на Доклада на СНС изобщо не е за напомняне за приноса на автора, а за оценка на гражданския импулс.
Важен урок: успешните обрати в развитието са резултат от силен съюз между държавата и обществото. Така беше на всички етапи в историята на Русия, от преодоляването на Смутното време до Северния военен окръг.
Съответно без взаимно разбирателство и взаимодействие между държавата и активно и отговорно гражданско общество е неизбежно тяхното взаимно отхвърляне и възникването на огнища на социално-политическо напрежение. Едно от техните проявления вече е възраждането на надеждите на нашите врагове и стимулът за разрастване на конфронтацията.
В диалога ключовият въпрос е взаимното доверие. И двете страни в диалога трябва да се чуват и разбират по-добре.
Има и друг съществен фактор. Ветераните, които лично са видели неизправностите на военната машина и цивилните структури, започват да се връщат от СВО. Гражданските активисти, които подкрепиха СВО, натрупаха много опит.
Тук е натрупан критичен потенциал, подплатен с твърдото убеждение, че те трябва да бъдат чути. Едва ли е възможно да се игнорира тяхното убеждение. Редно е да си припомним, меко казано, поуката от нееднозначната социална интеграция на афганците (сражавалите се в Афганистан 1980-те, ред).
Днес има предложения ветераните от СВО да бъдат включени в партийните избирателни листи. Някой вероятно заслужават. Но това едва ли ще стане норма. За политическия живот са необходими съвсем други качества, отколкото за военните действия.
Но в структурите на гражданското общество техният морален потенциал, активност, готовност да отстояват принципите, за които са се борили, са просто необходими. Но въпреки цялата си военна дисциплина, воините едва ли ще се съгласят да бъдат послушни изпълнители на решения, които смятат за несправедливи.
Като цяло са налице необходими и достатъчни условия за активно участие на гражданското общество в подобряване ефективността на публично-държавната система.
За да направите това, е необходимо да коригирате стила: не да командвате, а заедно да търсите и реализирате полезни проекти. Честно казано, трябва да се каже, че по този път е минало много. Но рецидивите, като муха в мехлема, силно развалят всичко.
Нашите бивши партньори обичат да заклеймяват авторитаризма на сегашния режим, но няма нищо сравнимо с нашата система за обществен контрол в която и да е евроатлантическа страна. Да, разбира се, само политическата воля на президента, който всъщност демонстрира доверие в гражданското общество, отхвърли съмненията на бюрократите и скептиците, които казаха: „Е, какъв обществен контрол ви трябва?!”
Познавам от първа ръка ситуацията с обществения контрол от момента на зараждането на една идея до резултатите от практическото й приложение. Мога да кажа, че днес има много възможности за тези, които са готови на принципна и градивна гражданска ангажираност да служат на родината си.
Основен недостатък на системата е липсата на надеждни механизми за изпълнение на нейните препоръки. Да, и с принципите на много членове на обществените съвети има проблем. Поради това се намалява ефективността и възникват идеи, че общественият контрол е просто имитация.
При новите условия явно си струва да се извърши, както се казва, надграждане на системата за обществен контрол. В рамките на системата са необходими механизми за самоочистване на структурите от тези, които принципно и отговорно не са готови да защитават обществените интереси.
Необходимо е също така да се осигури ефективно взаимодействие с надзорните органи, с основната институция за защита на правата и правовата държава, с Главната прокуратура. Това е казано много пъти, но нещата, както се казва, все още са там.
Основното тук е не само подобряването на качеството на управление, но и убедеността на мнозинството в силен съюз между държавата и обществото, което твърдо подкрепя Донбаския консенсус. Това е пряк отговор на общественото търсене на моралното измерение на нашето развитие.
Това според мен са двете основни брънки по пътя към общия ни успех.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?