/Поглед.инфо/ Огромна беда сполетя земята ни. И засега не можем да осмислим сериозно случващото се това лято, въпреки, че се отнася до всеки гражданин на нашата страна.

Става дума не само за прословутата пенсионна реформа, макар тя сама може да ни доведе до истинска катастрофа в не толкова далечното бъдеще. Става дума за по-сериозни неща. Става дума за самата управляваща идеология, каквато струва ни се, не може да има в нашата страна, защото така е написано в конституцията.

Не може да бъде, но е така. Идеологията на нашата управляваща класа, както се изяснява сега, е и остава крайният неолиберализъм.

Това се разбра, когато независимите експерти започнаха да разбират икономическата обосновка, представена от правителството като необходимост за толкова рязко и бързо повишаване на пансионната възраст.

Изясни се, че аргументите на правителството са не просто слаби, а направо безсмислени. Независимите банкови аналитици („Райфайзен банк“ в частност) проведоха своята експертиза. Според нея при отсъствие на реформи и при това, че нашето правителство не прави нищо, в близките десет години може да ни очаква много скромен икономически ръст.

А на фона на реформите, дори и в най-оптимистичните прогнози, сме на минус.

Едва ли специалистите в правителството ни са по-лоши от тези в банковия отрасъл. Едва ли не знаят тези цифри. Но те продължават със завидно упорство да прокарват реформата, която не само, че не дава никакви икономически изгоди, но и води до спад на нашата икономика.

Това се отнася и до повишаването на ДДС с два процента. Този път и самото правителство не крие, че това повишаване ще забави нашия промишлен ръст.

Правителството снижи своите прогнози по общия ръст на икономиката, съгласявайки се да повиши ДДС.

Защо трябва да се повишава този данък, ако той ще ни души?

Няма ли друг изход.

Смешно е, че този изход го показа Кудрин. Изказвайки се пред депутатите той заяви, че ако се променят правилата на бюджета и петролните доходи се поставят не на равнище 40 долара на барел, а на 45, то ДДС може да не се повишава най-малко през следващите шест години.

Впрочем, думата вече гласува за повишаването на ДДС на първо четене и никой няма намерение да променя правилата на бюджета.

Но ако действията на правителството нямат икономическа логика, то каква логика имат изобщо?

Много проста. Нашето правителство буквално следва препоръките, дадени му през май миналата година от МВФ.

Не може да се каже, че МВФ е особено устроено от гадостта на нашата страна, а бедното правителство по някаква причина е принудено да се подчинява на световното задкулисие.

Нещата не стоят така.

Точно такива препоръки, като на нас, МВФ даде на много други страни. Не само за републиките на бившия СССР, но и за старата Европа. Поради тези препоръки, Обединеното кралство е вдигнало или скоро ще повиши пенсионната възраст от 67 на 68 години.

Препоръките на МВФ работят както трябва. Те разбиват икономиката, рязко увеличават социалното напрежение. В Испания, например, на които МВФ предписва същите хапчета, младежката безработица отдавна надхвърля 50%.

Това означава, че в действията на самия МВФ няма икономическа логика. Но има идеологическа логика.

Това е логиката на неолибералния социален дарвинизъм, който принуждава националните правителства да се откажат от всякакви социални задължения, да свият обхвата на собствената си дейност.

В резултат на такава политика трябва да се проведе по естествен път прочистване на излишното население, трябва да се проведе съкращаване на „златния милиард“ до отделни златни милиони, а населението на планетата в крайна сметка трябва да бъде напълно разделено на условни елои и условни морлоци.

Можем ли да кажем, чеВалутният фонд има някакво мощно влияние върху ръководството на различните държави? Вероятно МВФ има известно влияние, вероятно, понякога му се налага да извива ръце.

Въпреки това, в преобладаващото мнозинство от случаите, не е необходимо да се прибягва до репресии. Факт е, че лидерите на повечето страни по света са хора, които напълно споделят идеологията на МВФ.

Именно те се виждат в състава на бъдещия световен управленчески елит, именно те и техните деца ще влязат сред бъдещите елои. Затова те действат според препоръките на на МВФ не поради страх или принуда, а като част от единна машина.

Тук дори няма елементи от теорията на конспирацията. Защото никой не крие нищо. Документите на МВФ са публично достъпни, те са преведени на руски език, управляващият директор на МВФ бе може би най-почетният гост на последния Санктпетербургски икономически форум, а идеологическите въпроси често се рецитират от различни функционери на правителството, управляващата партия, съставните институции.

Тези позиции са прости: изобщо не трябва да има пенсии, държавата изобщо не ви дължи нищо, спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Само да се качим на неолибералната платформа и логиката на настоящите процеси става напълно прозрачна.

Да вземем, да речем, увеличение на ДДС върху печатниге продукти от преференциалните 10% до 18% (които и сега се оказват преференциални). Руските издатели и при старата ставка бяха на ръба на оцеляването. Цените на книги от 500-700 рубли (13-16 лева – бел.ред.) и без това бяха недостъпни за огромен брой наши съграждани.

С нашите заплати трябва непрекъснато да жертваме нещо и книгите отдавна са в списъка на тези жертви. Сега те ще се окажат златни.

Ако погледнете какво се случва от гледна точка на развитието на националната държава, то така се допуска необратима грешка. Ако го погледнете от гледна точка на неолибералната идеология, тогава всичко е наред. Образованието е безполезно за бъдещите морлоци. Книгите се пишат от богатите за богатите.

Но нима по-рано не знаехме какъв вид хора работят за нас в правителството? Да не би преди да не сме познавали възгледите на г-н Силуанов? Или на г-жа Набиулина?

Досега техният непрекъснат идеологически апетит беше погасяван от нашия президент. Може дълго време да се задават въпроси защо формираше едно след друга правителства, състоящи се именно от тези лица, но поне преди успяваше да ги спре.

Какво се случва днес? Още отсега е ясно, че всички предложения на правителството ще бъдат приети безропотно от Думата. Ние се озовахме в напълно различна политическа реалност. Изглежда, че борбата за суверенитет, независимо дали е била имитация или истина, е завършила и то не в наша полза.

Разбира се, можете да говорим дълго и питателно за причините за това поражение, но няма смисъл.

От двата вечни руски въпроса - кой е виновен и какво да се прави – както винаги смисъл има единствено вторият.

Превод: Поглед.инфо