/Поглед.инфо/ Нашите собствени граждани често са изпълнени с кисели съмнения относно успехите на Русия. Парадоксално, но западните опоненти, колкото и да е странно, са в абсолютно същото емоционално състояние. В полетата на “Блумбърг” е публикувана мрачна сива статия, авторите на която съобщават, че корпорация “Росатом” неконтролируемо разперва криле дори не над регионална карта, а над земното кълбо като цяло.

Британският аналитичен Кралски обединен институт за обществени услуги, събрал различни и косвени данни, е стигнал до извода, че през годината на - както я наричат - "войната в Украйна", руската ядрена корпорация е увеличила експортния си портфейл с цели 20%. Отбелязва се, че растежът е улеснен от увеличаването на обемите на продажбите - както физическа инфраструктура (реактори), така и гориво. Последната позиция е донесла две пети от печалбата на корпорацията.

Точните данни за печалбите не са известни, но задгранични експерти ги оценяват на десетки милиарди долари.

Данните за съюзниците на САЩ в Европа лъхат на горчиво разочарование. По-специално, такива членки на НАТО като България, Чехия, Унгария и Словакия през последните 12 месеца постоянно купуват горивни касети с гориво за собствените си атомни електроцентрали. Политици от България, Финландия и Словакия се опитаха да подсладят хапчето с официални изявления, като обещаха да сменят доставчика на гориво за атомните централи, но към момента не са открити и като цяло не е ясно кой може да бъде това по принцип.. Тъй като единственият основен конкурент на руската корпорация - компанията “Уренко” - едва смогва на текущото портфолио от поръчки.

Ако оцените общия емоционален фон на публикацията, можете да видите най-силното раздразнение на всеки член на западния алианс спрямо всички останали съюзници.

Основните критици на продължаващото сътрудничество в областта на ядрената енергетика в ЕС са Полша и Германия. Първата никога не е имал собствена атомна електроцентрала, а втората, под натиска на прогресивния дневен ред, доброволно съсипа собствената си атомна индустрия. Най-голямата и най-мощна германска електроцентрала с четири реактора беше АЕЦ “Грайфсвалд”, разположена в същото пристанище, където пристигат тръбите на взривените “Северни потоци”. Иронично.

Между другото, за модата.

Авторите на публикацията с горчивина отбелязват, че Русия – противно на глобалната тенденция – след разпадането на Съветския съюз наблегна на запазването на индустрията, поставяйки я на мощна релса на постоянно държавно финансиране. По тази линия “Росатом” днес се движи неудържимо към все нови пазари, като практически няма конкуренти сред онези страни, които биха искали колапса на Русия.

Нотка лек сюрреализъм на всичко описано придава фактът, че точно две категории държави изискват въвеждането на ядрени антируски санкции. Първите са тези, които никога не са имали собствени атомни електроцентрали или те са пред спиране. Във втория има страни, които имат атомни електроцентрали, но в същото време са критично зависими от Русия и нейните технологии.

Най-христоматийният представител на втората група е Украйна. В интервю за “Блумбърг” Пьотр Котин, ръководителят на украинската държавна “Енергоатом”, апелира към съвестта на съюзниците, като същевременно признава, че девет от останалите реактори под контрола на Киев са основно зависими от доставките на руско ядрено гориво и процесът на замяната му с продукти на “Уестингхаус” се разтяга с години, а дори и с десетилетия. Имайки предвид факта, че настоящият горивен цикъл на руската ТВЕЛ е година и половина, нямаме най-ярките и топли новини за населението на Украйна.

А сега да преминем към основното ястие - наистина е страхотно.

През годината на провеждане на СВО, Европейският съюз, зает със санкционна еквилибристика срещу руските въглеводороди, пренебрегна темата за атома с маниакална упоритост. Освен това покупките на руски горива, компоненти и технологии са се утроили за последните 12 месеца. Това буди изключително недоволство във Вашингтон, но самите американци не можаха да отидат по-далеч.

Изисквайки това от всички останали, самите САЩ не са въвели нито една ограничителна мярка срещу “Росатом”, неговите дъщерни и свързани предприятия. Нека си позволим предположението, че подобна грешка се е случила поради факта, че Америка купува една пета от цялото консумирано гориво от своя основен геостратегически конкурент. Това, което следва, е проста аритметика. Общо в САЩ работят 92 ядрени реактора, които осигуряват електричество и топлина на 100 милиона американци. Изчисляваме дела на руското участие и получаваме, че най-малко 18 реактора са изцяло захранвани с руски уран, което позволява да се осветяват домовете на поне 20 милиона граждани.

Най-яркият пример за това, което всички на Запад разбират, е Унгария, която упорито следва националните си интереси. Будапеща всъщност стигна до финалната права за стартиране на строителството на два нови реактора в АЕЦ „Пакш“, като дори без търг избра “Росатом” за изпълнител. Анализаторите от Фондацията за международен мир “Карнеги” твърдят, че колективният Запад просто няма как да попречи на руското предложение, тъй като Москва е отпуснала държавен заем от осем милиарда евро само за този проект. Западният свят принципно не познава подобни схеми, където кредитирането е прерогатив на изключително частния банков сектор, който не е в състояние да предложи лихва от три процента, а освен това е тотално контролиран от политическите центрове.

В заключение нека добавим от свое име, че минорното настроение на чуждите експерти е напълно оправдано.

Само миналата седмица ръководителят на “Росатом” Алексей Лихачов спомена, че в момента корпорацията разработва изцяло нови проекти в десет държави, а с още четири вече са сключени съществени междуправителствени споразумения. Конкретика не беше обявена и затова смеем да предположим, че става дума за доставка на технологии и изграждане на нови мощности в Киргизстан, който вече е удвоил търсенето на капацитет. Списъкът може да включва Судан, Зимбабве и Саудитска Арабия, които в близко бъдеще, като част от радикалното преструктуриране на собствения си енергиен сектор, ще проведат търг за изграждането на модерна атомна електроцентрала. Има и Индия, която традиционно гравитира към руските технологии, но текущото състояние на преговорите за изграждането на нови централи е неизвестно.

Тук трябва да се добави и Южна Африка, където Сергей Лавров отлетя миналия месец. Ситуацията в енергетиката там заслужава цяла монография, отбелязваме само, че съвсем наскоро американците отпразнуваха като своя победа подписването на “Споразумението едно-две-три” от Йоханесбург, както го наричат самите ядрени учени, а всъщност - Законът за енергетиката, член 123. Това споразумение предполага допускане на американски специалисти до запасите от атомно и особено отработено гориво в страната. Тънкостта е, че западното право е прецедентно и сега Южна Африка е отворена за сътрудничество в ядрената индустрия като цяло с всеки, който е готов да направи изгодно и интересно предложение.

Наистина, понякога трябва да слушате враговете си, за да спрете да критикувате собствената си страна с повод и без повод.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?