/Поглед.инфо/ Онзи ден, ровейки се в стари записи, случайно попаднах на собствена мисъл, формулирана преди 15 години. Тя изглеждаше така: „В Русия няма елит. В Русия има много богати, влиятелни, известни и разпознаваеми хора. Но те не създадоха елит. Защото елитът не е богатство, не е влияние, не е слава, не е популярност. Елитът е единство от възможност и отговорност, въплътено в специално самосъзнание и подпечатано от специален кодекс на поведение, който отличава елита от тълпата. Руският "елит" е част от тълпата. В същото време далеч не винаги е най-добрата част от нея."
И живо си спомних онова „благословено“ време, когато същите тези незаменими „елити“ вече бяха формирани. Политическият „елит“ от губернатори и ръководители на национални републики, много от които ръководеха регионалните комитети, но успяха да се реорганизират. „Бизнес елит“ от крадците, които с кръв успяха да грабнат парче от умиращия Съветски съюз. Интелектуалният „елит“, който успя да се вкопчи в медийните ресурси. Творческият "елит", преминал през тигела на коледните корпоративни партита умело се научил да щипят от бюджета, създавайки посредствени филми.
В този момент всичко изглеждаше напълно безнадеждно. Онези, които се качиха със социални асансьори до върха на пирамидата, първо се погрижиха да прережат кабелите на тези асансьори. И асансьорите спряха да вдигат хора отдолу. Политическият бомонд беше марионетка, в нея се въртяха в кръг едни и същи хора. На сцената бяха същите, по телевизията същите, танцуващи, лудуващи по арените. Киноакадемиците си даваха всякакви "прякори", раздаваха наградите си.
Дори оптимистите не можеха да повярват, че ситуацията ще се промени. И когато започна изграждането на прословутия „вертикал на властта” и „равно разстояние между бизнеса и властта”, така или иначе никой не вярваше в промяната. Приеха, че това е просто разместване и вкарване на лични поклонници във властта. И дори когато животът по улиците започна да се променя, макар и не бързо, но очевидно, това не беше възможно веднага и не всеки успя да спре мърморенето, което беше станало обичайно. Мнозина все още се провалят.
Междувременно промените започнаха именно отгоре. Именно политическите елити първи започнаха да променят не само външността, но и метода на работа, отношението си към бизнеса, към поверената област. Разрушаването на съществуващия и установен ред винаги е сложно и включва болезнени метаморфози. Трудно е да свалиш кожата си, както каза Каа. А фактът, че тези промени идват постепенно, а не рязко, буди скептицизъм сред бързащите. Но Русия е минавала през революции. И слава Богу, че този път беше избран прогресивен еволюционен подход. Той не е толкова ефективен. Но аз лично предпочитам бавно да слизам от планината.
Не трябва да се забравя, че политическите промени недвусмислено предизвикаха конфликт с икономическия сектор, който изобщо не желаеше да „строи нова Русия“, отдавна свикнал да използва държавните ресурси за лично обогатяване. Обичайно ги наричаме олигарси. Да, и сега ги наричат. Въпреки че като цяло олигарсите тук се свиха, когато Ходорковски беше изпратен да шие ръкавици в затвора. Оттогава имаме богати хора, влиятелни служители, но няма такива, които биха си позволили да заявят, че влияят пряко върху политиката на държавата. Равно разстояние.
По-трудно се оказа с творческия елит. Но всичко се промени на 24 февруари миналата година. И видяхме как този "елит" се втурна към изхода, губейки чехли, разум и имоти. Дори най-разумните от тях, които внимателно криеха истинските си възгледи, бяха разкрити докрай. Какво можем да кажем за онези, които в миналото са говорили за страната ни през зъби? Те просто загубиха човешкия си облик в миг на око.
В същото време истинското лице на някои представители на големия бизнес стана очевидно дори за онези, които преди това са изпитали някаква илюзия. Бившите олигарси, натискайки рамене и викайки „Аз съм първият, вие не сте стояли тук“, надпреварвайки се един с друг, започнаха да признават своята вярност към западните господари, като не забравяха вярно да махат с опашка и да ги гледат в очите с надеждата да не им вземат парите. Наивници. „Ще гълтате прах“, както веднъж предупреди техният президент. Те не повярваха. Но напразно. Рим не плаща на предателите. Натупаха ги като дребни мошеници и публичните предателства не помогнаха.
И отново благодаря на СВО. Беше идеално решение. Никой не се съмнява за кого са тези хора. Видяхме, че не дай си боже - до смърт ще си бранят натрупаното. Само че натрупаното не е тук, а там. И ще ни предадат без миг колебание .
Тези „елити“ обичат да се сравняват с емигрантите, напуснали Русия след революцията. Като че ли най-добрите хора си тръгнаха тогава, те си отиват и сега. Извинете, но това е все едно да сравнявате Белковски с Бердяев, а Слепаков с Вертински. Руските офицери, които се оказват в изгнание след Гражданската война, отказват да се бият срещу Съветска Русия на страната на Хитлер. Генерал от кавалерията Пьотр Попов отхвърля германското предложение и е арестуван от Гестапо. Генерал-лейтенант Павел Кусонски остро осъди нападението на нацистите срещу СССР, беше заловен и пребит до смърт от нацистите. Можете ли да си представите нещо подобно от страна на руските новобогаташи, които изкупиха почти една трета от недвижимите имоти в Лондон? Аз не мога. По-скоро човек може да си ги представи в ролята на вождовете Краснов и Шкуро, които щастливо се завърнаха в Русия с оръжие на страната на немските "освободители". Само не забравяйте, че и двамата завършиха с примка на врата.
Днес думата "елит" започна да възвръща истинското си значение. И вече правим разлика между елит и "елит". Елитът не е този, който е отгоре, а този, който е по-добър. Кой е най-добрият. Най-отгоре може да е най-хитрият, най-пъргавият или най-подлият. Националният елит, каквато и да е политическата му ориентация, е насочен преди всичко към напредък в съответствие с националните интереси. И ако „елитът“, като съвкупност от хора с реално политическо, културно, икономическо и социално влияние, се занимава основно със собствените си частни, групови или кланови интереси, пренебрегвайки националните, то това не е елит, а клан. И да, не съм идеалист, разбирам, че всеки има лични интереси. Но някой знае как да съчетае личното с националното, а някой не.
И още едно важно наблюдение. След Великата отечествена война в страната настъпва странен, неочакван за Запада и донякъде нелогичен бърз подем в почти всички посоки. И в политиката, и в икономиката, и в изкуството, и в науката, и в други области на дейност. Почти пренапрегната в ожесточена битка, загубила десетки милиони хора, включително най-добрите, разрушената и обезкървена страна направи невероятното. Само си помислете - изстреляхме сателит в космоса 12 години след като последните изстрели заглъхнаха!
За това могат да се намерят много обяснения. Но най-важното, според мен, са фронтовите войници. Тъкмо те, дошли от бойните полета, погребали приятелите си, застанали над бездната и оцелели, видели нещо, което тези, които не са се били, не могат да видят. Те видяха и дадоха тласък на нов живот. Те дойдоха в цеховете и ръководството на завода, седнаха на кормилата на комбайни и самолети, излязоха в космоса и на сцената, направиха филми и участваха в тях, поеха контрола над страната в свои ръце.
И сега там, на югозапад, като бебе в кръв и сълзи, нещо ново и все още неразбираемо започна да се ражда отново. Там, в Мариупол, нашият прекрасен актьор Александър Михайлов вдигна тост за войниците с думите „Това не е Новоросия. Това е новата Русия! Там, по бойните полета, се ражда елит. Елит без кавички.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?