/Поглед.инфо/ Либералният чиновник не просто не е длъжен да бъде експерт в своята област, това просто е противопоказано за него.

Всички герои в тази статия са фиктивни, съвпадението на имена и събития е случайно и не може да бъде основа за практически изводи.

Защо избрах Юдаева? Работата е, че тя е невероятен персонаж, чиято глупост е поразителна не само за онези, които са в нейния политически екип (близък до другарите на МВФ), но и за тези, които не влизат в този екип. Вече съм разказвал, че преди много години, когато тя едва започваше кариерното си изкачване в руското правителство, няколко души от ВШИ/РЕШ които винаги са били в чисто експертни среди и не са много запознати с тънкостите на апаратните и властови игри, ми зададоха въпроса: “ Защо Юдаева, тя е пълна глупачка! ”

Ксения Юдаева

Наистина искрено отговарях на тези откровения с цитат: „Обърнете внимание, не съм го казвал аз!“, след което давах обяснение, което беше достатъчно ясно за неопитен човек. Което се състоеше във факта, че Юдаева има връзки във МВФ, а интелектуалното ѝ ниво не ѝ дава възможност да притиска шефа си, който беше Набиулина. Която, разбира се, не е изключителен интелектуалец, но въпреки това не е глупачка и затова е напълно в състояние да разбере удобството на такова съседство.

Тук трябва да добавя това, което не съм обяснил. Факт е, че самата Набиулина не е специалист нито в макроикономиката, нито в паричното обращение. Тя е типичен представител на либералния управленски елит, който е изграден на няколко принципа.

Първият е, че либералният служител не носи никаква отговорност за всичките си дейности, с изключение на груби нарушения на официални инструкции, написани от самия него (е, или от хора като него). Които са съставени максимално уклончиво и неспецифично.

Вторият е, че първото правило има изключение, а именно лична отговорност към тези, които я поставят на поста. Обърнете внимание, че от гледна точка и на Набиулина, и на Юдаева, МВФ е техният работодател, а не руската държава изобщо или дори Путин. Ето психологията (те вече с радост чукаха токчета по коридорите на МВФ и Федералния резерв, когато Путин беше ангажиран с някаква малка работа в руската провинция) и разбиране за същността на назначението ѝ (Путин не постави чекист на поста шеф на Централната банка, а избра от няколко варианта, предложени именно от МВФ) и пълното отсъствие на каквото и да е наказание за пълното пренебрегване на Конституцията на Руската федерация.

Всички помним как през 2015 г. рублата зае последно място в класацията на световните валути по отношение на стабилността, няма да забравим девалвацията от декември 2014 г., извършена по директното ръководство на МВФ (на уебсайта на МВФ имаше „препоръка“ на паричните власти на развиващите се страни да обезценят валутите си. Поставяме, кавички, защото тези препоръки бяха напълно приложени от всички), както и медалът „най-добър ръководител на Централна банка“, който Набиулина окичи на гърдите си, защото падането на нашата валута беше едно от най-силните в света. Между другото, от икономиката ни бяха изтеглени 200 милиарда долара.

Трето, като следствие от първото и второто. Либералният чиновник не просто не е длъжен да бъде експерт в своята област, това е просто противопоказано за него. Тъй като специалистът винаги има собствено мнение и това мнение може да е противоположно на мнението на човека, който този служител счита за свой „господар“, както е писано в книгата ми „Стълбица към небето“. Между другото, аз самият попаднах на това, когато попаднах в Министерството на икономиката (в същия ден и в същия отдел като Набиулина, между другото) през 1994 година. Те поискаха от мен способността да говоря красиво и логично, но не ме назначиха там, където моите знания със сигурност можеха да свършат работа (тоест в макроикономиката), а в парично-кредитната сфера, където аз, според либералите, контролиращи министерството, не бях специалист.

И щом го разбрах, ми стана ясно, че имам избор: или увеличавам благосъстоянието си, като разрушавам страната си, или започвам война срещу либералите. Изборът беше направен и предопредели цялата ми съдба. Но за повечето привърженици на политическия либерализъм такъв избор не си струва, защото тяхното лично благополучие винаги е на първо място. И в съответствие с третото правило се научават да произнасят уверено професионалните термини, да цитират цели страници учебници и да не казват нищо.

И всички официални инструкции на властите (навярно Путин е порицал Набиулина за девалвацията, тъй като тя увеличава цените в магазините за хората, което не е добре в навечерието на гласуването за Конституцията) просто се спускат надолу. От Набиулина, нейните заместници, от онези до началниците на отдели, от тези, които са дори по-ниско, докато някой не напише официален отговор на ниво главни специалисти, което след това ще бъде обявено в ефира на основните телевизионни канали от същата Юдаева. Защото Набиулина направи политическа грешка и изчезна от полезрението в критичните моменти.

И тук е именно основната сила и основната слабост на Юдаева. Факт е, че тя знае много добре да цитира страници от учебници. Проблемът е, че в критична ситуация тя ще цитира учебници по същия начин, както на лекция в ВШИ или РШИ. И хората, които си поставят конкретни задачи за това, и хората, чиято работа, бизнес и спестявания се сриват, за които идва един от най-острите моменти в живота им, веднага виждат, че това е, меко казано, недостатъчно. В това, между другото, се проявява разликата ѝ от Набиулина. Последната знае, че няма какво да каже и осъзнава, че сега цитирането няма да свърши работа. Но Юдаева не се интересува, тя изобщо не разбира какви претенции могат да ѝ предявят, ако информира събеседниците си за най-новия писък на „икономическата мисъл“.

Няма да се изненадам, ако тя искрено се оплаква в личен разговор с приятелките си от държавните служители, от президентската администрация, лично от Путин, за тяхната глупост и неразбиране колко важни и интересни неща говори тя. Тя искрено не разбира, че глупостите, които тя дърдори, може да не представляват интерес за никого, тъй като това са наистина най-новите версии и най-съкровените и важни разкрития на най-забележителните „икономически мислители“. В този смисъл тя прилича на храбрия войник Швейк, единствената разлика е, че той се преструва на идиот, за да не стане жертва на бюрократичната машина, а Юдаева мисли и се държи напълно искрено.

Попаднах на такива герои, които при вида на професорите от Харвард започнаха да ходят на пръсти и с цялата си сериозност ми казаха, че ще разказват на внуците си как са разменили две думи с тях. Между другото, когато срещнах Неш в Астана, преводачката ме помоли да поискам от Неш разрешение да я снимам с него. Неш се засмя и каза, че дори можем да го докоснем и хвана момичето за ръката. Но Неш е истински гений. А либералните чиновници, които са готови да оближат задника на всеки дебил, който стои над тях на либералната стълбицата, не причиняват нищо друго освен диво дразнене.

Но не е нужно да очаквате нещо друго от тях, защото те търсят онези, които ще ги назначават на високи постове. И през 90-те - 2000-те те бяха лесно открити. Което ни позволи да формираме официалния слой, който имаме днес у нас. Трябва да се отбележи, че „хората, които гледат” от различни финансови и индустриални групи, принадлежат към една и съща категория, те просто имат „господари” не извън страната, а вътре в нея, само че нямат нищо общо с държавата. Повечето от тях все пак не са стигали до това изключителното ниво, което демонстрира Юдаева.

Те, по силата на все още съветско образование и вероятно на определената руска традиция, наистина са учили нещо там, опитват се да измислят нещо ... И това е тяхната сериозна грешка, защото те могат да се изплъзнат и да се покажат в някакъв момент че знаят малко повече, отколкото изглежда безопасно за властите. И в този смисъл Ксения Юдаева, разбира се, е идеал, недостижим за мнозина. Но! Ако либералните реформи бяха продължили, тогава почти всички служители биха били много близо до този идеал.

Работата е, че ситуацията в страната принуди политическото ръководство да започне да си поставя цели. И тук се оказва, че политическите либерали не могат да решат тези проблеми (Юдаева дори не може да ги разбере). И тази ситуация може би ще ни позволи да се отдалечим от идеала, който ни е представен под формата на Ксения Валентиновна.

Превод: В. Сергеев

Източник: Завтра.ру

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели