/Поглед.инфо/ Анализаторите продължават да обсъждат новата Военноморска доктрина, подписана от президента на Русия. Явните разлики между този фундаментален за Русия документ и предишната му версия стават все по-забележими. Новата доктрина е от особено значение за изграждането и използването на ВМС – но не само за това.

Първото нещо, което отличава новата руска военноморска доктрина от старата е, че сега този документ е основа за планиране. Това е казано дословно в текста. Държавата ни търси своето място в света и това е отразено в новия документ. Доктрината е свързана и с други стратегически документи: например със Стратегията за научно-техническо развитие на Руската федерация и редица други. Тоест сега това е рамков документ, от който е възможно да се състави конкретен план.

Вторият важен момент е появата в доктрината на такова нещо като заплахи, като тези заплахи също са директно назовани. Сред такива заплахи са, на първо място, продължаващите опити на Съединените щати да постигнат господство в Световния океан, желанието на тази страна да постигне военно превъзходство над Руската федерация в някои области и нарастването на военната мощ на други държави. В доктрината изрично се посочва като заплаха желанието на САЩ и техните съюзници да ограничат достъпа на Русия до морските комуникации, тоест фактически да я блокират. Сега това не е някаква спекулация на журналисти, изявлението за тази заплаха е подписано от президента.

Също така в доктрината директно се посочват като заплаха претенциите на „някои държави“ към руските островни територии. Единствената държава, която има претенции към нашите островни територии, е Япония. Като заплаха се посочвати чуждите опити за действие в Арктика и самият факт, че страната ни е подложена на информационен и силов натиск.

Какви рискове вижда руското ръководство според новата доктрина?

Доктрината също така очертава рисковете, с които Русия се сблъсква днес по отношение на морските дейности. Сред тях: слабо развит търговски флот, зависимостта на Русия от морските комуникации, санкции, наложени на вътрешното корабостроене, недостатъчен брой военноморски бази, слаб научен флот и редица други. В стария документ нямаше нищо от това, но сега е направено изложение на проблемите. Това е изключително важно признание.

Наистина делът на Русия в световното корабоплаване постоянно намалява. Да, страната ни не е нула на транспортния пазар, но търпи бавен спад: стотни от процента от световния тонаж годишно. Но той е постоянен.

Опитите на Запада да наложи блокада срещу нашата страна показаха, че Русия наистина се нуждае от търговски тонаж, при това специфичен, за своите задачи, и това също беше отразено в документа. Както виждате, управителните документи ни избавят от синдрома „добре ни върви, защото няма как да не ни върви”. И това е много добре.

Какво още ново в доктрината?

Основно ключовите функционални области останаха същите, а именно морският транспорт (включително тръбопроводния), развитието на ресурсите на Световния океан, научната и военната дейност. Всяка точка в новата доктрина е разкрита малко по-различно от старата, но значението е подобно.

Но редът на описание на регионалните направления се промени. Първото място вече е дадено не на Атлантическия океан (включително всички морета от Атлантическия басейн), а на Арктика. Сега Арктика е призната за важна не само по отношение на комуникациите (например изхода на флота в океана), но и като регион, богат на въглеводороди, който е зона на търговска и военна конфронтация.

Принципно важно е да се вникне в доктрината както необходимостта от разработване на информационна поддръжка като цяло, така и конкретни планове за полагане на оптични комуникационни линии в Арктика. Отново бяха озвучени някои райони на Арктика, в които трябва и ще се извършват "морски дейности", списъкът им включва например Шпицберген и Нова Земя. Русия ясно показа, че Арктика сега е на първо място, че осъзнаваме заплахата от присъствието на западните държави там и ще противодействаме на всичко това, опитвайки се да печелим пари. Отново, за разлика от предишната версия на доктрината, Тихоокеанското направление вече е по-важно от Атлантическото и върви точно след Арктика. Новото тук е, че Русия ще търси възможност за намиране на бази в Тихоокеанския регион, което не беше в списъка със задачи преди.

Освен това беше споменато, че е необходимо да се намалят заплахите за Руската федерация. Това са ВМС на САЩ и Япония, Русия няма други заплахи тук. Бе изразена необходимостта от въвеждане в експлоатация на мощности за втечняване на природен газ. Това също е крачка напред, за втечнения газ - бъдещето на световния газов пазар и за Русия би било изключително полезно да участва в него. Предвижда се също да се въведат дълбоководни комплекси за добив на газ, което също не беше включено по-рано в доктрината, въпреки че “Газпром” говори за такива планове от дълго време.

В атлантическото направление отново се налага да има бази на разстояние от нашите техните брегове, а именно в Средиземно море. Тартус явно не е достатъчен за Русия и доктрината гласи за необходимостта от допълнителни бази. Иначе целите на Русия, според новата Военноморска доктрина, са подобни на тези, които бяха разписани в старата. По отношение на Индийския океан Иран и Саудитска Арабия бяха посочени за първи път като партньори, плюс Индия (преди това се споменаваше само Индия). Това определено са положителни промени.

Положително е също, че мерките за осигуряване на морската дейност в новата доктрина също са описани по-подробно от преди. Но най-фундаментални промени претърпяха военните части на доктрината.

Военен уклон

Дори не е важно, че военният компонент на доктрината е разширен, въпреки че това също е важно. По-рано в Руската федерация имаше два основни документа относно морската дейност на страната. Първият - "Военноморска доктрина" - обозначава целите на страната по моретата като цяло. Втората – „Основи на държавната политика на Руската федерация в областта на военноморската дейност за периода до 2030 г.“ – описваше визията на руското ръководство какви задачи и как трябва да решава ВМС. И така, червената нишка в "Основи" гласи, че флотът, най-общо казано, не е изцяло за война. Най-малкото задачите на ВМС бяха описани някак уклончиво. Разглеждаме целта на флота според "Основи":

"12. Военноморските сили са предназначени да защитават националните интереси на Руската федерация и нейните съюзници в океаните с военни средства, да поддържат военно-политическа стабилност на глобално и регионално ниво и да отблъскват агресия срещу Руската федерация от океански и морски направления.

13. Военноморските сили създават и поддържат условията, необходими за осигуряване на безопасността на морската дейност на Руската федерация, осигуряват нейното военноморско присъствие, демонстрацията на знамето на Руската федерация и военната сила на държавата в океаните, участват в борбата с пиратството, извършвани от световната общност военни, мироопазващи и хуманитарни действия, които отговарят на интересите на Руската федерация, извършва призиви на военни кораби на Руската федерация в пристанищата на чужди държави, защитава държавната граница на Руската федерация в подводната среда, включително противоподводна, противоподводна и саботажна отбрана в интерес на сигурността на Руската федерация ".

И това не е шега - невъзможно е да се намери документ, влязъл в сила преди 2022 г., в който руският флот директно да бъде посочен като средство за водене на война. Невъзможно е да се намери стратегически документ, в който директно да се казва, че флотът, най-общо казано, е за война и трябва да се подготвим за нея. Защото просто не съществуваше. Флотът беше за какво ли не, за възпиране и превенция, за спиране на чужди пристанища, за показване на флага, но не и за пряка битка, поразяване и унищожаване на врага, ако това внезапно се наложи.

Разбира се, възпирането също е необходимо нещо, но, уви, понякога то се проваля по инициатива на врага, който решава да се бие, а понякога е необходимо да се нанесе първият удар. И това го нямаше в руските доктринални документи. А това от своя страна доведе до съвсем определени практики както при изграждането на флота, така и при използването му.

Новата Военноморска доктрина сложи край на това странно явление. В раздел IX „Процедурата за използване на инструментите на националната морска политика за защита на националните интереси на Руската федерация в Световния океан“ в параграф 103 накрая се появиха думите: „при необходимост използва военна сила“. Някой ще каже, че това е дреболия. Но ако внимателно се задълбочите във военните програми на ВМС, можете да видите, че воденето на войната не винаги се споменава там - и описаното по-горе целеполагане до голяма степен е причината.

Връщане към нормалното

Отделно, заслужава да се спомене, че разделът за мобилизирането на кораби във флота в случай на война е нараснал значително в доктрината. Така трябваше да бъде предвид международната обстановка и сега е така. Във всеки случай няма достатъчно тонаж във война и тъй като нашият флот сега е специално за война, властите ще се занимават с тези проблеми много по-дълбоко и по-интензивно от преди. И това също е правилно.

И за самолетоносачите. Това, че ръководството на Руската федерация иска такива кораби, никога не е било тайна. Те също са в доктринални документи от дълго време, същите „Основи“ съдържат планове за създаване на морски самолетоносачен комплекс (кораб, самолет, учебен комплекс - всички заедно). Защо са необходими самолетоносачи също е съвсем очевидно. Но също така е очевидно, че днес в Русия няма къде да се строят. В Русия няма пълноценна корабостроителница, където би било възможно да се построи кораб поне на нивото на китайския “Фуджиан”, да не говорим за нещо подобно на американския “Нимиц”. Новата доктрина не само констатира този факт, но и директно посочва, че той ще бъде коригиран.

Новата Военноморска доктрина е крачка напред за страната ни по отношение на целеполагането. Сега трябва да се подкрепи с реални дела. И тук има огромно поле за работа. Специалната военна операция, която се провежда в Украйна, занимава всички, но трябва да се разбере, че следващите войни могат да бъдат съвсем различни. Днес надводните сили на руския флот са по-малки от тези на Япония. За да се приложи новата военноморска доктрина, това трябва да се коригира. Да изчакаме практически стъпки в тази посока.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели