/Поглед.инфо/ Норвегия реши да забрани на руски граждани да влизат на нейна територия с цел туризъм. Все още е възможно да отидете по работа или да посетите роднини, но просто да разгледате не е вариант.

Можем ли лесно да изкараме без това? Ще страдаме ли? Въпросът е риторичен. Първото нещо, което идва на ум: Норвегия явно е държава с много развито чувство за собствена значимост, тъй като досега тази сфера на туризма не е била считана за приоритетна у нас. Все пак не е Турция или Египет, където морето е топло. И не е Италия, където има хубаво вино и музеи. И не сме имали поговорка: "Виж Осло преди да умреш."

От друга страна норвежците се опитаха да направят антируски жест, от който самите те нямат какво да загубят. Това не е Финландия, която плътно е затворила границата, през която в миналото руснаците с високи и средни доходи са идвали на тълпи, главно от съседния Санкт Петербург, така че сега финландските гранични райони са заплашени от запустяване. Това е истинска жертва, трудно различима от късогледо упорство.

А Норвегия е една малка северна държава, с която имаме много къса и далечна граница и в която ние, жителите на голяма северна държава, нямаме какво специално да правим, освен може би да гледаме фиордите. Да, любителите на въдиците ходеха на риболовни турове, за които бяха изградени специални бази. Хората идваха, живееха в типични скандинавски къщи и хващаха треска - не най-вълнуващата риба. Собствениците на тези бази май ще бъдат единствените засегнати от решението на властите в Осло. Но организаторите на подобни турнета в наши Карелия и Колски полуостров ще спечелят.

Норвегия обаче е още един пример за това как Европа се затваря от нас. Така автомобилният туризъм, който даде възможност на руснаците да изучават живота на Европа по-подробно и отблизо, на практика остана в миналото. Германия, Полша и балтийските страни наложиха забрана за влизане на автомобили с руски номера. Пътуването до Европа със самолет вече е истинско приключение; трябва да летите през Белград, Истанбул или дори през Дубай. Накрая всичко това става твърде дълго и скъпо, та си мислиш хиляди пъти: нужна ли ти е тази Европа?

За повече от две години след ограниченията, наложени от Европа, ние вече успяхме да свикнем с тях, но досега, като че ли, все още не сме разбрали защо е нужно това на самите европейци и какво искат да постигнат. В края на краищата днес ситуацията е диаметрално противоположна на тази в съветско време.

Тогава европейските власти се интересуваха нашите граждани да видят със собствените си очи колко свободно и проспериращо живеят хората на Запад, колко стилно се обличат, колко блестящо се забавляват и накрая колко вида колбаси има по рафтовете на магазините. Но властите на СССР се страхуваха точно от това и допускаха само доказани хора, идеологически подправени и упорити. Нека си припомним много радикалния пример с Берлинската стена, която източногерманците се опитваха да прескочат с риск за живота си, за да се озоват в западния рай.

Западният рай е стереотип, който все още не е напълно изкоренен. Ако говорим за Норвегия, то съвсем наскоро в Русия беше заснет филм („Паник атаки“ на режисьора Иван Твердовски), в който определено момиче от руско село се чувства щастливо за първи път едва когато попада в норвежки затвор . Но в реалния живот, за разлика от филмите, тук никой не гледа на Норвегия или друга европейска страна през розови очила. Научихме твърде много неприятни неща както за тяхната свобода, така и за тяхното благополучие.

И струва ми се, че в самите западни страни вече започват да разбират нещо подобно и не са много сигурни какво впечатление могат да ни направят. Ами ако тези руснаци погледнат днешните европейски реалности и се влюбят още повече в страната си? Затова би било по-правилно да се затворят от тях и да се преструват, че това е някакво наказание за непокорните. Може би руснаците отново ще измислят мита за западния рай? В крайна сметка там, където си изгонен, се превръща в рай, нали?

Но тази логика не работи. Руснак с любопитство върти глобуса и разглежда в кои страни не е бил. Чува се, че в момента планираме безвизов режим със Зимбабве. Били ли сте в Зимбабве? Не сме. Може би е време да помислите за такова пътуване?

За разлика от норвежците ние не се срамуваме от страната си и не искаме да се затворим от никого. Който идва при нас с меч е горе-долу ясно, но тези с мирни намерения са добре дошли. Колкото по-красива става една страна и колкото по-умен е организиран животът в нея, толкова повече искате да я покажете на света.

Миналата есен в Магадан разговарях с човек, който иска да построи модерен ски курорт близо до града, насочен към чуждестранни туристи. Предимството на такъв курорт е ясно: ски сезонът в тези части е почти целогодишен. На въпроса кой ще отиде там, този човек ми отговори: американците! И е добре, че сега сме врагове. СВО ще свърши, ние ще спечелим (по негови изчисления през 2025 г.), а те ще дойдат след това.

Едва когато цялата страна е въвлечена във военни действия, разбираме колко много неща има в Русия, които изискват мир. Това включва неща като привличане на чуждестранни туристи. Не само от приятелски държави, но и от тези, които през последните години станаха неприятелски. Не мисля, че ще имаме отношения на доверие с техните правителства в обозримо бъдеще, но има и обикновени граждани, за чието съчувствие има смисъл да се състезаваме. И основното оръжие в тази борба не е някаква абстрактна „руска пропаганда“, от която толкова се страхуват и от която Западът изпада в паника. Основното оръжие е прякото запознаване със страната ни. Страна, в която има какво да видите, на какво да се възхищавате и дори на какво да завиждате. Но основното е общуването между хората, което поражда разбирателство.

Както е написано в един бар във Воронеж, „Ние променяме хората чрез комуникация, а не чрез цензура“. Звучи като предизвикателство, но в известен смисъл е много вярно. Западната цензура може да буйства както си иска, но е безсилна да изтрие Русия от картата на света.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101