/Поглед.инфо/ Най-известният космически дългосрочен строеж в Русия - модулът "Наука", който се създава в продължение на двадесет и пет години, най-накрая замина за МКС. Защо индустрията се бори толкова дълго, с какви проблеми трябваше да се сблъска, докато го създаваха и защо този модул е толкова важен за руските космонавти, работещи в орбита?

Историята на модула "Наука" започва през 1995г. След това, докато създава модула „Заря“ за бъдещата МКС, Държавният космически център „Хруничев“ реши да създаде негов дубльор, за всеки случай. Дублюрът се наричаше ФГБ-2 и беше предназначен в случай на непредвидена ситуация, ако нещо се обърка със “Заря”.

Многострадален модул

Със “Заря” всичко мина гладко. Затова след няколко години беше решено останалият непотребен модул, готов за около осемдесет процента, да се превърне в многофункционален лабораторен модул (МЛМ). “Наука” не беше създаден бързо, но първоначално се предполагаше, че модулът ще бъде пуснат през 2013-2014. През 2013 г. космонавтите дори успяха да преминат обучение и подготовка за свързване на модула и работа с него.

През 2013 г. обаче ръководителят на РКК “Енергия” Виталий Лопота обяви, че МЛМ “Наука”, след приключване на всички изпитания в “Енергия”, ще бъде изпратен за преразглеждане до производителя - до Центъра “Хруничев”. Причината е замърсяване на горивната система. Проблемът е, че горивната система на такъв модул се състои от десетки метри тръбопроводи, често твърдо фиксирани към корпуса, което значително усложнява достъпа до тях. В допълнение, “Наука” има много сложни резервоари за гориво от духало, вградени в корпуса.

Започнаха опити системата да се промие и да се отърват от металните стружки, попаднали в нея. Тези опити се проточиха с години. През това време бяха сменени много клапани и парчета от тръбопровода. Духалата се отрязваха, измиваха и заваряваха отново, като по този начин се нарушаваше тяхната херметичност. Първоначално се предполагаше, че ще имат време да се справят със замърсяването до 2017 г., след това сроковете се удължиха и започна да изглежда, че “Наука” никога няма да напусне фабричните цехове.

В началото на 2020 г. обаче се появиха новини за началото на окончателните тестове на многоцелевия лабораторен модул. “Наука” премина тестове във вакуумна камера през април и тестовете през лятото на 2020 г. потвърдиха плътността на модула.

Какво може да направи “Наука”?

Международната космическа станция вече има три научни модула: американската лаборатория “Дестини”, европейския “Колумб” и японския “Кибо” (един от най-големите на орбиталната станция) - всички те не са в руския сегмент. Затова нашите космонавти трябваше да участват в научните експерименти навсякъде, където можеха - на практика „в проходите на модулите, които не са пригодени за това.

„Наука“, която ще бъде един от най-големите модули, цели да реши този проблем. Има много място, специално подготвено за експерименти. И най-важното е, че е оборудван с голям брой унифицирани работни места, разположени както вътре, така и извън модула.

Преди “Наука”, когато разработваха и организираха всеки експеримент, учените и конструкторите трябваше практически да проектират от нулата отделна система за подаване на вода, охлаждащи агенти, електричество и мрежови кабели. Това е унифицирано в “Наука”. Всяка специализирана работна станция има ясни, стандартизирани съединители, блок-схема, която може незабавно да бъде предоставена за оборудване за експеримент. Когато настройвате експеримента на Международната космическа станция, не е нужно да се притеснявате за свързването, използването на допълнителни проводници или да се притеснявате, че оборудването „няма да се побере“.

“Наука4 ще добави 14 такива унифицирани работни места вътре в модула и още 16 отвън към руския сегмент. Работните места са проектирани така, че на всяко от тях ще бъде възможно да се провежда повече от един експеримент, а евентуално и повече. Това значително ще увеличи научните възможности за руските учени.

Отделно трябва да се каже за специализирано оборудване. Част от него лети директно в модула, но повечето ще бъде доставено по-късно в товарния космически кораб “Прогрес”. Сред оборудването присъстват мощна електрическа вакумна пещ за провеждане на експерименти за отглеждане на кристали от разтопени метали и специална запечатана кутия с вътрешни ръкави за работа с високо чисти материали.

Европейският манипулатор ЕРА е инсталиран на модула "Наука" за работа в космоса. Той ще може да достигне навсякъде в радиус от почти десет метра. В същото време той е много ясно позициониран - точността на улавяне е около пет милиметра.

Вярно е, че преди “Наука” да започне да работи с пълен капацитет, са необходими около десет космически изстрелвания. Руските космонавти ще трябва да свържат всички модулни кабели и да активират оборудването, поставено отвън.

Прогнози и перспективи

В момента срокът на експлоатация на Международната космическа станция е ограничен до 2025 година. Какъв е смисълът да изпращаме модула „Наука“ в космоса, ако остава толкова малко време?

Първо, срокът на орбиталната станция може да се удължи. Първоначално, когато беше създадена МКС, срокът ѝ беше ограничен до 15 години, но след това специална комисия я удължи още два пъти. Първо, до 2020 г., а след това до 2025 г. Ако няма проблеми, тогава експлоатацията на станцията най-вероятно ще бъде удължена за още няколко години. Русия все още не е взела окончателно решение за оттегляне от проекта на МКС, така че има шанс „Наука“ да поработи спокойно десет години и да подобри значително руската космическа наука.

Но дори този период да се окаже по-малък, възможността да се използва научен модул дори в продължение на четири до пет години вече е безценен опит, който ще помогне в бъдеще. Отделно трябва да се каже, че в допълнение към основните научни възможности МЛМ “Наука” ще подобри и качеството на живот на руските космонавти. Модулът разполага с допълнително легло за един човек и допълнителна тоалетна.

Много е добре, че една история, която продължава повече от десет години, постепенно приключва. Да се надяваме, че по-нататък „Наука“ не я очакват закъснения и забавяния, а системна и пълноценна работа. Остава да изчакаме скачването и красивите снимки на астронавтите в новия модул. Жилищният въпрос, дори в космоса, е важно нещо.

Превод: В. Сергеев