/Поглед.инфо/ Г-н действащ председател,
Г-жо генерален секретар,
Колеги,
След малко повече от година ще бъде петдесетата годишнина от Заключителния акт от Хелзинки . В тази връзка със съжаление трябва да призная, че ОССЕ посреща тази годишнина в плачевно състояние и нейните перспективи остават неясни.
След края на Студената война и свързаната с нея идеологическа конфронтация се появи историческият шанс обединяващият потенциал на ОССЕ да бъде използван максимално и организацията да се превърне в платформа за най-широко общоевропейско сътрудничество, централен елемент във формирането на приобщаваща архитектура на равни права в Европа и Евроатлантика и неделима сигурност във всичките три измерения.
Като част от военно-политическата „кошница“ страните-участнички приеха редица основополагащи документи, насочени към създаване на Европа без разделителни линии – в най-широкия смисъл на думата, а също и недопустимостта на укрепване на собствената им сигурност за сметка на на сигурността на другите. Сред тях са Парижката харта за нова Европа (1990 г.), Хартата за европейска сигурност (1999 г.) и Декларацията от Астана (2010 г.).
Русия от своя страна положи всички усилия за постигане на посочените по-горе благородни цели. Именно към това бяха насочени многобройните ни инициативи, включително сключването на Договора за европейска сигурност и създаването на общо пространство за сигурност, основано на сътрудничество .
За съжаление, западните политически елити, присвоили си правото да решават съдбините на човечеството, направиха недалновиден избор не в полза на ОССЕ, а в полза на НАТО . В полза на философията на ограничаването и сдържането, геополитическите игри с нулева сума и логиката на „водещ-водени“.
Един от ключовите компоненти на тази линия беше безразсъдното разширяване на блока на изток, което започна след разпадането на Варшавския договор. Въпреки че, както изглеждаше, краят на двуполюсната конфронтация лиши Северноатлантическия алианс от смисъла на неговото съществуване.
Държавите от НАТО и ЕС със собствените си ръце унищожиха военно-политическото измерение на ОССЕ. През 1999 г. НАТО извърши акт на открита, брутална агресия срещу Югославия, членка на ОССЕ и ООН . През 2008 г., в нарушение на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и принципа за ненарушимост на границите в Европа, заложен в Заключителния акт от Хелзинки, Косово беше отнето от Сърбия без референдум.
Същите държави от НАТО, които са участници в ОССЕ, на срещата на върха на алианса в Букурещ през 2008 г. „примамиха“ Тбилиси и Киев за членство . Целта беше проста и непретенциозна - да ги настроят срещу Русия. М. Н. Саакашвили, който дойде на власт в резултат на т.нар. „революция на розите“, подкрепена от Запада, изпълни картбланша, даден му в Букурещ незабавно - през август същата 2008 г., като нареди бомбардировките на градовете в Южна Осетия и атакува позициите на миротворците, които бяха там със съгласието на ОССЕ. Тази провокация беше подготвена от САЩ , които стартираха програмата си „Обучи и въоръжи“ в Грузия. Това, на което Вашингтон „учеше“, М. Н. Саакашвили послушно изпълняваше.
За да се създаде антируски плацдарм в Украйна, беше необходимо много повече - кървав преврат през 2014 г. и осем години наказателни операции срещу населението на Донбас с насърчаването от Запада и в нарушение на приетия в Минск „ пакет от мерки“, одобрения от Съвета за сигурност на ООН .
Бих искал още веднъж да припомня циничните признания на бившия германски канцлер А. Меркел, бившите президенти на Франция и Украйна Ф. Оланд и П. А. Порошенко, че Минските споразумения са им необходими не заради мира в Украйна, а само за да се даде време на режима в Киев да изгради своите военни способности срещу Русия.
Сред осуетените опити за решаване на острите проблеми на нашия континент на принципите на ОССЕ е „меморандумът на Д. Н. Козак“, който можеше надеждно да разреши ситуацията в Молдова преди 20 години. След това НАТО и ЕС Брюксел безцеремонно торпилираха документа, вече парафиран от Кишинев и Тираспол. Сега се убива и форматът „5+2” – последното, което остана от общите усилия за приднестровското уреждане.
Всъщност Молдова е обречена да стане следващата жертва в хибридната война, отприщена от Запада срещу Русия. Всяка страна, в която сега действат западни емисари, фондове и т.нар. НПО, си струва да се замислят.
Членовете на НАТО, по инициатива на САЩ, блокираха влизането в сила на Споразумението за адаптиране на ДОВСЕ и игнорираха конкретни руски предложения за възстановяване на жизнеспособността на режима за контрол на конвенционалните въоръжения в Европа. С действията си американците „погребаха“ Договора за открито небе и обезцениха редица други фундаментални документи, насочени към укрепване на взаимното доверие в областта на сигурността.
Истинските намерения на западните политици бяха разкрити за пореден път, когато Вашингтон и Брюксел отхвърлиха предложенията на Русия през декември 2021 г. за правно обвързващи гаранции за сигурност в Европа. Те дори не искаха да говорят с нас. В отговор на моето послание до външните министри на САЩ и страните членки на НАТО от 28 януари 2022 г., в което ги моля да отговорят на въпроса „Как тълкувате ангажиментите, поети на срещите на върха на ОССЕ, да не укрепвате собствената си сигурност за сметка на на сигурността на другите?" никой от тях дори не отговори.
Вместо това ни изпратиха празни „хартийки“ от външнополитическата служба на ЕС и генералния секретар на НАТО, към когото съобщението дори не беше адресирано. Същността на позицията на Запада е: няма значение какво са подписали техните президенти и премиери в ОССЕ, само НАТО може да осигури правни гаранции за сигурност. Ето как група държави, ръководени от „изключителната“ сила, се отнасят към нашата организация, която очевидно вече не уважават.
Не по-малко тъжна е ситуацията във „втората кошница” на ОССЕ. В опит да сринат руската икономика, Съединените щати и техните европейски сателити наложиха хиляди санкции срещу Русия, като по този начин сложиха край на широкото практическо сътрудничество между Изтока и Запада в нашия някога общ регион. Киевският режим е инвестиция на Вашингтон в неговите егоистични интереси за сдържане на Русия и решаване на собствените си проблеми за сметка на другите, включително премахване на икономическите конкуренти, преди всичко в лицето на Европейския съюз.
Въпреки всичко, ЕС продължава съвестно да играе своята незавидна роля, понасяйки тежестта на последствията от украинската авантюра на САЩ и смирено изоставяйки формите на икономическо партньорство, които осигуряваха просперитета на Европейския съюз в продължение на десетилетия. Впечатлението е, че ЕС изостави първоначалните цели на създателите си да подобрява благосъстоянието на гражданите на страните - членки и се превърна – до голяма степен с усилията на брюкселската бюрокрация – в агресивен геополитически проект.
Говорейки за съдбата на ОССЕ, няма как да не се спрем на човешкото измерение. Тази „кошница“ беше пълна с голям набор от задължения, адресирани (ще го подчертая специално) към всички участващи страни.
Но и тук възниква проблемът за равенството и обективността. БДИПЧ /ODIHR/, без никакви правила или процедури, фокусира работата си изключително върху страните „на изток от Виена“. Наблюдателите на ОССЕ отиват на избори с предварително подготвени заключения. В същото време БДИПЧ си затваря очите за многобройните нарушения на човешките права на Запад. Политическата поръчка усърдно изпълнява и „Московският механизъм” с ангажирани експерти. Представителят по свободата на медиите мълчи, когато незападните медии са репресирани.
Вече няколко години не можем да постигнем съгласие по дневния ред на срещата за преглед на човешкото измерение, включително поради факта, че някои делегации упорито възпрепятстват включването на проблема за неонацизма в него. И това въпреки факта, че в Европа, предимно в Украйна и балтийските държави, има скок на нацистката идеология и практика, както и други форми на расова и религиозна нетърпимост. Възхваляват сътрудниците на Хитлер, събарят паметници на войниците - освободители и закрепват тези престъпни действия в закона.
Управляващият в Киев неонацистки режим „изпревари“ дори балтийските страни в действията си за законно изкореняване на всичко руско. Самото съществуване на руснаците, техният решаващ принос в историята на Украйна се отрича. На хората е забранено да общуват, четат и учат на родния си език, както и да имат достъп до рускоезични медии и култура.
Има много факти, но ОССЕ и нейните специализирани институции мълчат. Мълчаха и когато режимът в Киев направи изключения от откровено дискриминационното законодателство за „държавния език“ само за езиците на Европейския съюз, а не за руския. Нещо повече, „просветеният” Брюксел запази мълчание, без да се произнесе по никакъв начин за необходимостта от спазване на многобройните конвенции на ООН, ЮНЕСКО , СЕ , гарантиращи равни права на всички национални малцинства.
Онзи ден председателят на Върховната Рада Р. А. Стефанчук „без да му мигне окото“ заяви, че в Украйна „няма и не може да има руски малцинства“. Очевидно ръководителят на украинския парламент никога не е прочел следния текст: „Гарантирано е свободното развитие и защита на руския и другите езици на националните малцинства; държавата насърчава консолидацията на нацията, развитието на нейната историческа идентичност, традиции и култура, езикова и религиозна идентичност на всички национални малцинства; не се допуска стесняване на съдържанието на правата и свободите; не може да има привилегии или ограничения, основани на раса, политически, религиозни или други убеждения; правото на обучение на родния език е гарантирано“.
Това са само няколко цитата от действащата Конституция на Украйна, която никой не е отменял и на която В. А. Зеленски, а преди него П. А. Порошенко, положиха клетва под аплодисментите на Запада. Но отново всички мълчат – и ОССЕ, и Венецианската комисия, и ЕС, и САЩ, без да забелязват нарушаването на основния закон на Украйна.
Под това мълчание и с насърчението на Запада, режимът в Киев започна отвратителна кампания срещу Украинската православна църква, включително завземането на църкви, преследване на вярващи и физическо насилие срещу духовенството.
Бих искал да обърна специално внимание: всички тези престъпления срещу правата на човека започнаха не през февруари 2022 г., а веднага след кървавия преврат през февруари 2014 г., когато неонацистите завзеха властта, разкъсвайки споразумението за уреждане, подписано предишния ден под гаранциите на Германия, Полша и Франция, които бързо се примириха с това унижение.
На този фон заклинанията на брюкселските лидери, че В. А. Зеленски „защитава европейските ценности“ във всичките си действия, поразяват с цинизма си. Сега те също искат бързо да отворят вратите към ЕС за режима в Киев. Както се казва, приемаме нацистите без ред. Срамота.
Възниква въпросът: защо са ни нужни опорочени институции за правата на човека, които се превръщат в инструменти на онези, които са поели курс за приватизиране на секретариатите на международните организации за техните частни нужди? Какви интереси на общоевропейската сигурност и сътрудничество обслужва такава ОССЕ?
Сегашната ситуация е пряка последица от упоритите опити на нашите западни съседи да осигурят своето господство, безсрамно използвайки ОССЕ за агресивно прокарване на тесни егоистични интереси и съзнателно унищожавайки основния принцип на консенсуса и самата култура на дипломацията. Всеки непредубеден човек разбира, че няма как да се решат сериозно и честно проблемите на европейската сигурност. Западните столици обаче със завидна мания „доубиват“ шансовете на ОССЕ за възраждане.
Те вече създадоха „Европейска политическа общност“ без Русия и Беларус . Така на нашия континент е прокарана още една разделителна линия, която разрушава пространството на ОССЕ. Инициаторите на тази идея трябва добре да се замислят как тяхното въображение е свързано с онези благородни идеали, които са ръководили бащите-основатели на Хелзинкския процес и авторите на Парижката харта за нова Европа .
Традиционно е обичайно да завършваме речите на нашите срещи с оптимистична, положителна нотка. Сега обаче няма особен повод за оптимизъм. ОССЕ по същество се превръща в придатък на НАТО и ЕС. Организацията (нека си признаем) е на ръба на пропастта.
Възниква прост въпрос: има ли смисъл да се инвестират усилия в неговото съживяване? Ще успее ли някога да се адаптира към обективните реалности на световното развитие и отново да се превърне в платформа за разглеждане на проблемите на регионалната сигурност въз основа на принципите на Заключителния акт от Хелзинки, на първо място, на принципа на равнопоставеност на всички участващи страни? Засега има много повече въпроси, отколкото отговори.
Междувременно животът не стои неподвижен. Процесите на евразийска интеграция и равноправно сътрудничество, основаващи се на честен баланс на интереси, се развиват на нашия континент в конструктивни формати, независимо от все по-дълбокото потапяне на ОССЕ в натрапения й конфронтационен дневен ред.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.