/Поглед.инфо/ Новите региони на Русия постепенно се възстановяват според нашето вече общо законодателство. Но повече права означават повече задължения. И така, онзи ден се появи информация за влизането на Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области в Южния военен окръг. Какво ще последва?

Федералните медии съобщиха за влизането на Донецка и Луганската народни републики, както и на Херсонска и Запорожка области в Южния военен окръг (ЮВО) на Русия. Редица издания публикуваха актуализирана карта с позоваване на Министерството на отбраната, където са посочени бъдещите граници на посочената територия. Южният военен окръг включва също Адигея, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария, Калмикия, Карачаево-Черкезия, Крим и Севастопол, Северна Осетия, Чечня, Краснодарски и Ставрополски край, Астраханска, Волгоградска и Ростовска области.

Малко преди Нова година генерал-полковник Сергей Кузовлев беше назначен за нов командир на Южния военен окръг, говорихме за това. От Министерството на отбраната засега няма официално потвърждение от тях за промяна на границите на ЮВО.

Обсъждаме как това може да се отрази на живота на нови региони с Дмитрий Дрозденко, главен редактор на интернет портала "Арсенал на Отечеството".

- Министерството на отбраната все още не е потвърдило официално тези промени. Но нека се престорим, че наистина се е случило. Какво от това? Това чисто формална процедура ли е или зад нея стоят някакви по-важни практически решения?

Д.Д.: Мисля, че това са системни промени. Референдумите, които се проведоха в освободените територии, показаха решението на хората, живеещи там. И тези решения бяха ратифицирани в съответствие с нашата Конституция, нашето законодателство. Регионите станаха част от Руската федерация. Съответно това води до поредица от събития в законодателната рамка както на регионите, така и на гражданите, живеещи там.

Същото е и с регистрацията на статута на бившите народни милиции на ЛНР и ДНР. Сега това не са милициите на републиките, а въоръжени части, които са (предполага се, тази информация все още не е официално потвърдена от Министерството на отбраната) влизат в състава на Южния военен окръг.

Всичко това придобива легитимност. И съответно води до следните последици. Бившите служители на Народната милиция придобиват правата и задълженията на военнослужещите на Руската федерация. Същото важи за абсолютно всички чиновници и цивилни лица. Всичко се привежда в съответствие с нашата Конституция, с нашето законодателство.

- Тоест това чисто процедурен процес, който рано или късно трябваше да се случи, ли е? И сега, очевидно, е пуснат и е в разгара си.

Д.Д.: Абсолютно. Защото живеем, може би, за съжаление, или може би, за щастие, в огромна бюрокрация, заровена в документи. Да започнеш нещо бързо, но да направиш всичко според правилата е доста бавно и тромаво. Защото по низходящия ред се изменят заповеди, укази. Тоест системата започва да работи. Без бюрокрация, за съжаление, се за никъде. Това е счетоводство, контрол. Но за жителите на новите региони това е добре. Защото това са и пенсии, и социално осигуряване, и медицинско обслужване.

Добре е и за военния персонал. Защото има ползи от участието във Въоръжените сили. Това са униформи, заплати, премии. Технология, в крайна сметка. Защото, когато бяха НМ на ЛНР и ДНР, тогава и оборудването, и много неща бяха прехвърлени, честно казано, според остатъчния принцип. Оцеляваха както можеха. Сега Министерството на отбраната е длъжно да ги доставя по стандартите, които са разписани в нормативните документи на ведомството.

Между другото, заплатите са също толкова важен въпрос. Ясно е, че бойците на Донецката и Луганската народни републики не воюват за пари. Но по-рано получаваха заплата от 15 хиляди рубли, след известно време 45 хиляди рубли. Това е допълнителна мотивация. През лятото станаха 175 хиляди. Това вече бяха невероятни пари. Сега 200-250 хиляди. Това е много важен момент. Защото военнослужещият трябва да разбере, че е осигурен с всичко необходимо и тилът му е защитен.

- Говорихте за положителните промени, които настъпват в резултат на тези процеси. Но споменахте и бюрокрацията. Нека разгледаме тази теза по-подробно. Какви негативни страни на бюрократичния процес виждате, как могат да бъдат избегнати?

Д.Д.: Негативната страна е, че трябва да се обикалят голям брой кабинети, да се изготвят голям брой книжа. За да получите сертификат, трябва да носите два или три други сертификата. Нашите държавни служби много успешно се справят с това. Дигитализацията на страната ни е на високо ниво. Сега много се решава чрез тази система.

- Бих казал непропорционално. Някъде всичко лети на напреднало ниво и дори заемаме водеща позиция в света за обществените услуги. А в други отдели, все още има хартийки, формуляри, които са отпечатани по времето на Съветския съюз.

Д.Д.: Един от тези отдели е службата за военна регистрация и вписване.

- Да

Д.Д.: Всички се сблъскахме с това, когато започна частичната мобилизация. Това показа огромна дупка във военната ни бюрокрация. И сега по тази дупка се работи интензивно. Не може всичко да е перфектно, идеалът по принцип не съществува. Тъй като няма абсолютно черен или абсолютно бял цвят.

- Съгласен съм. Но има очевидни неща, които трябва да се разберат. Не когато ситуацията вече е достигнала предела си и ще бъде невъзможно да се придвижим другаде, а да предвидим. Това е бюрократичният процес, за който говорите. Други отдели са разработили отлични решения и могат да покажат своята ефективност със собствен пример.

Д.Д.: Виждате ли, историята на човечеството казва, че в спокойни "дебели" години се излагат хора, които не бързат. Кризите винаги извеждат напред активни хора, готови да поемат отговорност.

Сега преминаваме от заседнала фаза, в една специфично гореща фаза на масова криза. Има преструктуриране. Колкото по-рано тези, които седят и не се движат никъде, разберат, че трябва да напуснат зоната си на комфорт, бързо да решават, толкова по-бързо ще се адаптираме към новата реалност. Говоря конкретно за вземащите решения. Но, както разбираме, има лица, вземащи решения на различни нива. Има на ниво министър, има на ниво чиновник, на заместник-началник на администрацията… Това се отнася за мнозина.

- Това е система преди всичко.

Д.Д.: Да. Хората, както виждаме, се адаптират много бързо и доста глобално. Може би помогна и фактът, че част от мръсната пяна взе и се изми от страната.

- Съгласен.

Д.Д.: Разбира се, хората, които, особено при частичната мобилизация, попаднаха в тази пяна, просто се страхуваха от неизвестното. Не разбираха случващото се.

- Но мнозина бяха осведомени.

Д.Д.: Да. Смешно е, че сега се връщат, включително и програмистите. Между другото, информационната система помогна за това. Има портал "Ще ви разкажем всичко." Тоест бързата информация е много важна. Особено в момент, когато сме под мощна мисловна и информационна атака. Най-страшното оръжие не е ядрено. Най-страшното оръжие е менталното.

- Несъмнено.

Д.Д.: Украйна е пример за това, както и десетките "цветни революции". Все пак трябва да се управлява - психически да се прекрои цялата държава за няколко години, условно за 10-12 години. Е, честно казано, технологията на англосаксонците е просто страхотна. За съжаление ние сме далече от тях. Но ние все пак се учим и се борим. Всеки трябва да изпълнява задълженията си, да работи. И всичко ще бъде наред.

Да, през 90-те, през 2000-те и дори през първата половина на 10-те години самата Русия не разбираше какво иска. Нямаше идеология. Не можехме да предложим на Украйна друг начин за развитие, освен икономическа интеграция. Но идеологията на „американската мечта“ беше добре развита. Тя се вкорени. И днес виждаме трагичния резултат от тяхната успешна работа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?