/Поглед.инфо/ Аркадий Волож, един от основателите на руския интернет гигант “Яндекс”, премахна Русия от биографията си. Сега той е „израелски бизнесмен, роден в Казахстан“. Ако това се прави за да се избегнат санкциите на Запада, то изглежда наивно, тъй като американските и европейските финансови детективи сигурно отдавна са изучавали жизнения път на този богат Пинокио и няма да му се получи да се измъкне с приказки, че няма общо с Русия.

Това мирише на неблагодарност, тъй като именно в Русия и за сметка на Русия този човек е спечелил основните си пари, а бизнесът в Израел и още повече в Казахстан никога нямаше да го направи това, което той стана.

Но може би е безсмислено да се обиждаме. Отдавна е известно, че капиталът няма отечество и ако човек обича парите толкова много, че може да спечели стотици милиони долари, тогава ще бъде голяма изненада да се намери любовта към родината в сърцето му. За да направи това, трябва да има много голямо сърце, като предреволюционните староверски търговци. Такива предприемачи съществуват и днес. Но, разбира се, ние нямаме право да искаме широта на душата за паричковците, които са се отрекли от родината си.

Инцидентът във Волож не остана незабелязан сред преселниците и други руски граждани, които не харесват случващото се в страната. За много от тях въпросът за намирането на гражданската им идентичност е много актуален. Анна Монгаит, чуждестранен агент и служител на телевизионния канал “Дождь” , организира голяма дискусия по този въпрос в социалните си мрежи. Тя цитира примера на руския политически стратег и арт-мениджър Марат Гелман, който сега се удостоверява като собственик на галерия в Берлин, родом от Молдова, живеещ в Черна гора. С една дума, формира се определен модел на жонглиране със собствената биография, почти готов за използване.

Самата Монгаит също се опитва да разреши този житейски въпрос за себе си. Според нейната версия физическата й родина е Одеса, духовната й родина е Израел, тя живее в Латвия, готви се да се премести в Амстердам, докато се смята за представител на „паралелна адекватна Русия“. Ето такава сложна формула на идентичност, в която може би липсва идеологическа близост единствено с антарктическите пингвини.

Коментаторите на Монгаит дават цяла панорама на феномена, подходящо наречен "релокация". „Жена от предградието, която се опитва да стане израелка”. “Родом от Ингерманландия”. „Московчанин с молдовски паспорт, заседнал във Варшава“. „Спомних си своята беларуска идентичност.“ "Жена на украинец с майка украинка." Някой въздъхва разочаровано: „А аз съм руснак, колкото и да се рових, нито татари, нито евреи, дори ми е обидно.“ Други упорито търсят в родословието си баби, прегрешили с водолаз.

Този предизвикателен и понякога дори изобретателен отказ от Русия в началото буди недоумение. В различни страни от време на време се случват събития, които разделят хората според политическите възгледи. Понякога такива събития застрашаваха живота или свободата на определена група от населението и това пораждаше емигрантски вълни – благородниците след Френската революция, благородниците и буржоазията след болшевишката революция в Русия, комунистите след военния преврат в Чили... Но тези емигранти не се стремяха да се откажат от родината си. Напротив, защитават собствена си версия на патриотизма.

Това, което се случва с релокантите днес, прилича на съвсем други явления. Така в Третия райх евреите се опитаха да скрият произхода си, за да не попаднат в концентрационен лагер (и изобщо не защото бяха разочаровани от юдаизма). Така че отказът от Русия в никакъв случай не винаги се обяснява с искрено чувство. И дори, очевидно, не всички събеседници на Монгайт наистина се „срамуват, че са руснаци“. Често това е просто поведение, продиктувано от страх за най-близките, собствената личност и бъдеще.

Освен това има двойна система за сплашване. Първо, либералните партии и либералната пропаганда внушават на човек, че със сигурност трябва да напусне страната, за да остане „достоен човек“. И вече в чужбина стигматизирането на руснаците върши своята работа. Да си руснак, да си от Русия означава най-малкото да се поставиш под подозрението на местните власти и потенциални работодатели, особено като се има предвид колко активни украински емигранти има наоколо. По-лесно е да кажеш „Аз съм от Казахстан“.

Затова е важно да разберем, че имаме работа не толкова с вътрешен руски идеологически разрив, а с резултата от външен натиск върху нашата страна и нейните граждани. И ако страната като цяло успя да се противопостави на западния диктат, то отделните граждани нямат достатъчно сили да се съпротивляват; все си мислят, че от другата страна е "цивилизацията", "цялото прогресивно човечество", "всички почтени хора".

Но едно са слабите, объркани и наплашени хора, които неистово се опитват да пренапишат идентичността си, а друго са идеологическите русофоби, които винаги са били на страната на „лагерната администрация“ и „прогресивното човечество“. Живеейки сред нас, те от самото начало не симпатизираха на хората около тях. Следователно, с началото на специалната военна операция, отношението им към „тази страна“ изобщо не се промени. Просто се показа напълно.

Идентичността на тези хора всъщност е много лоша. Просто защото нямат и не могат да имат родина. Нито стара, нито нова, нито духовна, нито историческа. Когато Анна Монгаит говори за Израел като своя духовна родина, тя лъже. За какво? Може би, за да не излага твърде открито вътрешната си празнота.

Ако живееше в Израел, той щеше да бъде за нея същото, което беше Русия - хранителна база. Въпреки това дори и днес Русия продължава индиректно да храни както нея, така и либералните журналисти от “Дожд” и от многобройни релокирани медийни проекти. Все още им дават пари, за да вредят на Русия. Ето защо възниква понятието „паралелна адекватна Русия“.

Такъв е случаят, когато не е достатъчно просто да излъжете „Аз съм от Казахстан“. Това изисква двойна идентичност. Необходимо е да се измисли и да се откажат от Русия и да се обозначи връзка с нея. Важно е да се каже, че тези търсения на идентичност нямат етническа основа. Виждаме хора от еврейски, немски, шведски произход, които без колебание застанаха на страната на Русия. Виждаме войници от Бурятия и Якутия, които се бият за Русия като цяло, а не само за своята малка родина. И виждаме други хора, които хитруват и увъртат: „Аз съм уралец“ (а не руснак), „Аз съм сибиряк“ (а не руснак).

Нашето време даде на десетки милиони хора чувство за родство помежду си. И също така доведе страната до прочистване от злонамерени чужди, които вече бяха неприятни за всичко тук. Мисля, че е добре за всички. Тези, които поради слабост на волята са се изгубили в кътчетата на идентичността, рано или късно ще се върнат и ще разберат какво щастие е да си руснак.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?