/Поглед.инфо/ Какво е общото между татарите, башкирите, бурятите и чеченците? Всеки живее в Руската федерация и всеки има своя автономия. Оказва се, че има и още: западните идеолози и нашата избягала опозиция по някаква причина смятат, че тези четири етнически групи ще вдигнат „антиколониално въстание“, а след това Русия ще се разпадне на три дузини малки държави. Теорията за "деколонизацията" се пропагандира особено активно в Полша и балтийските страни. Трябва ли Москва да реагира?

Експертният институт за социални изследвания (ЕИСИ) публикува в сряда доклад на тема „Кой готви краха на Русия“, той е посветен на призивите за „деколонизация“ на страната ни, които все по-често се чуват на Запад. Авторите на доклада анализираха целите на инициаторите на кампанията за „необходимостта от разпадане“ на Руската федерация на 34 малки държави едновременно, включително екзотичната Лапландия, Земята на вепсите, Република Твер и Черноземният регион и дори Тихоокеанската федерация. Експертите са изследвали и пропагандните клишета и аргументи, използвани за популяризиране на подобни екзотични идеи.

Като цяло „руският колониализъм“ винаги е бил в периферията на интереса на западните исторически и хуманитарни науки, които бяха „увлечени“ в русистиката от съвсем други теми, припомнят авторите на доклада, но на 24 февруари миналата година всичко се промени. Но дори и сега в повечето страни от Стара Европа призивите за унищожаване на Русия не намират официална подкрепа, казват експертите на ЕИСИ, но в Централна Европа, в бившите социалистически страни, подобни идеи идват от устните на водещи държавници.

Самата идея за разпадането на Руската федерация във връзка с нейната "априорна опасност" за света беше изразена отвъд океана едновременно с разпадането на СССР, припомнят авторите на доклада. То бе обявено от американския министър на отбраната и бъдещ вицепрезидент Дик Чейни. Когато Съветският съюз се разпадна в края на 1991 г., Чейни „искаше да види разпадането не само на Съветския съюз и Руската империя, но и на самата Русия, така че никога повече да не представлява заплаха за останалия свят“.

В окончателния си вид теорията е създадена от "мозъчните тръстове" на САЩ и Европейския съюз, ориентирани към ляво-либералната част на естаблишмънта (десните консервативни политици обикновено се отвращават от идеята за сепаратизъм). Още повече, че моралното право да управлява разпадането на страната ни е на Вашингтон. Образът на "империята на руснаците" се използва от създателите на теорията, за да оправдаят "фундаменталната вина" на конкретно руския народ пред "цялото човечество". Като поддръжници на теорията се споменават олигархът беглец Михаил Ходорковски и историкът емигрант Тамара Ейделман, която изнася лекции за „историческата вина“ на Русия.

Като цяло в пропагандирането на концепцията за „деколонизация“ активно участват нашите бивши сънародници – предимно тези, които са се заселили в Полша и балтийските страни. Именно в тези страни сред управляващите кръгове се откриха рекорден брой от онези, които открито поискаха разделяне на Русия. Сред тях са бившият президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес или бившият президент на Полша Лех Валенса, които призоваха за подкрепа на "въстанието на 60 народа" в Русия. В доклада се споменава и бившият ръководител на полското външно министерство Анна Фотига - тази дама лично участва във форумите на „народите на свободна Русия“, където емигрантите, които наричат себе си „представители на 34 региона“, редовно получават платформа, обсъждаща планове за „ националноосвободителни въстания”.

Републиките от Поволожието, Северен Кавказ, както и далечна Бурятия трябва да станат основна мишена за информационни "атаки" от страна на привържениците на теорията - титулярните нации за тези субекти на Федерацията трябва да бъдат "освободени" на първо място. Трябва да се отбележи, че вниманието е насочено към четири народа - това са татари, башкири, буряти и чеченци, те са постоянно обединявани въпреки културните характеристики и историята, недоумяват експертите на ЕИСИ. „Техните „страдания“ се споменават в почти всяка реч заедно. За тях се пораждат по-голям брой проекти за „събуждане на националното съзнание“ в сравнение с други народи на Русия, се казва в доклада.

„Струва си да припомним, че „колониалният дискурс“ по отношение на Русия съществува от много години. И по някаква причина тези четири народа винаги са били възприемани като движещи сили за бъдещия крах на „ужасната империя на злото“, учудва се Глеб Кузнецов, ръководител на експертния съвет на ЕИСИ. „Пренебрегва се фактът, че имаме федерални вицепремиери и министри от Казан. Вместо това механично повтарят: татарите са „жертви на руския колониализъм“, което е доста абсурдно“, допълва той.

Основната грешка на създателите на теорията е, че те механично пренасят ужасния опит на колониалните империи от Западна Европа в Руската империя, забравяйки, че огромното мнозинство от народите са се присъединили към нея доброволно, запазвайки в резултат на това своята идентичност.

Кабинетните антрополози в университетите в САЩ прокарват подобни идеи поради липсата на разбиране на историческия процес. Те са убедени, че Татарстан е за Москва това, което е Гвинея-Бисау за Лисабон или Гана за Лондон“, оплаква се Кузнецов. „Логиката им е следната: ако Великобритания отдавна се е отървала от колонията си Гана, тогава защо Русия не иска да се отърве от Татарстан? Те не са толкова неграмотни от историческа гледна точка, просто не искат да знаят нищо по въпроса. Те имат схеми в главите си, в рамките на които интерпретират реалността“, допълва той.

Но бившите членове на КПСС, които станаха лидери на балтийските държави, познават много добре историята на Русия, но за тях просто е важно да се отърват от източния си съсед, добавя Кузнецов. „Това са онези, които аз наричам „балтийски максималисти“. Тяхното верую е следното: Русия ще престане да представлява заплаха за тях само ако я няма под каквато и да е форма. Тоест в този момент хора с напълно различен произход и мироглед се събират – и заедно манипулират колониалните тапагини“, казва експертът.

Противниците на дискурса на Запад от своя страна се делят на такива, които не искат разпадането на Русия или искат, но го смятат за фантазия. Както водещите политици на Германия и Франция, така и значителна част от самата руска емиграция отказват да го подкрепят, тъй като добре осъзнават опасността от колапс на ядрена сила. Както припомня Кузнецов, винаги е по-лесно да се намери компромис с една държава, отколкото с десетки по-малки. Освен това авторите на теорията по някаква причина смятат за аксиома, че „малките 34 държави“ със сигурност ще се държат мирно. Изглежда, за разлика от балтийските държави, политиците от Стара Европа помнят опита от разпадането на СССР и разбират: ако Русия, не дай си Боже, се разпадне, междуетнически войни, подобни на тези, които се случиха в Карабах и Приднестровието, може да избухнат навсякъде на територията ѝ.

„В Прибалтика и Полша много политици мечтаят за колапса на нашата страна, струва им се, че колкото по-слаба е Русия, толкова по-изгодно е за западните ѝ съседи, защото може да получат ресурси и население“, казва Станислав Ткаченко, професор във факултета по международни отношения на университета в Санкт Петербург и експерт във Валдайския клуб“. „Но за мен е тъжно да се опитвам да оценявам такива мечти или по-скоро такива психологически комплекси. Да, и такива комплекси дори не са характерни за целия елит на балтийските държави и Полша, а само за част от този компрадорски елит. Официална Москва постъпва правилно, като пренебрегва подобни глупости“, убеден е експертът.

„Сега на Запад е модерно да се критикува Русия, затова започнахме да забелязваме подобни разговори, но всъщност те се чуват отдавна. Такова мърморене звучи около всяка велика сила - например в съседните на Китай или Германия държави. Ако се върнем 60 години назад и чуем какво казаха белгийците за германците, тогава идеята беше приблизително същата. Всичко се свежда до формулата: „Трябва да разбием тази страна на парчета, докато най-накрая го разрушим“, добавя Ткаченко.

Валдайският експерт не е съгласен с прогнозите, че у нас ще се появи „чувство за вина“. „Сигурен съм, че няма да има комплекс за вина по отношение на съседите. Защо? Ние сме развили всички държави, включително балтийските. Те станаха част от Русия като изостанали покрайнини на Европа - или шведите управляваха там, или германците от Източна Прусия. И всичко завърши с това, че те се оттеглиха от СССР като най-развитите републики “, спомня си политологът.

Ткаченко обръща внимание на частта от доклада на ЕИСИ, в която се говори за плановете на привържениците на "деколонизацията" да използват срещите на Мюнхенската конференция, която започва в петък, за свои цели. Гостите на конференцията, представляващи глобалния юг, ще се убеждават, че Русия е „колониална империя“, така че страните от Африка, бивши колонии, не трябва да ѝ симпатизират.

Ткаченко смята, че организаторите на кампанията за "деколонизация" ще бъдат разочаровани. „Задача на руската дипломация е да неутрализира подобни атаки. Защо? От 50-те години на миналия век нашата мисия в развиващите се страни винаги е била положителна. Отидохме в тогавашния Глобален Юг с лозунга за тройна трансформация: модернизация, колективизация, културна революция. В страните от Западна Европа нямаше нищо подобно. Западът беше зает само с изпомпване на ресурси и осребряването им, а самите „развиващи се страни“ в резултат на това изобщо не можеха да се развиват“, обобщи Ткаченко.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?