/Поглед.инфо/ Сходността между мирогледа и действията на съвременните либерали и фашистите от 30-те и 40-те години на ХХ в течение на продължаващото вече 30 години национално предателство шокира мнозина. Лютата ненавист към руснаците (многократно, открито и абсолютно изказвана от „порядъчни хора с добри ръце“ в руските медии), неприемливата враждебност към руската държавност като такава, социално-икономическите практики, напомнящи  а понякога и задминаващи хитлеровия план „Ост“ по отношение на славяни и прочее „подхора“ станаха очевидни дълго преди почти пълната подкрепа на най-рафинираните руски либерали към най-пещерните бандеровци.

За хората, които завинаги заседнали във времената на Волтер (или за жертвите на образователната реформа, черпещи знания за света от „Уикипедия“ и разказите на либералните журналисти, наистина планираха население на Русия, равно на осем милиона души) този парадокс се оказва неразрешим.

Всъщност, как могат Гайдар и Чубайс, дошли от добри и интелигентни семейства, слушащи Окуджава, да проведат „преобразования“, чиито демографски последствия могат в най-добрия случай да се съпоставят с последствията от нашествието на Хитлер.

Как може синът на съветския офицер Кудрин да изпрати трилиони рубли на руската държава за развитието на нейните стратегически конкуренти във времена, когато в Русия с почти официалната диагноза „недостиг на бюджетни средства“ масово са умирали (и продължават да умират) деца.

Как може извършилия юридическия факултет на Петербургския университет Медведев, редом с многото му благи глупости като „отлят в гранит“ и безспорното „свободата е по-добра от несвободата“, да достигне до мисълта за човекоятното повишаване на пенсионната възраст, обезсмисляща и пенсионните вноски, и самата пенсия.

За отговора на тези въпроси е достатъчно да осъзнаем, че от времената на Волтер с неговата апология на свободата на личността, либерализмът е изминал дълъг път и още от времето на Керенски (да не говорим за Березовски и Вашингтонския консенсус) изхожда не от правата и отговорностите на индивида, а от категоричното задължение на държавата да не служи на своя народ, а на глобалния монополистичен капитал – преимуществено финансовите спекуланти.

Логиката на прехода е желязна: обикновеният, редови човек не може да понесе теглото на личната свобода и е склонен да я делегира някому, а най-свободната, не обременяваща с отговорност пред когото и да е било сила на света са глобалните спекуланти. Затова, ако по времето на Волтер източник на свободата е отделната развита личност, то сега заради  развитието на технологията и усложняването на световната икономика това е същата личност, но вече притежаваща ресурсите на глобалните спекулативни монополи и управляваща света, опираща се на тяхната мощ.

Затова светът трябва да принадлежи на нея и на другите свободни личности, обслужващи интересите на свободата, тоест нейните собствени интереси, а всички останали, които не желаят да се освобождават, тоест да служат на глобалните спекуланти и опитващи се припечелват не на разрушенията (каквито тези спекулации всъщност са), а на съзиданието, са изостанали роби, които не трябва да се допускат до властта и трябва да се експлоатират до пълно унищожение.

Разбира се, това е опростена и хипотетична логика, но именно части от нея чуваме от устните на  устните на спокойните и затова все по-често говорещи либерални „господари на дискурса“.

Хитлеровите фашисти унищожават хората по национален признак, а либералите по социален, затова и либерализмът може да се разглежда като социален фашизъм.

Разбира се, трябва да имаме предвид и различните епохи.

Фашизмът е породен в индустриалната епоха, когато големите корпорации се срастват с държавата в единен държавно-монополистичен юмрук за участие в международната конкуренция, която тогава е преди всичко междудържавна. Обективно обусловеното с желязна логика повишаване на ефективността на уедрения капитал води до масово унищожаване на малката буржоазия, протестът на която  е опасен за държавата.

Фашизмът е начин да се помирят масово разоряващите се лавкаджии и фермери с безрадостната им съдба с помощта на илюзията за принадлежност към избрана раса или народ и възнаграждение за сметка на прекия грабеж на завоюваните страни.

Либерализмът решава същата задача днес – по отношение на разоряващата се в резултат на разпространението на свръхефективните информационни технологии „средна класа“ от миналата,  информационна епоха. Той убеждава превръщащите се в безправен и нямащ бъдеще прекариат в неговата абсолютна изключителност, но вече не заради принадлежността му към „избраната нация“, а към „избрания тип съзнание“: предвид наличието на „креативност“ , „иновативност“ и „способност за приспособяване“ и прочее политкоректни синоними на самовлюбеност и инфантилизъм.

Днешната конкуренция се води преди всичко между глобалните бизнес и всеки, който се опитва да запази независимостта на народите от него. Затова либералите се насъскват от глобалните спекуланти не срещу „расово чуждите“ славяни, евреи и цигани, а на тези, които се опитват да се съпротивяват, но при това са най-слаби – и съответно създаващи впечатление че на „тлъстичък залък“ за завземане и разграбване с бързо превръщане в аналог на Украйна и Хаити. От времето на горбачовската катастрофа това са Русия и руснаците, което и обяснява животинската русофобия на повечето съвременни либерали.

От социално-политическа гледна точка фашизмът и либерализмът решават по такъв начин една и съща задача (просто в различни епохи и при различни условия): да се осигури лоялност на разоряваната от капитала част на обществото и превръщането ѝ в ударна сила на този капитал.

Сходността на функциите поражда и сходство на начина на действие и последствията за техните жертви, сред които отново се оказва Русия.

Засега ние не осъзнаваме коренната трансформация на либерализма, случваща се вече столетия и не си позволяваме да видим неговата абсолютна, люта, непримирима и при това обективно обусловена от цялата му съвременна историческа функция враждебност към руската цивилизация и руска култура и затова оставаме безпомощни и безгласни заложници на все новите вивисектори в либералните правителства и в Руската централна банка

Освен това дотогава няма да можем да се обърнем към развитие - защото по инерция ще търсим съвети и напътствие от същите либерали, които не приемат идеята за развитие на Русия - просто защото властващият или глобалният спекулативен бизнес може да печели пари, като граби нашата страна много повече отколкото, ако я гради.

Времето на либералите в световната история приключва: както и всеки паразит, финансовите спекуланти изтощават организма, на който паразитират, отслабват с него и стават жертва на неговите здрави сили, в чиято роля пристъпват най-разнообразни патриоти, достигащи до властта или засега крепнещи на най-неочаквани места.

Руските либерали се опитват да спрат времето, организирайки нови човекоядни либерални реформи и обезкървявайки Русия и вкарвайки я в нови Смутни времена, да я лишат от способност за саморазвитие. Ако успеят, ще изпаднем от историята и ще бъдем напълно контролирани от глобалните спекуланти също като Либия и Ирак.

Както показва успехът на провокациите като нямащата никакви реални причини и оправдание повишаване на пенсионната възраст и либерални реформи вече на новото правителство на Медведев, а и самото укрепване на позициите на либералите във властта, това развитие на събитията е повече от вероятно.

Превод: Поглед.инфо