/Поглед.инфо/ България, която изостави Южния поток преди няколко години, започва да изгражда “Балкански поток”. Ден по-рано София заяви, че АЕЦ "Белене" не може да бъде изградена без Русия. Някога България спря и двата проекта по искане на САЩ. За София газопроводът несъмнено е печеливш. А Русия получава нови възможности за доставки на газ за Южна Европа, заобикаляйки Украйна.

България започва изграждането на газопровода “Балкански поток” с руско участие. Това обяви в сряда българският премиер Бойко Борисов след разговори с руския министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров. “След провала “Южен поток”, на Балканите сега се дава нов шанс да реализират проект за изграждане на глобален газопровод”, заяви българският премиер.

Според Борисов “90% от тръбите за Балканския поток вече са доставени в България от Русия, а утре ще започнем да ги доставяме по трасето”. “Финансирането е осигурено, 308 км от газопровода ще бъдат изградени преди края на януари 2020 г.” заяви българският премиер. Борисов, разбира се, не без причина си спомни провала на “Южен поток”.

Припомняме, че международният проект за газопровод, който трябваше да протече по дъното на Черно море до българската Варна, беше прекъснат през 2014 г. именно по вина на българските власти. Тогавашният премиер Пламен Орешарски, след среща с американски бизнесмени, обяви спирането на работата, “докато забележките на Европейската комисия не бъдат премахнати”. След това Москва, както знаете, премина към руско-турски проекти за газопроводи. От 2017 г. строителството на „Турски поток“ започна с пълна скорост. По-късно Бойко Борисов се извини на Владимир Путин за прекъсването на “Южен поток” от страна на България и благодари на Москва за това, че „не ни помнят с лошо”. И този път на срещата с Мантуров ръководителят на българското правителство подчерта: „Никой от нас никога не е имал намерение да разрушава руско-българските исторически и приятелски отношения“.

Борисов, който заема поста на български премиер за трети път, многократно говори за историческото приятелство на двата народа. Така беше, например, при посещението на Владимир Путин в София през 2010 г. - по същото време Борисов даде на руския лидер кученце от „типично българската порода“. Но по-късно Борисов си позволи напълно недружелюбни изявления: по-специално той нарече Русия сериозна външнополитическа заплаха. В документ на българския кабинет, подписан от Борисов, се посочва, че действията на Русия са “източник на регионална нестабилност и заплашват свободна и мирна Европа".

Противоречиви сигнали, както и преди, идват от София. От една страна, българската страна уверява: изпълнението на проекта АЕЦ „Белене“ е невъзможно без участието на “Росатом”. Български съд отхвърли искове срещу “Турски поток”, проект с руско участие. От друга страна, официална София си позволява откровено недружелюбни действия: външното министерство на страната обяви освобождението на европейските държави от Съветския съюз по време на войната с Германия за „съмнителна историческа теза“. Лидерът на движение “Русофили” и бивш депутат в българския парламент Николай Малинов беше арестуван по обвинение в шпионаж.

Отбелязваме обаче, че ръководителят на Министерството на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров каза в по-рано, че “шпионският скандал” няма да повлияе на приятелските и бизнес-отношенията между двете страни. „Скандалът не беше в Русия, а в България, не го обсъждахме. Мисля, че българската страна разбира добре ситуацията”, заяви руският министър. В същото време Мантуров отбеляза: „Надявам се, че тези, които обичат Русия и руския език, няма да получат обвинения в шпионаж.“ Организацията, която се ръководи от арестувания Малинов, се занимава с развитието на културните контакти с Русия. Пълноценното сътрудничество между Москва и София очевидно се възобновява, казват експертите.

„В българските училища се преподава руски език, а броят на българските студенти в руските университети се увеличава всяка година. Това е добра основа за продължаване на традиционното сътрудничество, за да се уважават новите поколения ", каза Мантуров на среща с Борисов.

Български експерти, в противовес на премиера Борисов, приветстват предприетия от Москва ход - но припомнят двойствеността на позицията на настоящия държавен глава.

„Мисля, че това е истински обрат в отношенията между двете страни, след като преди пет години България, поради натиска на Вашингтон и Брюксел, спря изграждането на “Южен поток”. И съответно тя спря втория голям проект - изграждането на атомната електроцентрала в Белене”, заяви Светлана Шаренкова, общественик и представител на опозиционната Българска социалистическа партия. Това се случи, след като тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън пристигна в България, припомни Шаренкова: „Само няколко дни след посещението проектът за изграждането на атомната електроцентрала в Белене бе замразен от правителството, оглавявано от същия Бойко Борисов.“

„Повечето български граждани подкрепят проекта “Балкански поток” и ще бъдат изключително доволни, ако той бъде реализиран“, подчертава Шаренкова. „В същото време трябва да помним, че няколко пъти видяхме началото на строителството и на част от “Южен поток” и на АЕЦ “Белене” - проекти, които са много важни за българската икономика, но след това тези проекти бяха замразени“, отбеляза българският общественик.

„След срещата на междуправителствената комисия на България и Русия чухме добрата новина, че проектът е стартирал. Сега най-важното е, че България държи на думата си, не нарушава сроковете на проекта. И така от 1 януари руският газ ще започне да тече на българска територия”, обобщава Шаренкова.

Президентът на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов припомня третия проект, от който българските власти се отказаха - освен Южен поток и атомната електроцентрала, това е и газопроводът “Бургас-Александруполис”, който трябваше да тръгне от България към Гърция, заобикаляйки турските проливи. Абзалов напомня: „И трите проекта бяха торпилирани именно от Бойко Борисов.“ Това решение на българския премиер, взето в полза на европейските партньори, предизвика масови протести поради недоволство от ръста на тарифите за жилищни и комунални услуги, отбеляза източникът.

Според него България е решила да създаде "Балкански поток” след изпълнението на проекта „Турски поток“. „От четирите разклонения, които Турският поток предлага, две ще бъдат предназначени за потребление от Турция, а останалите ще бъдат насочени към Европейския съюз в две посоки. Първото - северното - трябва да мине през Балканите и ще отиде на север от Италия. Второто - южното - ще премине през Гърция. Съответно бяха сключени споразумения с някои европейски държави, а България беше юридически партньор. И сега България всъщност се е съгласила да изгради този маршрут. Тоест, получи “Южен поток”, но при по-неблагоприятни условия. "Балканският поток" увеличава вероятността от трета и четвърта нишка”, обясни експертът.

Според него България се застрахова от възможни рискове с тръбопроводите “Северен поток 1” и “Северен поток 2”, тъй като енергийните изисквания на ЕС няма да се прилагат за “Балкански поток” в същата степен, както другите руските трансгранични газопроводи. „На фона на трудните отношения с Украйна и спада на производството на газ в ЕС, достъпът на България до газ ще бъде доста перспективен. За България това е добро средство за повишаване на енергийната ѝ сигурност, а за Москва тя е успешен партньор за реализирането на европейската част от проекта „Турски поток“, смята Абзалов.

Според него случилото се показва, че българската икономика се обръща към Русия. Достъпният газ ще помогне на страната да намали производствените разходи и да спечели конкурентни предимства на външните пазари; в допълнение, ще има забележим спад в цената на комуналните услуги, каза Абзалов.

Експертът посочва и друг сюжет, свързан с Балканския поток. Победителят в конкурса за избор на главен изпълнител за изграждането на продължението на “Турски поток” в България е италианско-саудитският консорциум “Аркед”, който експертите свързват повече със саудитския, отколкото с италианския капитал. През май друг консорциум, наречен “Газово развитие и разширяване в България” (GDEB), беше определен за изпълнител на строителството на тръбата. GDEB включва компания, която е свързана с руската Тръбна металургична компания (TMK).

Абзалов не е изненадан от това развитие на събитията. Той отбеляза, че София активно привлича саудитски инвестиции. Освен това Саудитска Арабия активизира усилията си на фона на конкуренцията с Китай за европейския пазар. Така руският газ ще отиде в България през саудитската тръба, казва експертът. „Представители на Близкия изток участват активно като изпълнители. Първоначално саудитците бяха сериозно представени в страната. Фондовете на ОАЕ и Саудитска Арабия са много активни в България”, обобщава Абзалов.

Превод: В.Сергеев