/Поглед.инфо/ Обещано бе още в първата част на този текст, че ще направим кратък преглед на развитието на Русия след идването на власт на Владимир Путин през декември 1999 г., за да защитим вече изказаното предположение за способността му да побеждава. Трябваше да се обърнем във втората част на текста към историческите успоредици и да посочим руските владетели от зората на Древна Рус до началото на Новото време, за които е особено характерна същата тази способност да довеждат винаги до победен край изпълнението на грандиозните си замисли по възраждането на Русия.

В тази редица бяха прескочени редица руски държавници от ХVІІІ–ХХ в., но трябва да е станало съвсем понятно, че сегашният руски президент е продължител на една стародавна руска държавническа традиция. За да сме сигурни в това се налага да видим как се развиваше Русия през последните 15 години и дали наистина Владимир Путин е от тези държавници, които победата следва неизменно.

Руският мост е втори по височина в света и един от най-сложните сред подобните му. Изграждането му е част от обширна програма по усвояването на руския Далечен изток; Владивосток, 2012 г.

Със сигурност през 1999 г. най-страшно изглежда демографското състояние на Русия. През същата тази година Русия е загубила 929 627 свои граждани, а населението на страната е намаляло с 6,4%. Намаление от почти 1 млн. души само за една година – това изглежда наистина катастрофално. Малко под милион са човешките загуби и през всяка от следващите три години както поради отрицателния естествен прираст (превишение на смъртността над раждаемостта), така и поради значителния брой руски граждани, които напускат страната, за да търсят по-добър живот другаде. През 1999 г. обезлюдяването на Русия е вече хронично и както изглежда, е необратимо.

Най-важната програма, разработена и приета след избирането на Владимир Путин, е за спиране на демографския срив и за завръщане в родината както на руснаците от бившите съветски републики, така и на икономическите емигранти от европейските страни и от САЩ.

Демографската обстановка в Русия 15 години по-късно ни позволява да заключим категорично, че днес не само бе спряно катастрофалното намаляване на населението, но от 2013 г. се наблюдава положителен естествен прираст (преобладаване на раждаемостта над смъртността; без да броим два милиона души в Крим, които по силата на референдум се обединиха с Русия, както и без, в случая, да броим почти 1 милион мигранти от бившите съветски републики и от Европа даже, които са избрали да живеят в Русия и вече са получили руско гражданство). И това е главната победа на управлението на Владимир Путин без никакво съмнение.

Няма как обаче такова демографско пропадане, което бе наблюдавано в Русия през втората половина на 90-те години на ХХ в. и в началото на нашия век, да се преодолее за толкова кратко време. Русия все още има да възстановява най-малко 4 млн. от по-раншното си население – през 1999 г. населението на страната е 147,2* млн. души (без Крим), а в края на миналата година е 146,3 млн. Освен това поради огромните скъпоструващи усилия за стабилизиране на демографската и на стопанската обстановка в Далечния изток и в Крайния север се наблюдават от няколко години крайно неблагоприятни демографски, а и икономически процеси в гъсто населената европейска част на страната, включително и в областите, граничещи с „двете столици” – Москва и Санкт Петербург. Очевидно усилията в тази посока ни най-малко няма да отслабват, поне докато положителната демографска тенденция за Русия като цяло не се превърне в необратима.

Конвой от търговски кораби, предвождани от атомния ледоразбивач „Ямал” в Карско море, близо до пристанището на градчето Диксан – най-северното селище в Русия. Намаляването на дебелината на ледената покривка в Северния ледовит океан през последните години улеснява използването за търговски цели на удобния и кратък Северен морски път. Русия притежава най-големия флот от атомни и дизелови ледоразбивачи, без които преминаването на търговски и военни кораби по тия ширини е невъзможно.

Трудно могат да се сравнят 1999 г. и 2015 г. и в икономически план. За това време инфлацията в страната е намаляла почти 6 пъти – от проблемните 36,6% през 1999 г. до почти незабележимите 6,6 %. В същото това време брутният вътрешен продукт е нараснал почти 15 пъти (!) – от 4,8 трилиона рубли до почти 71 трилиона рубли (очакван през 2015 г., с известно намаление от 1,5 % вероятно спрямо 2014 г.).

Държавният дълг на страната е повече от 3 пъти по-малък – от 158,7 млрд. долара през 1999 г. до 49,3 млрд. през юни 2015 г., а преките чуждестранни инвестиции са нараснали почти двойно – от 9,6 млрд долара до 19 млрд. Държавният резерв на Русия в злато и валута бележи за същото време повече от десетократно увеличение – от катастрофалните 4,4 млрд. долара до днешните 46 млрд. (след проблемите на рублата в края на миналата година и огромните суми, които бяха изразходвани за задържане на курса), като започна възстановяване на резервите до нива от около 500 млрд. долара.

Понеже износът на енергоносители е важно перо в руския бюджет (47,9% от руския износ в парично измерение през миналата година и 39% за първите четири месеца на тази), то нека видим как се променя и цената на нефта – от 26–29 долара за барел, марка Urals, в края на 1999 г. до 55–60 долара в началото на юни тази година, или увеличение от едва 2 пъти.

За последните 15 години безработицата в Русия е намаляла почти 3 пъти, до санитарния минимум от 5,3%, средната заплата расте почти 22 пъти – до 32,6 хиляди рубли, а средната пенсия – 20 пъти, до 10,8 хиляди рубли. В същото време основните хранителни продукти поскъпват значително по-бавно – от 4–5 до 7–8 пъти за вносните стоки и 8 пъти за половинлитрова опаковка водка. Впрочем употребата на водка в Русия намалява драстично през последните години – повече от 30%, за сметка на увеличаване на потреблението на пиво, каквато е и общоевропейската тенденция.

Така няма защо да се чудим защо средната продължителност на живота при жените е на равнището на средноевропейските – 76,5 години (72,4 години през 1999 г.), а при мъжете нараства значително – до 66,7 години (при 59,8 през 1999 г.), макар все още да е твърде ниска.

Новата ракета носител „Ангара” е първата, която е изцяло разработена в постсъветско време; изпитателен полет от космодрума „Плесецк”, 23 декември 2014 г.

Владимир Путин вече даде да се разбере в изявление от 18 септември миналата година, че няма намерение да отслабва усилията по възраждането на Русия. През следващите няколко години трябва да се извърши „истински [икономически] пробив”, за да се повиши рязко конкурентоспособността на икономиката. Ако съдим по досегашните действия на руския президент, това несъмнено ще бъде направено, понеже Путин не е от хората, които така просто си говорят.

Не ни е съдено да провидим в цялост как ще се развият събитията в бъдеще, понеже в Путинова Русия засега твърде много всичко зависи от волята и способностите на една-единствена личност. Ако Владимир Путин успее да наложи нова политическа система в страната, при която зависимостта на Русия от една-единствена личност да бъде сведена до минимум и развитието на държавата и на нейното стопанство да не зависи единствено от нейния президент – иначе казано, неотклонното възходящо развитие да бъде доведено до автоматизъм, то това ще бъде най-голямата победа на сегашния руски президент.

Така няма да се налага Русия да преживява нови и нови „смутни времена” и понеже в този случай няма да има нови криволичения в общественото и стопанското развитие, то съвременните успехи ще прераснат несъмнено в устойчив възход. И това ще е последното възкръсване на Русия, няма да има нужда от друго.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/komentari/52136-pobeditelqt-putin

(Победителят Путин)

http://glasove.com/komentari/52386-vyzroditelite-na-rusiq

(Възродителите на Русия)

* Всички данни са закръглени до първия знак след десетичната запетая.