/Поглед.инфо/ Позиция на Сергей Миронов, Председател на политическа партия
"Справедлива Русия", Ръководител на фракцията "Справедлива Русия" в Държавната Дума на Руската федерация, във връзка с писмото на Румен Петков, главен редактор на сайта Поглед.инфо, до Владимир Путин.
Позицията публикуваме на български и руски език.

На фона на циничната антируска истерия, която се подсилва днес в страните на Запада, според мен нашето особено внимание заслужава мъжествения стремеж на много чуждестранни приятели на Русия, въпреки всичко, твърдо и открито да заявяват поддръжката си за нашата страна и да довеждат до знанието на своите съграждани словото на Истината за нея. В последно време в моята поща все по-често се появяват писма на обществени дейци и журналисти от различни страни, които, от една страна, изразяват голяма симпатия към нас, гражданите на Русия, а от друга – разказват за това, как според силите си се стремят да влияят върху общественото мнение на своите страни в наша полза, какви акции провеждат, с какви проблеми се сблъскват. Бих искал да запозная читателите на моя блог с откъси от две такива писма

Ето, например, какво написа в своето обръщение българският журналист, главен редактор на сайта “Поглед.инфо“ Румен Петков:

„Ето вече 25 години промиват мозъците на българите за това, че Русия е враг, но социологическите изследвания показват, че само 3% от българите смятат Русия за заплаха, докато около 85% говорят за необходимостта от дружба с нея. Въпреки че проамериканската пропаганда щедро се заплаща, по-голямата част от нашия народ не й вярва. Из цяла България се проведоха демонстрации на протест против политиката на антируски санкции от страна на Запада. Повечето българи осъзнават, че Русия не е агресор, че Русия се защитава. И колкото и да съскат нашите „грантови интелектуалци“, любовта към Вашата страна е записана в нашия генетически код.

Ние се стараем да направим нашия сайт такова средство за масова информация, което да говори истината за днешните събития, помагайки на хората да не се заблуждават от подлостите на „хибридната война“. Наричат ни „путинисти“, „предатели“, „рубладжии“. Но ние стоим на страната на истината. И няма да изкривим душата си! Няма да се огънем в мразовитата буря на разделения свят!“

Ето едно забележително писмо! Предполагам, че е ясно колко смелост и вяра в правотата на своето дело се изисква, за да заемаш подобна позиция, въпреки заплахите и натиска. Убеден съм: ние трябва да оценим това по достойнство. Но също трябва внимателно да се вслушваме в онова, с което се обръщат към нас такива хора като Румен Петков. А получава се така, че те също имат определени въпроси към нас.

Ето какво още писа българският журналист:

„Болно ми е, когато виждам как по руската телевизия, в Интернет форумите, при анализите се развива тезата, че българите са неблагодарни хора и изобщо „предатели“. Иска ми се да кажа на онези, които се увличат от подобна риторика: не бъркайте нашия продажен управляващ елит с народа на България! Много ми се иска вие в Русия по-добре да разбирате и да имате предвид именно чувствата на нашия народ, неговите истински чувства!“

Е, какво ще кажете за това? Трябва да признаем правотата на нашия български приятел! Действително твърдостта на информационното противоборство, което е натрапено на руската страна от Запада, не може да оправдае някои любители на прекаляването, готови в силата на полемиката да хвърлят буци кал срещу цели народи, без да разбират, че по този начин не защитават интересите на Русия, а работят против тях – не само в същата тази България, но и в Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия, Испания, Австрия и т.н. живеят милиони обикновени хора, които продължават да симпатизират на Русия и нейните граждани.

В този смисъл искам да се позова на още едно писмо. Този път от Гърция. Авторът е Янис Котанидис, лидер на движението „За Русия!“, което обединява проруски настроените гърци. Удивителен човек! Въпреки заплахите и всевъзможните препятствия, той, заедно със съмишлениците си, открито поддържа политиката на Русия и нашия Президент В.В.Путин. Достойно е за уважение това, че получавайки разрешение от властите за провеждане на масова акция в град Солун, само три дни преди 9 май, те са успели да съберат хиляди хора за да отпразнуват достойно 70-тата годишнина от Великата Победа над фашизма и да отдадат почит към паметта на съветския войн-освободител.

Но ето какво писа не без обида Котанидис: „Ние изпратихме заснетия видеоматериал за нашата празнична акция до всички основни руски телевизионни канали. Уви, реакция нямаше. А от някои представители на средства за масова информация ние чухме, че тях, видите ли, подобна информация не ги интересува. И даже от страна на Министерството на съобщенията и масовите комуникации на Руската федерация на нашето запитване нямаше отговор. Как така?“

И действително – непонятна и недалновидна позиция! Не може с формален подход да отблъскваме от себе си искрените поддръжници на нашата страна. За нас е крайно важно днес да се стремим да използваме всички възможности за системна работа по противопоставянето на лъжите и дезинформацията за Русия, в това число и чрез създаване на ефективно взаимодействие с онези, които реално са наши съюзници. Ние трябва добре да ги познаваме всичките и нещо повече – да не се стесняваме да им помагаме. И политически, и морално, и,... разбира се, като им предоставим „зелена улица“ в нашите средства за масова информация.

Убеден съм, че тези въпроси са достойни да бъдат сериозно и самокритично анализирани на най-високо ниво. Трябва да разберем нюансите на този проблем и да внесем корекции. Ако искаме да постигнем успех в днешните информационни войни, нашата контра-пропагандистка дейност не трябва да бъде праволинейна, насочена само към отпор на врага. Важен и ефективен неин елемент може и трябва да стане опората върху нашите приятели и съюзници!

Превод: Магдалена Желязкова

 

Друзьям России - всемерную поддержку!

На фоне той циничной антироссийской истерии, которая нагнетается ныне в странах Запада, нашего особого внимания, на мой взгляд, заслуживает мужественное стремление многих зарубежных друзей России, несмотря ни на что, твердо и открыто заявлять о поддержке нашей страны и доносить до своих сограждан слово Правды о ней. В последнее время в моей почте все чаще появляются письма от общественных деятелей и журналистов из разных стран, которые, с одной стороны, - выражают большую симпатию нам, россиянам, а с другой, – рассказывают о том, как они в меру своих сил стремятся влиять на общественное мнение своих стран в нашу пользу, какие акции проводят, с какими проблемами сталкиваются. С выдержками из двух таких писем хотелось бы познакомить читателей моего блога.

Вот, к примеру, что написал в своем обращении болгарский журналист, главный редактор сайта «Поглед.инфо» Румен Петков:

«Вот уже 25 лет промывают мозги болгарам, что Россия – это враг, но социсследования показывают, что только 3% болгар считают Россию угрозой, в то время, как около 85% говорят о необходимости дружбы с ней. Несмотря на то, что проамериканская пропаганда щедро оплачивается, большая часть нашего народа не верит ей. По всей Болгарии прошли демонстрации протеста против политики антироссийских санкций Запада. Большинство болгар сознают: Россия – не агрессор, Россия – защищается. И как бы ни шипели наши «грантовые интеллектуалы», любовь к вашей стране записана в наш генетический код.

Мы стараемся делать из нашего сайта «Поглед.инфо» такое средство массовой информации, которое говорит правду о нынешних событиях, помогая людям не вводить себя в заблуждение подлостями «гибридной войны». Нас называют «путинистами», «предателями», «рублевками». Мы однако стоим на стороне правды. И душой не покривим! Не согнемся в морозной буре разделенного мира!».

Вот такое замечательное письмо! Я полагаю, понятно, сколько смелости и веры в правоту своего дела требуется, чтобы вопреки угрозам и давлению занимать подобную позицию. Убежден: мы должны это по достоинству ценить. Но надо также внимательно прислушиваться к тому, с чем обращаются такие люди, как Румен Петков, в наш адрес. А так уж получается, что к нам определенные вопросы у них тоже имеются.

Вот о чем еще написал болгарский журналист:

«Мне больно, когда сегодня я вижу, как на российском ТВ, в Интернет-форумах, в аналитике развивается тезис о том, что болгары, мол, неблагодарные люди и вообще – «предатели». Тем, кто увлекается такой риторикой, хочется сказать: не путайте нашу продажную правящую элиту с народом Болгарии! Очень хочется, чтобы у вас в России лучше понимали и учитывали именно чувства нашего народа, его настоящие чувства!».

​ Ну что на это скажешь? Следует признать правоту нашего болгарского друга! Действительно, жесткость того информационного противоборства, которое российской стороне навязано Западом, не может оправдывать некоторых любителей перехлестов, готовых в азарте полемики бросать комья грязи в целые народы, не понимая, что тем самым они не защищают интересы России, а работают против них. Нельзя всё и вся грести под одну гребенку, забывая о том, что, несмотря на антироссийскую политику правящих кругов стран Запада, во многих из них – не только в той же Болгарии, но и в Чехии, Словакии, Венгрии, Польше, Германии, Франции, Италии, Испании, Австрии и т.д. – живут миллионы простых людей, продолжающих симпатизировать России и россиянам.

​В этом плане хочется сослаться на еще одно письмо. На этот раз из Греции. Автор – Яннис Котанидис, лидер движения «За Россию!», объединяющего пророссийски настроенных греков. Удивительный человек! Несмотря на угрозы и всевозможные препятствия, он вместе с единомышленниками открыто поддерживает политику России и нашего Президента В.В.Путина. Достойно уважения, что, получив от властей разрешение на проведение массовой акции в г.Салоники, всего за 3 дня до 9 Мая, они сумели собрать тысячи людей, чтобы достойно отпраздновать 70-летие Великой Победы над фашизмом и отдать дань памяти советскому солдату-освободителю.

Но вот о чем не без обиды написал Котанидис: «Отснятые видеоматериалы о нашей праздничной акции мы разослали по всем основным российским телеканалам. Увы, реакции не последовало. А от некоторых представителей СМИ мы услышали, что, мол, их подобная информация не интересует. И даже из Министерства связи и массовых коммуникаций РФ на наш запрос не последовало ответа. Как же так?».

И действительно, непонятная и недальновидная позиция! Нельзя формальными подходами оттталкивать от себя искренних сторонников нашей страны. Нам крайне важно сегодня стремиться использовать любые возможности для системной работы по противостоянию лжи и дезинформации о России, в том числе путем налаживания эффективного взаимодействия с теми, кто реально является нашим союзником. Мы должны хорошо знать их всех и более того – не стесняться всячески помогать им. И политически, и морально, и,... конечно же, путем предоставления «зеленой улицы» в наших СМИ.

Убежден: эти вопросы достойны того, чтобы быть серьезно и самокритично проанализированными на самом высоком уровне. Надо разобраться в нюансах данной проблемы и внести коррективы. Если мы хотим добиваться успеха в нынешних информационных войнах наша контрпропагандистская деятельность не должна быть прямолинейной, нацеленной только на отпор врагам. Важным и эффективным элементом ее можно и нужно сделать опору на наших верных друзей и союзников!