/Поглед.инфо/ Патриотичните майстори на културата сега говорят много за това, че “изрядната и порядъчна” шайка, представлявана от онези нейни членове, които не са избягали, а продължават да "изстрадват" Перестройката в Русия, държи много здраво касите на културата и развлеченията. От гледна точка на патриотите за около деветте месеца на СвО не се е променило много.
Киберактивистката Ксения Собчак наля още масло в огъня на гражданската скръб, като съобщи, че според нейни данни по-голямата част от руснаците са против идеята руски войници да пеят на новогодишните програми, тъй като те са напълно безинтересни и дори неприятни за руснаците. Вместо продължители на Шулженко и Бернес, гражданите искат да видят, както и преди, фрау Алла и нейните диваци.
Не е известно доколко са верни данните на Собчак. На мисловния въпрос "Искам ли да видя неразрушимата "синя светлина"? Вие искате ли? Той, тя, то, те искат ли?" Отговорът изглежда по-скоро отрицателен. Но и тя може да бъде разбрана. Ако всички тези артисти, блогъри и прочее се оттеглят, от какво ще живее тя? Желанията могат да бъдат представени за действителност.
Но независимо от социологията, правилна или не, в руската култура има един модел. От времето на "Одата за превземането на Хотин" на Ломоносов (1739 г.), поставила началото на модерното руско стихосложение, на майсторите на културата съвсем не им е чужда идеята за гражданственост, но в моменти на исторически изпитания следват принципа: "Счупи геометричния пергел, сложи броня на рамене!” Тоест да върви по пътя на Шулженко и Бернес, а не по пътя на Алла Борисовна.
Мирни - съвършената божия крава - Жуковски пише "Певецът в лагера на руските войници" през 1812 г. и "Певецът в Кремъл" през 1815 г: "На този хълм, където нашите деди са пели победната песен пред Бога, ние ще пеем победната песен." Пушкин е още 14-годишен, когато написва силно патриотичните си "Спомени за Царско село", а 17 години по-късно пише "До обвинителите на Русия", което и до днес не може да му бъде простено от “изрядната и порядъчна” шайка.
И оттогава бурята на войната винаги е била източник на ентусиазъм за оди и лирика. Нека си спомним за Великата отечествена война, когато са съчинени стихове, от които все още боли сърцето.
Дори ако днешните стихове и песни не достигат тази сила, не всеки ще предпочете пред тях изтъркалата се вече сто пъти шайка. Никой дори.
А тайнственият дар на песента не надарен единствено на партията и правителството. По време на Гражданската война се ражда не по-малко пронизителна белогвардейска поезия: "Напускахме Крим сред дим и огън", "От ужасната родина, от глада, затворите и труповете на двадесетата година ни отведоха". И не можеш да кажеш, че е писано след това, след като всичко се е уталожило като спомен.
Но същото се случва и с "Маршовата песен на Рейнската армия" от 25 април 1792 г., която се превръща в Марсилезата: "При нейното звучене френските войски се готвят да атакуват, а вражеските генерали, които ободряват войниците си по старата рецепта с двойна дажба алкохол, с ужас виждат, че нямат нищо, което да противодейства на унищожителната сила на тази ужасна песен, която, когато се пее в унисон от хиляди гласове, удря войниците им с ревяща и гръмка вълна".
Всичко това означава, че по време на историческите превратности музите не мълчат, а напротив - говорят. А понякога и със страховит глас.
Но в същото време наблюдаваме поразителен парадокс. Сред тези, които напуснаха Русия след 24 февруари 2022 г. (а някои и по-рано), има много писатели, поети и певци, които уверено твърдят, че са славата, гръбнакът на руската култура. "Гражданинът поет"Биков, "истинският руснак" (самозван) Акунин-Чхартишвили, гуруто Гребеншиков, "професор" Лебедински, "примадоната" Пугачова. Списъкът на пеещите, пишещите и рецитиращите е огромен.
Но планината роди мишка. Тя не роди нищо, освен "На реките на Вавилон, седях и плачех" във “Фейсбук”. И това е всичко. Някогашният страшно плодовит Биков не е родил нито един поетичен стих за въоръжената борба за свобода. Макар и явно да е бил назначен за съвременен Руж дьо Лис. Сякаш като в приказка, дяволът е дошъл за "гражданина поет" - нито една римувана дума, нито дума. Да не говорим за поредната печатна тухла по актуална тема.
Изпаднал е в тотална творческа импотентност, при това в момент, когато според традициите на руската култура потенцията трябва, напротив да расте.
Това не е идеен враг, а идейна нула. От това трябва да изхождаме и занапред.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com