Ръководството на Банката на Русия мотивира увеличаването на основния лихвен процент с необходимостта от борба с инфлацията, като разчита на намаляване на крайното търсене и намаляване на потребителските цени в резултат на това. Но този краткосрочен ефект е придружен от намаляване на кредитирането на инвестициите и намаляване на обема на производството, което скоро води д увеличаване на разходите и спад в техническото ниво на производство, а оттам и в намаляване на конкурентоспособността на икономиката . Три години след значително увеличение на основния лихвен процент, това води до обезценяване на рублата, което поражда нова вълна на инфлация. Настоящото ръководство на Централната банка в отговор на това отново надува основния лихвен процент, задвижвайки икономиката в поредния порочен кръг на свиване на кредитите - спад на инвестиционната активност - влошаване на техническото ниво - намаляване на конкурентоспособността - девалвация.
Страничните ефекти на тази политика, прилагана по препоръките на финансовите институции във Вашингтон, са вълни от масови фалити на жизнеспособни предприятия с всеки кръг от повишаване на основните лихвени проценти, нарастващата безработица, притока на капитал от реалната икономика към финансовия сектор и прекомерните държавни и корпоративни разходи за обслужване на облигации. В същото време не се постига устойчиво стабилизиране на икономиката, тъй като нейната деградация, както и хроничният отлив на капитали и мозъци, не позволяват постигането на устойчив икономически растеж.
Тази политика, която е изключително вредна за икономическото развитие и разрушителна за държавния бюджет, но супер печеливша за лидерите на банковия сектор и финансовите спекуланти, последователно се провежда от настоящия Съвет на директорите на Банката на Русия от около десетилетие. Щетите от поддържането ѝ са около 30 трилиона рубли не докрай произведен БВП, над 15 трилиона рубли недовършени инвестиции, много хиляди фалирали жизнеспособни предприятия, падащи доходи на населението вече повече от 7 години. През това катастрофално десетилетие по вина на Банката на Русия, Китай удвои обема на производството, а средният доход на население на глава от населението надхвърли руския. С огромни ресурси за икономически пробив, Русия се използва поради своята парична политика като донор на капитал, мозъци и природни ресурси. Никакви национални проекти не могат да окажат сериозно влияние върху развитието на икономиката, докато паричната политика не бъде приведена в съответствие с целите на приоритетното развитие на икономиката, определени от президента на Русия въз основа на новия технологичен ред. Ако това се направи в съответствие с препоръките на икономистите на Руската академия на науките, тогава годишният темп на растеж на руския БВП може да бъде от 5 до 10%.
Превод: В. Сергеев
