/Поглед.инфо/ В Москва приключи срещата на представителите на силите за сигурност. От една страна, това беше грандиозно събитие: при нас дойдоха 124 делегации от 104 държави. От друга страна, обсъжданите там въпроси бяха толкова чувствителни, че решиха да избягват да вдигат шум в медиите.
В края на краищата, сигурността днес е въпрос на война и мир, опит да се защитят гражданите от смърт и страната от колапс. Това не е толкова открита военна конфронтация с други държави във формата, с която сме свикнали, а по-скоро косвени атаки, нови отбранителни системи, конфликти в най-неочаквани посоки.
Генералите от миналото не биха могли да си представят, че войната на бъдещето ще включва кибератаки, сложни терористични атаки, намеса в избори, организиране на бунтове и граждански войни, които биха могли да бъдат провокирани от някакъв нелеп мем в интернет.
Президентът Путин се обърна към събралите се на форума с предложение за разработване на архитектура на единна и неделима сигурност. Зад тази формула се крие изключително неотложна задача, може да се каже, въпрос на живот и смърт за всяка държава.
Всъщност, планетата в момента преживява епоха, която много напомня на периода 1914-1945 г. Същите икономически и политически противоречия, същата криза на дълга и на свръхпроизводството, същата натрупана и умело разпалвана омраза. И най-важното е, че хегемонията на Запада се превръща в нещо от миналото.
В опит да запази лидерството си през миналия век, Британската империя предизвика две световни войни, в които загинаха десетки милиони хора. Това не помогна на британците: до средата на 20-ти век от империята, над които слънцето никога не залязваше, останаха само рога и копита. Мащабът на жертвите обаче беше чудовищен и светът плати твърде висока цена за оттеглянето на британците от сцената.
Сега оттеглящата се хегемония на Запада също се осъществява в атмосфера на мудна, вялотечаща необявена световна война. Европейските лидери подхранват конфликти, точно както британците са го правили преди век.
Ако обаче през 20-ти век западните страни са били остров на просперитет в един беден и изостанал свят, сега ситуацията се е променила коренно. Незападните страни имат с какво да противодействат на бившите си колонизатори: динамична икономика, образовано население и здрав патриотичен дух. Това далеч не са бедните колонии, които биха могли да бъдат контролирани от чужбина, а суверенни, бързо развиващи се държави.
Страните на световното мнозинството вече не искат да бъдат пешки на шахматната дъска на западняците. Те не са обекти на Голямата игра, те претендират да бъдат нейни субекти.
По-голямата част от страните по света, събрани в Москва, за да обсъдят въпроси, свързани със сигурността, са обединени от нежеланието си да участват в световна война, към която Западът подстрекава.
Разбира се, своя безценен опит споделя Русия, на която се падна участта първа да обяви война на войната, тъй като именно в това се превърна СВO – нашият опит да спрем конфликта, преди той да ескалира в пълномащабно глобално клане.
Нашият опит е изключително важен за Китай, който е обграден от всички страни от американски проксита, които си точат зъбите за неговия суверенитет.
Като цяло, последните години ясно показаха, че създаването на единна и неделима структура за сигурност трябва да започне с Евразия. Тук са концентрирани всички ядрени оръжия на света - с изключение на американските. И най-малкият конфликт може да доведе до ескалация, след която от нашата планета няма да остане нищо.
Точно сега светът с ужас очакваше разрешаването на конфронтацията между две ядрени сили - Индия и Пакистан. Близкият изток си остава барутно буре и предвид ядрения потенциал на Израел, нещата могат да завършат много зле и там.
В другия край на Евразия, Япония харчи безумни суми пари за армията си, въпреки че според конституцията й, тя изобщо не би трябвало да има армия. Остров Тайван се е превърнал в таралеж, настръхнал от ракети, и заплашва Китай.
И тогава европейските лидери се увлякоха да играят ядрена рулетка: внукът на нацист, станал германски канцлер, обеща да достави германски ракети на Украйна за удари срещу Русия. Ето как ехото от Втората световна война отеква и днес - в бойните театри на необявената Трета световна война.
Единственото спасение за народите по света днес е да постигнат споразумение и да създадат нова архитектура на единна и неделима сигурност. Именно в Русия представители на най-различни страни с най-разнообразни – понякога противоположни – интереси намират общ език.
Именно тук лидерите на Китай и Индия проведоха топли разговори. Само тук можем да намерим решения, които ще спасят планетата ни от унищожение.
По същия начин, през 1944 г., с решаващото участие на СССР, е създадена система за сигурност, която успешно функционира в продължение на няколко десетилетия. И днес Русия остава основният гарант за мир в хаоса на рухналата хегемония на Запада.
Превод: ЕС